Предговор към Посланието на св. Павел към римляните

Това е най-важното послание в Новия завет и най-чистото благовестие. То не само заслужава да го запомним дума по дума, но също така да го четем всекидневно. Колкото повече човек го изучава, толкова по-скъпоценно става то и по-сладък е вкусът му. Искам да изпълня своята задача и да представя едно въведение към посланието – дотолкова, доколкото Бог ми е дал способности, така че всеки да е в състояние да го разбере възможно най-ясно. До този момент то е било твърде затъмнявано от много безполезни коментари, но то е ярка светлина, способна да освети цялото Писание.
Като начало трябва да се запознаем с речника на посланието и да разберем какво има предвид Павел под думите закон, грях, благодат, вяра, праведност, плът, дух и т.н. В противен случай е безполезно да го четем. Тук не трябва да разбираме думата закон според човешките представи, т.е. регулация на вид дела, които трябва или не трябва да бъдат правени. Така е с човешките закони — задоволявате изискването на закона чрез дела, независимо дали сърцето ви е съгласно с него, или не. Но Бог съди това, което е в дълбочините на сърцето. Неговият закон също така предявява изисквания към сърцето и не може да бъде задоволен просто от извършените дела. Той по-скоро наказва като лицемерие и лъжа всяко дело, което не е извършено с цяло сърце. Всички човешки синове са наречени измамливи (Псалм 116), понеже никой от тях не пази и не може да опази Божия закон от цяло сърце. Всеки чувства в себе си отвращение към доброто и стремеж към злото. Там, където няма свободно желание за добро, сърцето не изпълнява Божия закон. Това със сигурност е грях, който заслужава Божия гняв, независимо дали външно човек може да показва добри дела и почтен живот, или не.

***

Вие трябва да разберете, че едно нещо е да вършите дела по закона, а съвсем друго да го изпълните. Дела по закона са всяко нещо, което човек прави или може да направи по собствена свободна воля и чрез собствени сили, като се покори на закона. Но понеже, докато прави подобни неща, сърцето се отвращава от закона и все пак е принудено да му се покорява, делата са пълна загуба и са напълно безполезни. Именно това има предвид Павел в глава 3, когато казва: „Никой човек не се оправдава пред Бога чрез дела, изисквани по закона”. От това можете да видите, че схоластичните богослови и софистите ви лъжат, когато казват, че подготвяте себе си за благодатта чрез дела. Как може някой да подготви себе си за добро, ако в сърцето си не върши нищо добро, освен ненавист и насилие? Как може едно такова дело да бъде угодно на Бога, ако произлиза от мразещо и непокорно сърце? Но да изпълниш закона, означава да вършиш делата с готовност, с любов и свободно, без ненавист към закона. Това означава да живееш добре и по начин, който е угоден на Бога, като че ли няма закон и наказание. Святият Дух поставя в сърцето такова желание на чиста любов, както казва Павел в глава 5. Но Духът е даден единствено чрез вяра в Исус Христос, както казва Павел в своето въведение. По същия начин и вярата идва единствено чрез Божието Слово, Евангелието, което проповядва Христос – как Той е едновременно Божи Син и човек, как умря и възкръсна заради нас. Павел казва всичко това в глава 3, 4 и 10.
Поради тази причина единствено вярата прави човека праведен и изпълнява закона – вярата е тази, която дава Святия Дух поради заслугите на Христос. Духът на свой ред прави сърцето добро и свободно, както изисква законът, а добрите дела следват от самата вяра. Това е, което има предвид Павел в 3 глава, когато, след като отхвърля делата на закона, говори така, сякаш желае да обори закона чрез вяра. Не, казва той, ние утвърждаваме закона чрез вяра, т.е. изпълняваме го чрез вяра.