Петък, 29.03.2024
Текстус Рецептус Стефанус
Сред многото издания, които следват това на Еразъм през 16. век, едно заслужава особено внимание. То е отпечатано през 1550 г. от френския издател Роберт Естиен или Стефанус и с минимални вариации ще стане текстът, който ще бъде препечатван многократно в следващите 300 години. И до днес този текст остава основата на стандартния гръцки текст на Новия завет. Четвъртото издание на Стефанус през 1551 г. първо включва номерация на всеки стих, която се използва и до днес от повечето Библии.
Ревизията на Стефанус става най-използваният гръцки текст в Англия, въпреки че разликите с Текстус Рецептус са минимални – само около 119. Причината за това е, че 16. век не предлага много ресурси по отношение на гръцкия текст на Новия завет. Стефанус използва главно текста на Еразъм, като на моменти се съобразява повече с Компултенския полиглот. Интересното на тази ревизия е, че включва 15 уникални гръцки ръкописа, които Стефанус има на разположение в Париж. Един от тези ръкописи е известен днес като Кодекс Беза.
Текстус Рецептус Беза
Теодор Беза е един от протестантските реформатори, който наследява Калвин и издава няколко ревизии на Текстус Рецептус в периода 1565–1611 г. Въпреки че Беза има достъп до ръкописа, който носи неговото име и до кодекс Кларомонтанус, поправките му са хаотични, целящи по-скоро доктринално-догматична корекция на текста в типичния за Женева стил. Но поради популярността на Беза именно тези издания стават база за превода, който ще бъде изготвен от преводаческата колегия на Кинг Джеймс.
Текстус Рецептус Елзевир
Това е следващата мажоритарна ревизия на Текстус Рецептус, публикувана за първи път през 1624 г., а по-късно – и през 1633 г. Тя съдържа едва 287 разлики от ревизията на Стефанус. Уникалността на последното издание на този текст са бележките по текста, направени от учени като Мил, Уетстейн и Грийсбак. Въпреки че те никога не се отделят напълно от текста на Текстус Рецептус, съвсем естествено и научнообосновано посочват пътя към една по-критична методология на изследване и аранжиране на познатите гръцки ръкописи. По тази причина оксфордското издание на тази ревизия от 1873 г. става основата на повечето съвременни колажи на Текстус Рецептус.
Нов Текстус Рецептус
Фразата е характерно описание за издания, които са познати в областта на текстовия критицизъм в приложение спрямо текста на Новия завет. Такова издание например е гръцкият Нов завет на Уескот и Хорт, който ще бъде разгледан детайлно по-късно в настоящата поредица. Други прилагат наименованието за критичния текст на Новия завет в издание на Обединените библейски общества (UBS), а трети – към мажоритарните издания на Ходжис–Фарстад и Робинсън–Пиърпонт или по-скоро към опитите им да пресъздадат истинския византийски текст на гръцкия Нов завет.
Пристигането на Александрийския кодекс в началото на 17. век в Англия, който датира от 5. век, е сензационно събитие, тъй като текстът му е в упорито несъгласие с Текстус Рецептус. Това от своя страна отваря врата към мисленето, че истинският гръцки текст на Новия завет се различава значително от общоприетото статукво. Промяната настъпва едва век по-късно, когато през 1831 г. Карл Лахман се осмелява да публикува гръцки Нов завет, който не е базиран на Текстус Рецептус и се различава от него на хиляди места, много от които повече от значителни. Почти всички последвали издания на гръцкия текст са по-близки до Лахман, отколкото Текстус Рецептус, което показва последователната неадекватност на „общоприетия текст“ в ерата на новооткритите библейски ръкописи.
Текстус Рецептус Скривенер
През 1881 г. Фредерик Хенри Амброзий Скривенер прави опит да реконструира гръцкия текст, използван за превода на Кинг Джеймс, като подготвя „обратен превод”, който превежда оторизираното издание обратно на гръцки език. Задачата се оказва невъзможна, особено там, където преводаческата колегия на Кинг Джеймс предпочита латинската Вулгата, и на местата, които Текстус Рецептус не съдържа гръцки еквивалент. Ето защо дори последната ревизия на Скривенер от 1894 г. остава непълна, тъй като не съществува един-единствен гръцки ръкопис, представляващ целият Текстус Рецептус. Друг е проблемът, че превода на Кинг Джеймс е базиран на различни ревизии на Текстус Рецептус, което прави обратния превод на Скривенер невъзможен както на теория, така и на практика. Като цяло изданието на Скривенер се различава на около 190 места от текста на Беза от 1598 г. и на 283 места от изданието на Стефанус от 1550 г. Тези разлики са наистина минимални в сравнение с над 6000 разлики, някои от които повече от фрапиращи, между Текстус Рецептус и критичното издание на гръцкия Нов завет.
29.03
Засилени репресии над украински църкви в контролирани от Русия територии
29.03
130 от отвлечените ученици в Нигерия са освободени
29.03
Чарлз III призова към добри дела по примера на Христос
28.03
Финландските църкви и законът за брака
28.03
Библията, Църквата и Израел
28.03
Божият суверенитет
21.12
Библейски стихове за пожелания по случай Рождество Христово
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
15.03
Китай изгони десетки южнокорейски мисионери
06.03
Защо Бог допуска болка в живота ни?
23.06
Слуги на клеветата
04.07
Право на отговор
02.12
Кралицата призова църквата на Англия да се справи с гей браковете
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
26.06
Всичко ли трябва да копираме от западното общество?
07.09
Твърде много мюсюлмани идват в Европа, според бившият архиепископ на Кентърбъри Джордж Кери
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите