Текстус Рецептус: Предговор и анотация (1519 г.)

Първото послание на гръцкия Нов завет на Еразъм Ротердмаски излиза под заглавието Novum instrumentum omne в печатницата на Йохан Бробен в Базел през февруари 1516 г. Второто издание, което поправя грешката в заглавието на Novum testamentum omne, се явява на бял свят през март 1519 г., като включва гръцки текст, новия латински превод на Еразъм в коректура на Вулгата, неговите преводачески бележки и предговор. Следният пасаж e извадка именно от тази версия на предговора на първия печатен гръцки Нов завет, в който Еразъм пише:

Умишлено се разграничавам от тези, които не желаят Светите писания да бъдат четени от неуките, преведени на техния вулгарен [говорим] език, като че ли Христос поучаваше трудноразбираемо, че да не може да бъде разбран дори от малцина богослови, или като че ли силата на християнската религия се състои в невъзможността човек да я разбере. Може да е добре за тайните на царете да бъдат скрити, но Христос иска Неговите тайни да бъдат публикувани колкото се може повече. Бих желал дори най-слабата жена да може да чете Евангелията и Посланията на Павел. Копнея те да са преведени на всички езици, така че да могат да бъдат прочетени и разбрани не само от шотландци и ирландци, но и от турци и сарацини. Да ги направим разбираеми, е вероятно само първата стъпка. Бих желал всеки орач да пее части от тях, докато оре с ралото, тъкачът да ги тананика, докато подготвя кросното си, и пътешественикът да прогонва с тях скуката на своето пътуване. За други изследвания може и да съжаляваме, но щастлив е човекът, върху когото смъртта идва, докато разглежда тях [Писанията]. Тези свещени думи дават самия образ на Христос – говорещ, изцеляващ, умиращ и възкръсващ отново, и Го правят толкова присъстващ, че дори да бе пред очите ти, не би могъл да Го видиш по-реален.

Анотацията на Текстус Рецептус е повече от забележителна. Еразъм включва своите преводачески бележки под формата на апаратус критични обяснения, тълкуване на текста и дори доктринална позиция от гледна точка на църковната контрареформация. В бележката към Матей 11:30 („защото игото Ми е благо и бремето Ми е леко“) четем:

Наистина, игото Христово би било сладко и бремето Му леко, ако жалки човешки институции не биха прибавяли нищо към това, което Самият Той налага. Той не ни заповядва нищо друго, освен да се обичаме и няма нищо толкова горчиво, което любовта да не може да смекчи и подслади. Всичко според природата се ражда лесно и нищо не е по-добро за природата на човек от философията на Христос, чиято основа е да върне на падналата природа нейната невинност и интегритет. Църквата е прибавила на това доста неща, от които някои могат да бъдат пропуснати без предразсъдъци към вярата. Като например всички философски доктрини относно природата и унищожаването на личности в Божествеността. Какви правила, какви суеверия, какви одежди! Колко много постове са институирани! А какво да кажем за обетите, за властта на папата, злоупотребата с опрощения и диспенсации? Дано хората биха били удовлетворени от това, да позволят на Христос да управлява чрез законите на Евангелието и да не търсят вече утвърждаване на своята мракобесна тирания от човешки декрети.