Вторник, 12.11.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им." Евреи 13:7

OnLine
RSS Facebook Twitter

За благословението и прошката от Месията Христос

Main Pic
Публикувана: 23.03.2009
Автор: Лъчезара Йосифова
Прочетена: 789
Коментари: 0
Пастор Даниел Розен наскоро гостува в София и остави отпечатъка на Божията любов – докато се молеше за хората, докато проповядваше и хвалеше Господ на еврейския рог шофар.

Какво е посланието, което носите в страните, които посещавате?
Моето послание е до всички, които жадуват по-дълбоко откровение за любовта на Елохим (Бог Създател). Той има силата да променя сърцата на хората, да донася успокоение там, където има болка, и да освобождава там, където има окови. Това е свидетелството на моя живот, което ми е дадено от Бог: … да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Теб, така и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил (Йоан 17:21)

. Разкажете ми повече за вас и вашето детство.
Корените на моето семейство са от Галиция – малко селце, разположено на границата между Полша и Украйна. Тъй като родителите ми са оцелели по време на холокоста, от ранна възраст бях запознат с тези ужасни събития от историята на моя народ – еврейския. Спомените ми бяха изпълнени със страх, срам и смърт. Родителите ми разказваха всичко отново и отново, изреждайки членовете на семейството ни, които бяха предадени на смърт от руското правителство на германската нацистка армия. Семействата на моите родители бяха напълно избити. Моят дядо, който е бил равин (аз никога не съм го виждал), е арестуван от нацистите и никога повече не се е завърнал вкъщи. Дълбоко в сърцето си мразех еднакво руснаците и германците заради всичко, което бяха причинили на моя народ.

Как се справихте с това силно чувство на омраза?
За мен беше изключително трудно да работя с хора от тези нации. Дори само слушайки езика им, отрицателни чувства завладяваха душата ми. Бях млад, когато отидох да живея в Ерусалим, и една от първите ми професии беше психотерапевт в болница. Там срещах много хора от различни части на света, които бяха дошли в Израел като доброволци, за да помогнат за развитието на страната. Веднъж един мъж ме заговори. Той ми каза, че е от Холандия и работи на доброволни начала тук. Покани ме на събрание на вярващи в Ерусалим. Неговото добро отношение и поканата, която отправи към мен, разпалиха любопитството ми. Това, което дълбоко докосна сърцето ми, не бяха проповедта на пастора и химните, които се изпяха на събранието, а любовта и добротата, показани към мен от тези хора. Точно от това имах нужда. Хората ме накараха да се почувствам значим и приет между тях. Въпреки че редовно посещавах службите, все още не разбирах или може би не вярвах в това, за което говореха – Исус е Месията на еврейския народ и на целия свят. Това беше изключително трудно за възприемане, особено като знаех за ужасните страдания на народа през Втората световна война. Сърцето ми беше твърдо като камък. Като ревностен евреин аз бях особено горд, защото като цяло народът ми знае много за Бог и за пророците, но да възприема мисията на Исус и Неговото идване на Земята... Беше непосилна задача за мен.
Ние проповядваме разпънатия Христос, за юдеите – съблазън, и за езичниците глупост, но за самите призвани, и юдеи, и гърци, Христос, Божия сила и Божия премъдрост (І Коринт. 1:23–24).

Как се променихте след това?
Времето летеше... Година по-късно осъзнах, че не мога повече да водя този хладен начин на живот – живот без истината, която беше само в Елохим. Решението, което трябваше да взема, беше само мое. И така аз реших да следвам Господ Исус Христос. Каква огромна привилегия имам!
Ние трябва да осъзнаем, че Бог не ни насилва да Му се покорим. Той чака нашето лично решение да Го приемем като Бог и Спасител, за да промени живота ни.
Възлюбени, да се обичаме един друг, защото любовта е от Бога; и всеки, който обича, е роден от Бога и познава Бога (І Йоан 4:7). Веднъж имахме богослужение в църквата. Тогава един човек – австриец, се приближи към мен и падна в краката ми, като плачеше и ме молеше за прошка – за него и народа му, за това, което бяха причинили на еврейския народ по време на холокоста. Не мога да опиша с думи това, което почувствах в този момент. Точно тогава Исус започна процеса на изцеление в мен, освобождаването ми от омразата, която толкова дълго таях. Ледът, който сковаваше сърцето ми, се разтопи и ние се прегърнахме. В чистата любов на Бог винаги има единство.
Служил съм както в Украйна, така и в Германия. Мъже и жени плачеха и ме молеха за прошка за това, което се беше случило в миналото.

За първи път ли сте в България? Какви са вашите впечатления от страната ни?
За първи път съм в България и съм много радостен, че имах възможността да дойда. Започнах да обичам вашата страна и ще се моля за нея. Виждам, че имате специфична нужда в това време – ще се моля за правилни решения за бъдещето ви като нация. Толкова съм трогнат от любовта на хората към Израел. Не съм виждал друга страна, която повече да обича моята нация. Вярвам, че има специална връзка между нашите две страни.
Вие също можете да ни подкрепите в молитва за хората в Израел. Всички ние вече сме уморени от тези конфликти с Палестина.

Вашето семейство е международно – съпругата ви е от Филипините, с цялото си семейство служите на хора от различни нации.
Съпругата ми Веред Шен е удивителна. Тя много ми помага. По професия е медицинска сестра и дълги години работи в болница в Ерусалим. Тя се моли и пости за мен, когато пътувам заедно с църквата, така че Бог да ме използва където и да ида. Има силно единство между мен и нея. Пътувал съм в много страни – Хонконг, Шанхай, Перу, Кипър, Холандия, Германия, Франция, Украйна, Русия, САЩ (в Щатите хората стават все по-отворени за Израел). Бях благословен да бъда и в България.

Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Нека България да бъде благословена. Читателите ви също да бъдат благословени. Нека християните да се молят за Израел. Нека църквите да растат, да има радост. Пожелавам на водачите на църкви да имат любов и единство, да се подкрепят и молят един за друг.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg