Неделя, 20.09.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш." Псалм 50:15

OnLine
RSS Facebook Twitter

Текстус Рецептус: Пасажи с догматична важност Част 2

Main Pic
Публикувана: 01.08.2009
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев
Прочетена: 901
Коментари: 0
Божията църква (Деяния на апостолите 20:28)

Като изключим дискусията по самия превод на гръцката дума еклесия (събрание), която е преводен еквивалент за еврейската синагога и по това правило получава на български динамичния еквивалент църква, остава по-важното доктринално присъствие на нейното притежателно спрежение. Стихът има 3 главни вариантни четения с догматична важност, както следва: 1. Църквата (събранието) на Бога – този къс вариант присъства в В и още около 20 курсивни преписа, във версиите на Вулгата (както в по-старите издания, така и в клементинското, но не и в Компултенския полиглот), Херкленския сириакски текст и Сириакски лекционери от 11. век. Споменат е от Епифан, Амброзий и други латински автори, както и от Атанасий, а Кирил Александрийски дори го повтаря.

2. Църквата (събранието) на Господа – промяната на „Бог” с „Господ” е явна в A, C, D, E, 13 и още 13 ръкописа, между които арменски и сириакски версии, заедно с Ириней, Евсевий, Дидимус, Амоний, Теофилат, Йероноим и Августин.

3. Църквата (събранието) на Господа и Бог – вариантното съчетаване като добавка е явно и споменато в G, H от ръкописите и само в славянските версии на текста.

Тъй като и двете титли са представени със съкращения  (Господна и Божия), промяната в текста идва само от една буква. Названието „църква на Господа” не се среща никъде другаде в Новия завет, докато „Божия църква” се споменава в І Коринтяни 1:2, 10:32, 11:22, 15:9; ІІ Коринтяни 1:1; Галатяни 1:13; І Тимотей 3:5, 15.
Пасажът като цяло може да бъде сравнен с І Петрово 5:2. Доктриналното значение на текстовите промени се свързва не само с обожествяването на Христос в този пасаж, но и с продължението на стиха: „Която със собствената си кръв той придоби”. В случая Еразъм е значително повлиян от католическата евхаристия с литургично споменаване на „кръвта на Христос”, а не „кръвта на Бога”.

Единороден Син (Йоан 1:18)

Спорът по този пасаж е добре известен заради заместването на фразата „единороден Бог” с „единороден Син”, което вероятно е едно от най-доктринално значимите вариантни четения в Новия завет. Фразата „единороден Бог” е широко поддържана от критичния гръцки текст Nestle-Aland 27/28 в съгласие с четвъртото издание на UBS, противопоставяйки се с основание на варианта на приетия Текстус Рецептус и неговите последователи. Най-ранните познати ръкописи, между които B, C, L, 33, заедно със сириакските и етиопски версии четат „единороден Бог”. Така го цитират и Климент Александрийски, Иринией, Ориген, Евсевий, Епифан, Лукиан, Василий Велики, Григорий Богослов (Назиански), Григорий Нисийски (Ниски), Дидим, Кирил Александрийски, Тит, Теодотий, Арий, Марцелий, Вигилий, Алкуин и много други.
От друга страна, четенето на приетия текст „единороден Син” може да бъде намерено само в А, a D е дефектен в началото на Йоан. Вариантът е поддържан от старолатинските, сириакски и арменски версии, както и от Вулгата и сириакските лекционери. Среща се в трудовете на Ориген, Евсевий, Василий и Ириней, въпреки че тези автори използват и другото вариантно четене.
В гръцкия текст и двете думи са представени със съкращения С (Син) и С (Бог), а промяната идва само от една буква. Нормалното използване на думата „единороден” върви ръка за ръка с думата „син”, така че заместването й с „Бог” звучи странно и не се среща на друго място в новозаветния текст, което я прави hapax legomenon (дума, срещана еднократно). По-трудното четене на текста обаче е най-вероятно гностическо влияние върху текста, по-късно заместено с естествената фраза „единороден Син”.

„Осветете Господ Христос” (І Петрово 3:15)

Приетият текст замества „Христос” с „Бог” в заповедта на апостол Петър, който цитира Исая 8:12, 13. Маркираната разлика е явна дори в българския текст на Библията, който чете вариантно „Бог” (цариградски, синодален) и „Христос” (РИ 1940, ББД 2005), което от своя страна показва дефинитивното предпочитание на византийски и славянски четения пред западните варианти в цариградския превод. Използването на „Христос” е подкрепено от ръкописите A, B, C, 13 и някои курсиви, от Вулгата, Пешита, сириакски и арменски версии, а етиопските текстове не съдържат нито една от двете думи. Най-старите ръкописи, които съдържат „Бог”, са G и J, съхранявани в Москва, датиращи от около 9. век.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg