Петък, 06.12.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Заветът Ми беше с него за живот и за мир, Които и му дадох заради страха, С който Ми се боеше и се страхуваше от името Ми." Малахия 2:5

OnLine
RSS Facebook Twitter

Да дариш любов на децата без родители

Main Pic
Публикувана: 04.05.2009
Автор: Габриела Николова
Прочетена: 885
Коментари: 0

Интервю на Габриела Николова с Росица Букова, изпълнителен директор на фондация „Движение на българските майки”. Доброволки, които със собствени средства подпомагат домове за деца, лишени от родителска грижа. Те посещават децата, общуват с тях, стараят се да им дадат майчината любов, която толкова много им липсва.

Разкажете ни как дойде идеята да се създаде това движение, обединяващо българските майки?

Идеята дойде от форумите на dir.bg. По това време аз бях бременна с малкия ми син и влизах в тези форуми информативно, за да споделяме с останалите майки проблемите и радостите при бременността. Аз съм родена в Перник и знам, че там има дом, който по мое време се казваше дом „Майка и бебе”. Сега тези институции се казват Дом за медико-социални грижи. Момичета бяха писали във форума, че имат останали дрехи и играчки от техните дечица, но домовете в София не ги желаят, тъй като са втора употреба. Свързахме се с дома в Перник. Д-р Веселинова, която е директор там, каза, че ще приеме дрехите, тъй като са необходими за бебетата. След това ние занесохме дрехите и играчките там. От този момент нататък започнахме редовно да посещаваме бебетата – не само за да им занесем нещо, а и да ги видим.

 

Какво е усещането при досега с тези деца? Не всеки е влизал в такъв дом и не всеки би могъл да преживее това, което вижда.

Лично аз изпитах чувство на съжаление, на състрадание, обич към всичките тези деца, които дори не познавах. Когато излязохме извън сградата на дома, спомням си, че поплакахме дълго на път за София. И до момента плачем в колите, след като тръгнем. Нормално е.

 

В момента същият екип ли сте, както в началото?

Да, и до момента сме същият екип от четири жени – аз, Мария Милева, Ева Георгиева, Гергана Пожарски. Гери в момента е ръководител на проекта ни „Защитено жилище „Заедно”. Аз, Мария и Ева сме в управителния съвет на фондацията. Ние регистрирахме фондацията приблизително една година след като започнахме да се събираме и да посещаваме децата в домовете. Събрахме се с Мария, Ева и Гери и решихме, че е хубаво да учредим фондация в обществена полза, като помагаме, доколкото можем. Ние сме организация, която няма донори и не получаваме никаква финансова подкрепа.

 

Това означава, че работите на доброволни начала.

Никога не сме имали донори – работим на доброволни начала. Само аз и Мария сме хората, които не работим нищо друго, освен това. Ева Димитрова има друга работа, а Гергана Пожарски работи като директор на защитено жилище „Заедно”. Точно това, че никой не ни финансира, ни дава силата да държим сметка за това, кой какво прави. Много от неправителствените организации са на държавно финансиране към някое министерство. Те работят по целеви проекти, а парите им идват от съответното министерство. Те не могат да държат сметка за извършени дейности, защото ще им спрат финансирането.

 

Според вас какво може да се направи конкретно, за да се предотврати изоставянето на бебетата в домовете?

Всички тези средства, които се дават за преструктуриране на базите, накратко – ремонтни дейности, да се дават за създаване на мобилни екипи от психолози, социални работници, логопеди, които да работят с бременните, които искат да изоставят децата си още в родилния дом. Хубаво е специалистите да наблюдават бъдещите майки в родилния дом, а не в момента, в който се роди едно бебе с увреждане. Тогава единственият съвет на лекаря е: „Оставете го в дом, вие сте млада, ще родите пак.” Поради тази причина по-лесният избор е едно дете да бъде оставено, отколкото едно такова семейство да бъде подкрепено от специалисти, които да кажат: „В наше лице вие имате подкрепата на държавата. Детето не е толкова болно, държавата ще ви помогне да отгледате това дете. Не го изоставяйте в дом.”

Доказано е, че средствата, които се дават в домовете за издръжка на деца с увреждане, са много повече, отколкото ако семейството получава помощ от държавата детето да расте в семейна среда. Българинът все още не може да приеме факта, че е необходимо да дарява и за качествена грижа.

 

Имате ли съмишленици?

В България сме около 40–50 майки, които помагаме на изоставени деца. Имаме звена извън София с доброволци в 5 града. Това са момичета, които, след като ние споделяхме във форумите, какво правим, те изявиха желание да помагат на децата в градовете, в които живеят. Звеното в София работи с около 5–6 дома за деца, лишени от родителски грижи, на различна възраст. Домовете са около София, защото дотолкова ни позволяват възможностите да пътуваме.

 

Какво правите, когато посещавате домовете?

Помагаме в грижите за децата, тъй като персоналът е силно намален и често изнемогва. Обикновено ходим 2–3 пъти месечно в няколко дома, където децата са от 0 до 3 години. Помагаме на персонала в грижите за децата и особено на тези, които имат увреждания, тъй като служителите не могат да си позволят индивидуална грижа към всяко дете, което има увреждане. Ние поемаме или тях, или здравите деца. Сменяме памперси, храним ги. При по-големите деца е малко по-различно. С тях сме приятели, разговаряме, научили сме ги, че когато ходим, не е нужно да им носим нещо, а отиваме, за да ги видим. Те организират спортни празници, канят ни на коледни тържества, боядисваме яйца заедно за Великден. Забавляваме се. Лично мен тези срещи с децата ме зареждат, защото осъзнавам, че все още има какво да им дадем.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg