Вторник, 17.09.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Където няма мъдро ръководене, народът пропада, а в многото съветници има безопасност." Притчи 11:14

OnLine
RSS Facebook Twitter

„Молитвата е ключът, който отваря небесните врати, за да дойде отговор от Бога“

Main Pic
Публикувана: 27.07.2009
Автор: Габриела Николова
Прочетена: 1412
Коментари: 0
Интервю на Габриела Николова с Трайчо Стефанов, пастор на църква „Свети Йоан“ в София. Темата е „Тайната на молитвата” – защо е нужно да се молим, как да се молим и има ли грешна молитва

Защо е необходимо да се молим – Бог вижда всичко и знае сърцето на всеки човек от какво има нужда?
Ако погледнем в Евангелията, учениците отидоха при Христос и Го помолиха да ги научи как да се молят. Те явно усещаха някаква вътрешна необходимост. Истината е, че ние се нуждаем да споделим това, което е в сърцата ни. По-скоро имаме нужда да чуем това, което искаме да кажем на Бог. Молитвата може да има много форми. Ако погледнем в писанията на църковните отци, има описани най-различни форми на молитва. Има хора, които са се отделяли в мълчание – така нареченото съзерцание, търсенето на Бога в тишината на сърцето. Друг начин, по който ние приемаме от Бога, е, като четем Библията. Ние се молим, ние търсим отговори – съвсем нормално е да имаме въпроси. Някой беше казал, че е много странно, ако човек приеме вярата, без да има въпроси. Други хора пък се страхуват, когато имат въпроси. Когато аз започнах да чета Библията, не разбирах нищо, но усещах, че в сърцето ми се случва нещо, и продължавах да чета. След време именно присъствието на Святия Дух ми отвори очите да разбера Писанията. Обикновено ние, хората, отиваме при Бога, когато имаме проблеми и когато имаме нужда от помощ, но защо да не отидем при Него, когато сме радостни. Той е наш Баща и аз съм сигурен, че се радва, когато имаме успех и се радваме, но и скърби с нас, когато ние скърбим.

В Библията има пример за молитва. Много често хората си задават въпроса, дали само това е молитвата, с която трябва да се молим?
Наистина в Евангелието от Матей 6 Господ Исус Христос ни казва как трябва да се молим. Той ни съветва, че е добре да влезем във вътрешната си стаичка, да затворим вратата и да кажем на нашия Небесен баща това, което имаме да Му кажем. Той ни насърчава да не сме многословни, понеже ние си мислим, че колкото повече говорим, толкова по-голяма е вероятността да бъдем чути. Тук идва моментът, в който Бог казва, че вече знае това, което имаме в сърцата си. Не е нужно нашите думи да бъдат много. Не е нужно ние да Го убеждаваме за нещо, понеже Той Самият иска да ни помогне. Аз лично вярвам, че молитвата е ключът, който отваря небесните врати, за да дойде отговорът от небето.

Какво ще кажете за молитвата „Отче наш“?
За мен това е по-скоро един модел на молитва, който Исус даде на учениците, а не е някаква мантра, която ние трябва да повтаряме отново и отново, за да се случи нещо. Това, което се отнася лично за нас в тази молитва, е, че ние искаме ежедневния ни хляб и прощаваме на нашите врагове, за да бъде простено и на нас. Другата форма на молитва е молитвата на покаяние, която също е много важна молитва – когато ние разберем, че сме грешни. Не говорим за някакъв неописуем страх от наказание, нито пък за покаяние поради тази причина. Покаянието е нуждата, която ни довежда при Бога. Когато съгрешим, това слага преграда между нас и нашия Небесен баща.

Това блокира ли молитвата ни?
От една страна е така, но от друга – има случаи, в които Бог е отговарял на молитви дори когато човек е бил в греха си. Но по-скоро това се случва, когато човек е в своето незнание. Аз повярвах по този начин. Имах проблеми, които никой не можеше да ми помогне да разреша. Бях тийнейджър и се обръщах към Бога с думите: „Господи, ако Те има, помогни ми.“ Всеки път Той ми помагаше, а аз си карах така, както аз искам. Ясно е, че тогава съм живял един живот без покаяние. Но рано или късно идва момент, в който ние разбираме, че има някаква пречка.
Стигаме до едно ниво, когато искаме да продължим напред, но трябва да се случи нещо, за да се отвори пътят. Покаянието премахва тази преграда пред нас. След това нашето сърце става по-чувствително във всекидневния ни живот с Бога. Когато допуснем компромис с характера или с начина на живот, тогава самите ние не се чувстваме добре. Съвестта ни изобличава. Страшното е, ако потъпчем тази съвест. Библията казва, че тя прегаря в един момент и ние спираме да чуваме гласът й, което е много опасно. Аз говоря обаче за онова чувствително сърце, което се стреми да угажда на Бога от любов, а не от страх.

Защо понякога се молим и има отговор, а друг път нищо не се случва?
Много съм мислил по този въпрос, понеже аз самият съм се сблъсквал с това. Поради това, че ние сме ограничени във времето, пространството, в плътта и в начина на мислене, ние не можем да видим това, което е отвъд границите на нашето възприятие. Бог винаги вижда отвъд онова, което ние виждаме. Това ме кара да бъда по-зависим от Него в добрия смисъл на думата.

Тогава, когато не получим отговор на молитва, не бива да губим вяра, а да продължаваме да се молим?
Аз не зная дали терминът „неотговорена молитва“ е много правилен, понеже понякога мълчанието също е отговор. Въпросът е как ние възприемаме това, което се случва с нас и около нас. Според мен вярата е решение, което всеки от нас взима. Вярваме ли, че Бог е добър и че всичко съдейства за добро за тези, които обичат Господа, както се казва в Библията? Ако аз вярвам, че Той ме обича и всичко, което се случва в живота ми съдейства за мое добро, колкото и налудничаво да звучи, аз бих приел и трудните моменти като нещо, което на по-късен етап може да съдейства за мое добро.

Цялото интервю можете да гледате тук

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg