Неделя, 15.12.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Наистина Той се присмива на присмивачите, А на смирените дава благодат." Притчи 3:34

OnLine
RSS Facebook Twitter

Семейството и детската агресия – свързани ли са помежду си

Main Pic
Публикувана: 12.08.2009
Автор: Габриела Николова
Прочетена: 996
Коментари: 0
Интервю на Габриела Николова с Лилия Даскалова – педагог

Темата е причините за детската агресия, която започва още в семейството, и какво можем да направим, за да се справим с нея

Наскоро организирахте детски празник в Южния парк под надслов „Да победим злото с добро”. Как дойде идеята за това събитие?
По новините често чуваме за различни случаи на насилие. Самите ние можем да видим, че напоследък това се случва често. Вниманието ми беше привлечено от статистиката, че през последните години е нараснал процентът на насилие спрямо децата. Агенцията за закрила на детето обяви една статистика, която мен лично много ме изненада – 77% от случаите на насилие срещу деца са били в семейна среда. Само 8% от тези случаи са в училища, социални институции или на улицата. Това, общо взето, ни подтикна да направим празник, в който да адресираме проблема, като посочим една интересна алтернатива да се справим с него. В същото време искахме да обърнем внимание на родителите и на семейството, защото то носи голяма отговорност за справянето с агресията срещу децата.

Как можем да победим злото с добро? Има дори християни, които не могат да приемат думите на Христос: „Ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата.” Може ли да стане това във вскидневието ни?
Аз смятам, че може да стане, и имам основание да го твърдя, макар че като цяло такова твърдение звучи много пораженчески. За нас то носи значението, че човек се предава и се оставя другите да правят с него каквото си поискат. Аз не смятам, че е така. От това, което съм виждала и наблюдавала да се случва с хора около мен, ми прави впечатление, че когато някой е много агресивен или зле настроен срещу теб, а ти подходиш с добро, това го стъписва. Аз самата имам опит в това отношение. Моят баща беше много импулсивна натура, често избухваше и имаше навик да повишава тон. Това за едно дете е доста стресиращо. Баща ми не беше съвсем съгласен с това аз да посещавам църква и всеки път се връщах вкъщи с голям страх, какво ще се случи. Един ден, прибирайки се към дома, си мислех за този принцип – да победиш злото с добро. Казах си, че аз мога да му покажа любов и тази любов е по-силна от всяко зло, което би могло да дойде. Това нещо проработи. Видях как той омекна и това премахна страха в мен. Любовта наистина побеждава страха.

Как бихте приложили тази рецепта, ако детето ви преживее насилие в училище? Как ще го посъветвате да постъпи, ако други деца го тормозят или бият?
Бих направила всичко, което зависи от мен. На първо място, бих разговаряла с учителката, защото, ако в дома родителите са основният авторитет и те носят отговорност за това, което се случва там, то в училище учителят е този, който носи отговорност за поведението и за това, което се случва в класната стаята. Бих държала сметка на учителя. Детето си бих посъветвала да не отвръща по същия начин, защото това натрупва още повече агресия и нещата започват да ескалират, а не се потушават. Не уча детето си да седи и да чака да го бият, защото това би било глупаво. Уча го, че когато види, че има деца, които имат в себе си много агресия, то трябва да стои далече от тях. Те обикновено веднага се виждат – или си нарочват едно дете, което малтретират, или нараняват всички около себе си. Аз съм родена в семейство с три деца, аз съм средното дете. С малкия ми брат често се биехме. Той беше доста палав. Веднъж се спречкахме, заинатих се и си казах: „Сега да видим кой ще бъде последният.” Той ми удряше шамар, аз му отвръщах и така сигурно около 5 минути. Аз бях твърдо решена, че ще бъда последната, която ще удари шамар. В един момент обаче реших да се откажа. Обикновено децата, когато постъпват така, казват, че по-умният отстъпва. Спряхме да се бием, но аз се чувствах победител. Винаги има изход от ситуацията, просто трябва да намерим изобретателни начини да научим децата си как да се справят и да излизат като победители, без да имат усещането, че са пораженци.

Има случаи, в които семейството изглежда много добро, а изведнъж детето проявява някаква агресия. Дори самите родители са в недоумение защо се случва това. Възможно ли е в едно добро семейство, в което детето е възпитавано добре, да се получи обратен резултат?
Възможно е. Аз си мисля, че всеки един от нас може да се сблъска с такъв проблем. Децата наблюдават как реагират хората и ако някой разрешава споровете с юмруци, те може да останат с впечатлението, че това е начинът, който работи, и следващия път, когато попаднат в подобна ситуация, съвсем естествено е да приложат онова, което са видели. Затова е много важна ролята на възрастния, било то родител или учител – той би трябвало да дефинира ситуацията и да обясни, че така не е редно и това не е начинът, по който да се справяме с противоречията. Обикновено повече случаи на агресия се наблюдават при деца, чиито родители са много контролиращи и доминиращи над детето. Така то подсъзнателно приема техния начин на поведение и го прилага към своите съученици и приятели. В моделите, при които родителят е твърде либерален и позволява всичко, децата стават свободолюбиви. Те са свободни да изявяват това, което мислят и чувстват. При тях агресията се проявява по-рядко, но и там може да я има. Аз не мисля, че някой е застрахован. Начинът, по който възпитаваме децата си, зависи много от нашия характер и личност. Затова е много трудно да се определи даден модел, който да се следва, защото зависи от характера на личността.

Какво правите вие с вашите деца?
От известно време вкъщи започнахме да си отделяме едно специално време. Имаме двуетажно легло за двете ни деца и го превръщаме в една голяма палатка. Покриваме го с одеяла, скриваме се вътре и започваме да си говорим, да си разказваме и пеем. Това време се оказа, че е любимо на нашите деца. Ако ние сме уморени, нямаме време или не ни се занимава, те започват сами да изискват от нас това време. Понякога агресията в децата се натрупва от това, че ние сме ги пренебрегнали и не сме им обърнали внимание. Много е важно да хванем момента. Това време, което прекарваме с цялото семейство, в което децата се чувстват свободни, обичани и могат да споделят, да говорят за нещата, които са преживяли, е много важно, особено в ранните години на детството.

Цялото интервю можете да гледате тук

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg