Вторник, 17.09.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Където няма мъдро ръководене, народът пропада, а в многото съветници има безопасност." Притчи 11:14

OnLine
RSS Facebook Twitter

„И храстът, и дървото могат да дават прекрасни плодове“

Main Pic
Публикувана: 15.04.2009
Автор: Интервю на Мариета Маринова, превод Невена Антонова
Прочетена: 1039
Коментари: 0
На 19 и 20 март т.г. в Стара Загора се проведе конференция с говорител пастор Джак Хейфорд. Той е основател и дългогодишен пастор на Church of The Way, Форскуеър църква в Калифорния, а също така е автор на 52 книги, много от които са бестселъри. Автор е и на 600 химна и хорови произведения. Служението му там започва през 1969 г. с 18 души и за повече от три десетилетия нараства до над 20 хил. членове.
В национален и международен мащаб пастор Хейфорд провежда стотици събрания и конференции годишно.

Какви са впечатленията ви от България и от конференцията, на която бяхте говорител?
За първи път идвам в България. Това, което ми направи впечатление, е откликът на хората – те отвориха сърцата си. Отношението им е много топло и гостоприемно. Човек много лесно може да установи контакт и да разговаря с българите.

Смятате ли, че конференцията беше успешна?
Винаги съм смятал, че успехът се измерва спрямо това, какво мислят другите, но както вече споменах, всички откликнаха и отвориха сърцата си. Успяхме да осъществим една истинска връзка с лидерите и за мен това е много важно – това означава, че хората приемат думите ми. Атмосферата по време на конференцията беше положителна и продуктивна и това много ме насърчи.

Какво е посланието, което отправихте към лидерите?
Аз се спрях на темата за универсалния ключ към лидерството. Първо говорих за това, как лидерите никога не бива да допускат да бъде разклатено дълбокото им вътрешно убеждение, че Бог ги е призовал за Неговите цели. Никой не бива да ги отклонява от Божите обещания. Говорих и за това, как лидерът да развие мисленето си на лидер. Бог е призовал водачите в църквата и тяхната цел не бива да е личният успех, а успехът на хората, които те ръководят. Истинският успех идва, когото хората открият за какво са създадени и каква е Божията цел в живота им. Как да живеят според тази истина и как да я предават и на други, защото, когато човек срещне Божията любов, той не иска да я задържи за себе си, а я раздава на другите. В това се изразява служението и то е дадено за всеки един. Независимо каква професия има човек, вярващият има и служение – животът на Христос да достига и до други, чрез Божието присъствие и сила в нашия живот. На конференцията обърнах внимание, как това да стане приоритет на вярващите и как да преследваме тази цел.

Защо е толкова важно лидерите да бъдат обучавани как да ръководят по-добре?
Във всяка професия и начинание човек трябва да разширява познанията си, за да може да се справя успешно. На базата на това, което знаем, ние често си правим дадени заключения. Общото схващане е, че пасторите проповядват и обучават. Това е много важно, защото ние сме призовани да разгласяваме Евангелието и да известяваме Божието Слово. Важна задача за лидерите е да изграждат своите хора и да тласкат живота на вярващите към чудесните планове на Бог за техния живот, за брака им, в професионалната им кариера. В Новия завет съвсем ясно е описано как трябва да бъде постигнато това, но често в църквата си изграждаме навици и забравяме основни неща. Ето защо е нужно да си ги припомним. Това е и целта на тези конференции. Не толкова да кажем нещо, което хората никога не са чували, а да позволим на Бог да ни припомни позабравени неща.

Можете ли да ни кажете нещо повече за вашето лично служение?
През по-голяма част от времето пътувам и говоря на различни конференции както в САЩ, така и по света. Наскоро бях в Китай и Холандия. Следващият месец ще пътувам до Нигерия и Бенин. Всеки месец прекарвам една седмица заедно с 45 пастори. През това време давам всичко от себе си, за да ги обуча. За последните 12 години 4000 пастори са идвали при мен, за да прекараме една седмица заедно. Срещам се с пастори от над 90 деноминации, така че обхващам широк спектър. Наричаме това начинание Училище за изграждане на пастори (School of pastoral nurturing). Аз съм президент на движението „Форскуеър”, което наброява почти 60 хил. църкви в 130 страни. Винаги съм бил част от това движение, имаме желание да изграждаме контакти между отделните деноминации.

Бихте ли ни казали нещо за вас самия? Как решихте да посветите живота си на Бога?
Животът ми има два аспекта – това, което Бог направи за мен, като ме спаси, и това, че ме срещна с моята съпруга. Аз приех Господ, когато бях на 10 години. Израснах в семейство, в което Бог беше на почит. На 16-годишна възраст бях призован в служение. След това отидох в колеж. Още на 22 години започнах първите си стъпки в църковното ръководене. В колежа се запознах със съпругата си Ана – и двамата бяхме на 20-годишна възраст. Заедно сме вече цели 54 години. Семейството ни е прекрасно, имаме 4 деца и всички са семейни. Също така имаме 11 внуци и 6 правнуци. Всичките ни деца обичат Бога и Му служат, всички те са по някакъв начин в ръководна длъжност.

Какви са вашите лични впечатления от българските пастори? Имахте ли време да опознаете някои от тях?
Конференцията беше кратка и предимно говорих пред цялата аудитория, а не толкова с отделни пастори. Аз познавам някои български пастори, които са идвали в САЩ в училището, за което ви споменах. Според мен пасторите навсякъде по света си приличат. Те са загрижени за своите хора и са посветили живота си на тях. Всички те искат да бъдат успешни в служението си към хората, но срещат и предизвикателства. Понякога обаче се сравняват един с друг. Някои имат по-забележителни дарби от други, но това не значи, че тези, които са с по-малко дарби, са по-незначителни. Истинската стойност не се измерва с броя на вярващите в църквата, по-важно е какво се случва в живота на хората, на които пасторите служат. Еднакво се радвам, когато се срещам с пастори на малки църкви с по 10–20 души и на такива с големи църкви – с хиляди души в тях. И в двата случая Бог ни напомня, че Неговата цел не е множествата, а отделният човек. И храстът, и дървото могат да дават прекрасни плодове, така че не количеството е важно, а плодът. Когато пасторът изгражда своите хора и се грижи за стадото си, както големите, така и малките църкви могат да дават добри плодове.

Какво искате да запомнят от вас българските пастори?
Иска ми се да запомнят три неща:
1. Да се хванат здраво за Божието Слово, защото истинската вяра произтича от семето му. Служението трябва да бъде съсредоточено върху Божието Слово.
2. Лидерът трябва да не забравя, че най-важното е да има сърце на служител и да е загрижен за хората. Ако пасторите вършат това, те ще усетят голямата признателност на хората. Това е нещо прекрасно. Да бъдат слуги на хората и Бог ще им покаже колко са ценни.
3. Силата на Святия Дух е нещо, без което не можем. Исус Христос ясно заявява, че е няма смисъл да се започва служение без силата на Божия Дух. Тя е нужна на пасторите в техния молитвен живот. Нужна е, за да могат техните дарби да се проявяват.
Словото, хората и Духът – това са трите ключови думи.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg