Сряда, 13.11.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"И тъй, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение." Колосяни 3:12

OnLine
RSS Facebook Twitter

България в 43-тия годишен доклад на Мисионерското дружество на Методистката епископална църква (1861 г.) Част 2: Молоканите

Main Pic
Публикувана: 04.07.2009
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев
Прочетена: 1164
Коментари: 0
43-ти годишен доклад на Мисионерското дружество на Методистката епископална църква, 1861 г. (с. 48 – продължение)

„От последния ни годишен доклад досега значителен брой хора са били посетени от брат Флокен в Тулча– малък град близо до Черно море в Европейска Турция. Те са наричани молокани, от навика им да преживяват предимно с мляко. Брат Флокен беше инструктиран да основе мисия сред тях, тъй като говори техния език, който е същия като езика в южна Русия, където брат Флокен е роден. Неговата среща с тези уникални и интересни хора е както следва.
Те са отхвърлили ритуалите на гръцката църква и всички картини (бел. пр. икони) в църквите; те одухотворяват всичко свързано с религия, почти като квакерите; те са семпли и упорити, доста завторени, тъй като правителството на Русия е враждебно спрямо тях. Поради тази причина малка част от тях са се преместили в Турция. Брат Флокен е успял да проучи религиозните корени на тези забележителни хора и свидетелството, което дават за себе си е, че преди около 90 години двама уважавани човека, мъж и жена, са били свързани с руското посолство в Лондон. Докато живеели там, те се запознали с хора, които се покланяли на Бога по домовете, без да използват ритуали, молещи се неподправено, пеещи с голяма свобода и дух, отхвърлящи всички помпозни церемониялности в богослужението си. Също така бивайки сериозни и честни, предадени на производство, пестеливост и благотворителност. Досегът им до тези хора толкова ги впечатлил, че когато се върнали в Русия, те разпространили техните религиозни възгледи и преживяване сред хората. В момента твърдят, че над 5 млн. души в южна Русия и граничните провинции на Турция принадлежат към тяхното движение. Сред тях има редовна организация, водачът им живее в Русия, а подчинените лидери в други подчинени градове. Някои от тях, брат Флокен казва, са „наистина спасени“ (truly converted).
Сега, въпросът е кои са тези хора, които тези двама руснаци са намерили в Лондон преди 90 години? Тук може да има само един отговор, и той е „методистите”. Тогава тук имаме хора в България и южна Европа, издигнати и подготвени от ранните методисти в Англия, да приемат Евангелието от ръцете на нашата мисия. И ние имаме мисионер роден в южна Русия, говорещ български език (също немски и френски) и изпратен от Провидението в Америка да бъде спасен и подготвен, за да се върне при тези забележителни хора и да им предаде чистата евангелска религия. Не е ли това ръката на Бога? Казаното по-горе бе потвърдено наскоро от брат Флокен, [който пише]:
„Започваме да увеличаваме влиянието си в Русия по следния начин: молоканите в Русия пишат на водача на молоканите тук [Тулча] за съвет относно различни части на Писанието. Този водач ме пита за моето мнение, без да ми казва защо. Но по-късно ми прочете писмото, писано от него до Русия, в което им дава мнението си по темата от Писанията, но четейки това, което му бях казал преди 2 месеца. По тяхна молба ще преведа „Декларацията на вярата“ и общите правила на руски, които мисля, че той ще занесе в Русия наесен. Ще се опитам да преведа и трактат относно тайнствата дотогава, но ако ги преведа как бих могъл да ги отпечатам? Разходите по училището и наема до момента се покриват от частни дарения и надявам се това да продължи.” След настоятелните молби на молоканите, брат Флокен е отворил училище за техните деца и те покриват разходите по къщата за училището. Общият мисионерски комитет също даде на брат Флокен малко дарение за училището, което при последното преброяване има 50 ученика.”

Не е изненадващо в горния доклад, че в самото начало на 1860 г. методистките мисионери намират и се идентифицират със себеподобни църкви в района на Тулча в Северна Добруджа. За времето Тулча е модерен търговски град и връзката между методистките мисии в Шумен и Тулча, разделени само от около 470 км. съвсем не е случайна.
По-важно е обаче, че Флокен, бордът на Методистката мисия и американската методистка общност се идентифицират с религиозната опитност на молоканите и най-вече нейната практическа изява. Неслучайно докладът описва в детайли елементи от методистката литургия, като липса на ритуали, неподправени молитви, свободно пеене, пуританска аскетичност, заедно с приемането на Библията за стандарт на живот. Това са все характеристики на ранните движения на святост, които започват в Америка през 19. век и които стават основата за Петдесятното съживление. То е започнало с кръщението в Святия дух на над 100 човека от Божия църква през 1896 г., духовното съживление сред учениците в изцелителното училище на Чарлз Парам в Канзас в навечерието на 1901 г. и разбира се, 3-годишното съживление на улица Азуза в Лос Анжелис.
В този контекст има няколко въпроса, които трябва да бъдат отговорени от българската протестантска история както следва:
(1)Кои са приликите между начинът и практиката на служение, с което методисткият мисионер Флокен се идентифицира сред молоканите в Тулча, и начинът на служение на първите методисти в България?
(2)След като дори в най-ранната си история молоканите (точно както квакерите) свидетелстват за изливане на Духа, придружено с говорене на езици, дали тази опитност е пренесена от Тулча (дори и само като богословски катехизис) в методистките събрания в Шумен и Търново?
(3)Какви са предпоставките, които горните исторически динамики пораждат за присъствието на учението за кръщение със Святия Дух с белега говорене на езици в България? Възможно ли е именно тези предпоставки да са били забелязани от мисионера на „Асамблеи на Бога“ в България Иван Воронаев?
Истината е, че Воронаев е добре е запознат със служението и практиките на молоканите, бивайки сам украинец. Не е случайно, че след като се отделят от работа между конгрешанските църкви (като тази в Бургас, Пловдив, Ямбол и Сливен) и от баптистките църкви (както тази в Казанлък), Воронаеви избират за център на своята работа черноморския град Варна, намиращ се на средата на пътя между Шумен, Велико Търново и Тулча. Също не е случайно, че там работят именно с епископалната методистка църква в града. И съвсем не е случайно, че свободните Божии църкви, разпространени най-вече в северна България, носят в своята идентичност много от белезите на консервативност, практикувани от ранните квакери, методистките представители на движението на святост и твърде приличащите на тях (според самия Флокен) молокани.
Отговорите на горните въпроси са твърде интересни за българската протестантска история, която колкото се отличава по богословските практики със своя етнически модел, толкова си прилича с протестантски общества от други етноси.
Защото историята, а най-вече историята на църквата, не е случайност.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg