Петък, 25.09.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила," Притчи 24:5

OnLine
RSS Facebook Twitter

Синайският кодекс публикуван в интернет

Main Pic
Публикувана: 15.08.2009
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев
Прочетена: 835
Коментари: 0
Настоящата поредица вече неколкократно посвети различни обзорни статии на Синайския кодекс (Codex Sinaiticus) – най-старата цялостна Библия, запазена до наши дни, за която се смята, че е на възраст 1600 г. Първоначалното му представяне бе направено през септември 2006 г., последвано от детайлно изложение след личното наблюдение на ръкописа в Смитсонския център във Вашингтон заедно с ранни ръкописи от колекцията „Честър Бейти” през ноември същата година.
На 24 юли 2008 г. дигитално копие на около 100 страници от пергамента беше разположено в интернет от Лайпцигския университет. Проектът бе обновен през ноември 2008 г. и официално завършен на 6 юли 2009 г.

Синайският кодекс, който се състои от около 900 страници, представя прозорец към историята на Ранната църква, който показва как текстът е бил предаван от поколение на поколение. Целият ръкопис е написан на старогръцки, като Старият завет представлява копие на Септуагинтата, а Новият завет е в характерното за Ранната църква гръцко наречие койне. Всяка страница съдържа и множество поправки, нанасяни през годините, което показва, че Синайският кодекс е не само един от най-ранните, но и един от най-дълго използваните християнски текстове. Сами по себе си корекциите по текста показват точно как църквата е визирала различните вариантни четения на текста през вековете. Ето защо дигитализирането и публикуването му в интернет дава уникалната възможност за реконструкция на оригиналния текст, използван от Ранната църква.

Дигиталното копие на целия текст може да бъде видяно на адрес www.codexsinaiticus.org. Събирането му на едно място се случва за първи път от момента, в който Константин Тишендорф открива ръкописа в манастира „Св. Катерина” и пренася (от 3 експедиции – през 1844 г., 1853 г. и 1859 г.) части от него за публикация.
Британската библиотека закупува от съветското правителство други 347 листа през 1933 г., а отделни 47 листа се намират в Лайпцигския университет. Части от 6 листа все още са изложени в Националната библиотека на Русия в Санкт Петербург, а 12 листа и отделни фрагменти се съхраняват в Израел, след като са открити от монаси в северната стена на манастира „Св. Катерина” през 1975 г.
Дигитализирането на Синайският кодекс започва с подписването на четиристранно съгласие на 9 март 2005 г. Неговият успешен завършек предоставя възможност всеки да види самия ръкопис в цялостна форма, което само по себе си открива нова ера в едно глобално изучаване на библейския текст. Изследването на ръкописа е неразделно от многобройните корекции, нанесени върху него, най-вече в текста на Септуагинтата. Те са датирани между 4.–12. век и варират от поправка на единични букви до вмъкването на цели изречения.

В това число е важно да се отбележи и каноничната уникалност на Синайския кодекс, който потвърждава приетия библейски канон по времето на неговото съставяне през 4. век. Гръцката Септуагинтата, използвана в ръкописа, включва книгите ІІ Ездра, Товит, Юдит, Макавеите, Мъдростта и Сирахов, които не присъстват в еврейската Библия и са смятани за апокрифни от протестантската традиция. Новият завет пък включва апокрифните Послание на Варнава и Пастира, написан от римски автор на име Хермес около 140 г. Посланието към евреите е поставено след ІІ Солунци, а Деяния на апостолите – между пасторските и църковните послания.

Дигиталното издание на Синайския кодекс представя всяка една от страниците на ръкописа. Направата му е изключително трудна, тъй като изисква дублирането на технологическите изисквания на 4 различни места, а пренасянето на фрагментите от ръкописа е невъзможно. Нужно е високо качество на заснетия образ, който автентично показва не само ръкописния текст, но и различните мастила, използвани при оригинал и корекциите. Важна роля влияе и светлината, с която се осветява ръкописът – под ъгъл 45 градуса при заснемане с нисък интензитет и липса на сенки. Страниците, които имат зацапвания, напукване и продупчване, се осветяват с допълнителен, по-слаб светлинен източник от горния ъгъл. За да се пресъздаде ефектът на оригинала, за фон е използвана светлокафява хартия, която намалява прозирането на осветените страници. Целта е не само да се постигне нормална четливост на текста, но и да се запази автентичният вид на пергамента.

Всички усилия са положени, за да се създаде контекст, в който учени от целия свят да бъдат въвлечени в създаването на един нов превод, значително по-близък до оригинала. Когато първите части на Синайския кодекс са публикувани в интернет през юли 2008 г., преводът на ръкописа включва само първите 35 псалма на английски, направено от Албърт Пиетерсма, и книгата Естир в адаптация на Рейнхолд Схол от немското издание на Септуагинтата (LXX.D). Оксфордската университетска преса партнира с проекта за нов английски превод на Септуагинтата (New English Translation of the Septuagint - NETS), чието продължение включва и английски превод на Новия завет директно от Синайския кодекс. В момента се води дискусия с Немското библейско дружество (Deutsche Bibelgesellschaft), с надежда за цялостна адаптация на немския превод на Септуагинтата към текста на Синайския кодекс.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg