Мисионер в Китай - живот между комунизъм, атеизъм и истинска вяра

В Китай сте вече 6 години. Какво ви накара да заминете?

Когато навърших 15 години, станах християнин и започнах да споделям Евангелието с другите – в училище и навсякъде, където можех. На 18 години, когато завърших училище, ми се отдаде възможност да посетя Перу, където срещнах и своята съпруга. След това прекарах две седмици в Китай, а когато се прибрах в Щатите, усетих в себе си желание да се върна там отново.

Заминах за Китай 19-годишен и живея там вече 6 години. Живея в западната част на Китай, близо до Тибет, в селските райони, далече от големите градове, като Шанхай и Пекин.

Защо избрахте този район?

Когато четях за Китай, разбрах, че тази област е заселена от много мюсюлмани и будисти и е трудно достижима. Помислих си, че малко хора биха отишли в този район, затова пожелах да отида именно там.

Тук чуваме, че християните в Китай биват арестувани за това, че проповядват Евангелието. Така ли е наистина?

Да, много често, почти всеки ден. Гонението на християни не е толкова силно, колкото преди, но хора биват арестувани за това, че проповядват Евангелието, или за това, че провеждат евангелизационни събрания.

Значи църквата е нелегална?

Истинската църква в Китай е нелегална. В Китай съществува официална църква, но на нея не й се позволяват много неща. Тя трябва да следва определени правила и канони. Китайските нелегални църкви осъзнават, че има нещо по-важно от това, да живееш в сигурност и да изкарваш пари. А именно, че има нещо, за което си струва да страдаш и дори да умреш – това е да познаваш Исус и да го направиш познат и за другите. Така че християните там не се страхуват от гонение и църквата расте.

Например имаше един християнин, който искаше да сподели вярата си с мюсюлманите в района, където живея аз. Той написа своята история като едно писмо до мюсюлманите.

Направи стотици копия и ги раздаваше на хората по улицата. Това ядоса мюсюлманите и те започнаха да го заплашват. Тогава дойде полиция, арестуваха го и го хвърлиха в затвора за извършване на нелегална религиозна дейност. Той все още е в затвора – вече 2 години.

Какво правите вие като мисионер там?

Имах малък ресторант в област, където минават доста туристи, които посещават тибетските манастири. Отскоро преподавам английски и това ми осигурява виза за мен и семейството ми. Но целта на пребиваването ми там е да споделям Благата вест с хората около себе си – на работното място и навсякъде, където мога.

Как успявате да споделяте Евангелието на практика?

Говоря с хора в таксито, със съседи или хора, които качвам на автостоп. Обикновено са мюсюлмани и аз им задавам въпроси за тяхната религия. Например какво за тях е грях. Какво правят, за да бъде простен грехът им. Те започват да говорят, но осъзнават, че в действителност нямат точен отговор. Тогава им казвам за Исус и за това, че ние като християни знаем, че сме грешници, но имаме Спасител, Който е умрял за греховете ни. Затова имаме реална надежда, а не тръпнем в несигурност дали този висш Бог ще ни прости. Това е с мюсюлманите, но с другите китайци е много по-трудно, защото комунизмът ги е оставил без всякаква вяра. Те са атеисти и не вярват в нищо, но и те първо трябва да осъзнаят греха си, защото, ако не го осъзнаят, не могат да видят и нуждата си от Исус Христос. Смятат себе си за порядъчни хора, така че се опитваме да им обясним какво е грехът. Те не смятат лъжата или измамата за грях. За тях грехът е нещо по-сериозно, като убийство например. Затова се опитваме да обясним, че Бог вижда сърцата ни и мислите ни, вижда греховете ни, които ние не смятаме за нещо значимо. Ето защо имаме нужда от Исус, Който умря, за да ни избави от греха вътре в нас.

Цялото интервю можете да гледате тук