Събота, 15.08.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда." 1 Йоан 1:9

OnLine
RSS Facebook Twitter

Жив е, жив е

Main Pic
Публикувана: 19.04.2009
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев
Прочетена: 1679
Коментари: 0
… понеже си докарвам на памет нелицемерната в тебе вяра, която изпърво обитаваше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а уверен съм че и в тебе.
II Тимотей 1:5
Баба ми, Тодорка Миндова, е една от първите неделни учителки в Петдесятния съюз. Успешно преминала курс на обучение в Сливен, проведен от Донка Кинарева и организиран лично от Николай Николов. За баба вярата беше повече от поучение и проповед. Тя беше живот. Мнозина от българските петдесятни служители могат да свидетелстват за ефективността на нейното служение. А за непрестанният й пост и хилядите отговорени молитви мога да напиша книги. Но по-интересното за мен като дете беше, че бивайки неделна учителка, баба никога не се опитваше да ми проповядва. В най-трудните моменти в живота тя изповядваше тези думи, които съм запомнил от детството си: „Ние служим на жив Бог.” От повече нямаше нужда. Баба проповядваше с живота си.
Това го знам от опит, защото, след като се беше молила за мен в продължение на 16 години, Бог ме доведе за спасение в Петдесятната църква в Ямбол, без някой да ми проповядва или благовества. Там, на последния ред до стената, Бог спаси безсмъртната ми душа и моя млад живот бе променен изцяло. Не чрез човешки думи или проповеди, а чрез свидетелството на един живот, в който Той беше изявен като жив Бог. Защото онези, които са го познали като жив Бог, проповядват с живота си.
Когато няколко месеца по-късно Бог ме повика за служение в Божията църква в Правец, там срещнах хора, който познаваха живия Бог като баба. Тяхното лично преживяване им бе дало сила да устоят гоненията на комунистическия режим и присъдите на жестокия живот.
Презвитери, които проповядваха проповедта на разпнатия Бог, без значение дали това би им струвало живота, защото го бяха познали като възкръснал и жив. Майка, която бе предала умиращия си от левкемия син на молитвите на църквата, а живият Бог й го бе подарил обратно изцелен. Семейство, което изгубило своя млад син и въпреки това продължило да служи пред Бога. Хора, минали през гоненията на режима и трудностите на живота, за които верността пред Бога не се нуждаеше от много обяснения. Те свидетелстваха с живота си, че Бог е жив и тяхното свидетелство стана причина стотици от учещите младежи в Правец да приемат Христос за свой личен Спасител. Защото чрез свидетелството на живота на едно поколение Той се открива като жив Бог на следващото – в духовно съживление, което променя историята.
Така проповядваха и старовременните Авраам, Исаак и Яков. И от това тяхно свидетелство сам Исус Христос направи онова велико заключение, което никой смъртен богословски ум не може сам да роди: Той не е Бог на мъртвите, а на живите (Марк 12:27). През всичките 11 години на богословско образование не съм срещал по-силно тълкувание на библейския текст. До такъв извод не може да достигне никоя херменевтична методология, семантична егзегетика или онтологична парадигма. Така може да интерпретира Словото само Един, Който е надживял смъртта. Защото Той не говори за Авраам, Исаак и Яков в последователната хронология на историческото време, а едновременно, като Един, който е независим от времето, и като Един, който е Животът.
Затова и апостолите на Ранната църква го наричаха „Бог на бащите ни”, разбирайки, че вярата в живия Бог се предава от поколение на поколение. И не просто вяра, а благовестие, което намира своята вечна сила във възкресението на Сина, за да бъде жива вяра, която ни прави да живеем така, както Той живее завинаги. Иначе какво би ни различавало от другите религии, някои от които служат на ръкотворни идоли и мъртви богове? Не това ли, че Той не може да бъде намерен в смъртта от смъртните, защото жив е?
Ако Той не бе жив Бог и не можеше да възкресява от греха и смъртта, проповедта на Ранната църква би била празна, вярата им – без основание, надеждата им – без причина, жертвата им – без покритие, свидетелството им – неистинно, и тяхното очакването на неговото пришествие – безсмислено. Но те знаеха. Ако ние днес сме забравили, те знаеха. Онези, записали думите на евангелската история, бяха докоснали отваления камък, видели положените плащаници и чули думите на ангела: „Няма Го тук, защото възкръсна.” Ето защо, когато ги предаваха на съд, без да са виновни, първите християни проповядваха, че „Жив е”. И дори убивани по гладиаторските арени, хвърляни на гладните лъвове, изгаряни като живи факли по римските акведукти, обричани на смърт чрез разкъсване, пробождани и обезглавявани, разпъвани с главата надолу на кръстове по продължението на имперските пътища пред очите на един цял грешен свят, те простираха поглед към бъдещия, с живота и смъртта си проповядваха на поколенията, че: „Жив е! Жив е! Смъртта Той победи!”

Бог е жив в България и днес. Онези, които бяха спасени в съживлението преди 20 години, Го познават като жив Бог. Но дали нашето поколение, познало Го тогава като жив Бог, днес не живее като че ли Бог е мъртъв? Опазихме ли вярата в живия Бог така, както я приехме, за да можем да я предадем на децата си? И как проповядваме живия Бог? С разпри, разделения и разводи или със силата на своето свидетелство? За да могат да кажат поколенията за нас, че сме проповядвали с живота си. И то не с нашия малък, беден и смъртен живот, а Неговия. Вечният живот на живия Бог. Защото: „Жив е! Жив е! Смъртта Той победи!”

Сан Франсиско, 2009 г.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg