Текстус Рецептус Част 1: Ранни издания

Около 1502 г. кардинал Хименес, архиепископ на Толедо, започва изготвянето на печатно издание на цялата гръцка Библия в университета „Алкала”. Освен гръцкия текст проектът съдържа и Стария завет на иврит заедно с пълен латински превод. Работата по Новия завет приключва около 1514 г., но цялата Библия е завършена едва през 1517 г., а самото издание се появява около 1522 г. под името „Компултенски полиглот“. Периодът от 8 години, през които трае изготвянето на полиглота, е времето, в което Еразъм Ротердамски ще завърши работата по своето гръцко издание на Новия завет, а Мартин Лутер ще даде начало на Реформацията.
Разбрал за проекта на Хименес, издателят Базел Фробен търси начин да издаде свое гръцко издание на Библията. За целта той наема най-известния учен на Средновековието – Еразъм Ротердамски, за да редактира гръцкия текст на Новия завет във възможно най-кратък срок. Самият Еразъм също е амбициран от работата по „Компултенски полиглот“ и подготвя изданието само за 7 месеца.
В своята кореспонденция Еразъм описва бързината на редактирането, многобройните часове, прекарани в корекции и подредба на текста. Работата по изданието в печатницата на Фробен привлича множество от учените на онова време. Консервативните привърженици на Вулгата (вероятно с право) бойкотират изданието. Но въпреки това през март 1516 г. то излиза в тираж от 3000 броя, съдържащи гръцкия и латинския текст на Новия завет, на около 1000 страници в две паралелни колони под заглавието Novum Instramentum. Целта на Фробен е постигната почти 6 години преди отпечатването на „Компултенски полиглот“.
Цялостна ревизия на Текстус Рецептус излиза 3 години по-късно, но започва още през 1516 г. с поправка на самото име на Novum Testamentum. Второто издание е по-важно в много отношения. Грешките, които са допуснати поради бързината, са последователно поправени. Въвеждащият материал е богато разширен, прибавени са анотации и обяснения по методологията на работа, което прави второто издание почти 2 пъти по-дълго. Използваният текст от Вулгата е заменен с друг латински превод. Подробно са обяснени много от редакторските решения, а основната цел на ревизията е да отстрани допуснатите грешки в текста. Еразъм критично разпознава човешкия елемент в записването на Писанията и грешките, допускани при процеса на преписване на текста. Той се стреми към подобрение на текста, изчистване на изразяването и стилистичен подход, който осигурява по-съзнателно представяне на оригиналния гръцки.
Третото издание, което излиза през 1522 г., е именно онзи Текстус Рецептус, който съдържа грешката на „тримата свидетели в небето“ в І Йоан 5:7–8. Предполага се, че тя произлиза от небезизвестния Кодекс 61 и за огромно съжаление заедно с много други грешки присъства в почти всички следващи издания на Текстус Рецептус. Това е изданието, използвано от Тиндел в неговия английски превод на Библията, и текстът, от който ще бъде създадена оторизираната версия на Кинг Джеймс.
До 1527 г. Еразъм ще издаде общо 5 нови ревизии, за да подобри грешките в първото издание. Самата позиция на Фробен като издател придава тежест на текста, а разположението на печатницата позволява лесно разпространение в Германия, Франция и Италия. С това господството на Текстус Рецептус ще нарасне толкова много, че излизането на „Компултенски полиглот” от печат през 1522 г. ще остане почти незабелязано. До момента, в който Еразъм умира през 1536 г., Текстус Рецептус е вече стандарт за гръцкия Нов завет, който ще запази своята приоритетна позиция в продължение на почти 300 години.