Събота, 05.12.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Заветът Ми беше с него за живот и за мир, Които и му дадох заради страха, С който Ми се боеше и се страхуваше от името Ми." Малахия 2:5

OnLine
RSS Facebook Twitter

10 археологически открития на 20. век относно Библията

Main Pic
Публикувана: 09.01.2010
Автор:
Прочетена: 1053
Коментари: 0
Д-р Кийт Сковил

Десет са археологическите открития на миналия век, които са от значение за разбирането на Библията. Всяко едно от тях е свързано с изследванията на археолози и учени в Близкия изток, Средиземноморието на Египет, Израел, Йордания, Сирия, Ливан и Турция. И въпреки че работата по възстановяване на оригиналния контекст продължава, всяко ново откритие е от значение за изграждането на една пълна картина за света на Библията.

Свитъците от Мъртво море
Открити са случайно през 1947 г. от овчари, които намират 7 свитъка в глинени стомни в една от пещерите на Кумран. Цялостното им идентифициране започва едва след като преминават през ръцете на няколко ерусалимски търговци. Последвалото археологическо изследване разкрива 800 различни цялостни ръкописа и фрагменти в общо 11 пещери, разположени северозападно от Мъртво море. Те представляват свитъци или части от свитъци на всички книги от еврейската Библия, освен Естир, с хиляда години по-стари от всички старозаветни текстове, налични до края на 20. век. Предполага се, че са събирани и съхранявани от есеите, към които е принадлежал и Йоан Кръстител. Тези документи, написани на иврит, оформят една цялостна историческа картина, отнасяща се за текстовата история на Библията и средата, в която се е зародило християнството на Палестина.

Надпис от дома на цар Давид
Фрагмент от базалтов камък, открит на 21 юли 1993 г., представлява част от по-голям монументален надпис с размер 32 на 22 см. Находката е намерена зазидана в стена в местността Тел Дан повече от четвърт век след започването на разкопки при подножието на планината Хермон в Северен Израел. Други фрагменти на плочата са открити на две различни места през юни 1994 г. Надписът споменава „дома на Давид“, което е първото споменаване на Давид извън Библията, и става важно доказателство за много учени, които са скептични или дори отричат съществуването на цар Давид поради предшестващата липса на археологически доказателства.

Свитък в амулет
Открит от Гавраил Баркей през 1979 г. по време на археологически разкопки в гробниците на Хиномската долина до Ерусалим, в сребърен амулет, който датира от 7.–6. век пр.Хр. В същото изследване са намерени над 700 различни предмета, между които свитък в амулет, на който има молитва с тетраграмата YHWH (Йехова). Свитъкът е връстник на Давидовата династия и като изключим Библията, е най-старото споменаване на името на Бога. Записаният пасаж е от левитския благослов, записан в Числа 6:24, 25.

Лодката от Галилея
След продължителна суша през 1985–1986 г. и спад на нивото на Галилейското езеро в северната му част под калната маса е открита запазена лодка на повече от 2000 г. Дълга е почти 10 м и широка над 2 м в най-широката си част. Това е първата древна лодка, намерена в тази област. Пренесена е в специален басейн, където преминава през няколко месечна обработка с химически препарати, за да може да бъде предпазена от разпадане. На борда й са открити 17 различни керамични съда, които според направения им въглероден тест датират около 120 г. пр.Хр. – 40 г. сл.Хр. Освен това детайлно изследване на конструкцията й показва, че лодката е правена по времето на Исус. Подобна лодка е описана в Евангелията (Матей 8:18, 23–27, 9:1, 14:13–14, 22–32, 15:39, 16:5; Mарк 4:35–41, 5:18, 21, 6:32–34, 45–51, 8:9–10, 13–14; Лука 6:1, 8:22–25, 37, 40; Йоан 6:16–21).

Печатът на Варух
Стотици печати под всякаква форма биват откривани всяка година в Израел, където в древността всеки официален документ е бил приготвян в свитък и подпечатван с метално клеймо върху восък или глина, наричан була. През 1970 г. печат с размер 17 на 16 мм и надпис, съдържащ името на писаря Йеремия, е закупен за личната колекция на д-р Р. Хехт. Надписът на печата показва, че е принадлежал на Варух бен Нерия – писаря, който записва пророчествата на пророк Йеремия (Йеремия 36:4). Подобен печат е намерен няколко години по-късно с надпис: „Принадлежащ на Сарая (бен) Нерия“, главния постелник (иконом) на цар Седекия (Йеремия 51:59).

Костницата на Каяфа
През ноември 1990 г. в покрайнините на Ерусалим самосвал пропада през покрива на подземна гробница, съдържаща костите на Каяфа. Около нея е разкрито голямо гробище от времето на Втория храм (100 г. пр.Хр. – 100 г. сл.Хр.). Костницата е използвана за съхраняване на останките от тялото, след като процесът на изгниване е завършил. По този начин в една гробница са били погребвани цели семейства, а понякога и цели родове. Именно такава е гробницата, където е намерена костница с издълбан надпис „Йосиф бар Каяфа“, която съдържа останките на 6 души – две новородени, 2 непълнолетни деца, възрастна жена и мъж на около 60 г. За последните се предполага, че принадлежат на Каяфа – първосвещника, пред когото Исус е доведен за разпит (Матей 26:3, 57; Лука 3:2; Йоан 11:49, 18:13, 14, 24, 28; Деяния на апостолите 4:6).

Надписът на Пилат Понтийски
Пилат Понтийски е петият поред управник на Римска Юдея, по чието нареждане Исус е разпънат на кръст. Назначен е лично от император Тиберий през 26 г. и управлява до 37 г. Надпис с неговото име е открит през 1961 г. от Антонио Фрова, който намира каменна плоча декорирана с триредово посвещение: „Тиберий/Понтий Пилат/префект на Юдея“. Плочата е повторно вградена в амфитеатъра на Кесария, което спомага за запазване на надписа до наши дни.

Надписът от Акарон
Открит е през 1993 г. в разрушен храм при разкопките на Тел Микне, за които дълго време се предполага, че принадлежат на палестинския Пентаполис (област, съставена от 5 съседни града). Един от тях е библейския град Акарон (Исус Навиев 13:3). Надписът от Акарон представлява каменна плоча, която датира от времето на вавилонското нападение над Израел. Текстът й съдържа посвещение на храма, построен в чест на филистимската богиня Птгух от Анхус син на Пади. Двама от царете, споменати в надписа на Акарон, се намират и в текста на Библията.

Олтарът на хълма Гевал
В началото 1980 г. израелският археолог Адам Зертал търси археологически доказателства за границите на териториите на еврейското племе манасия в близост до Гевал. Хълмът е разположен срещу Геразим и изборът на местността идва от книгата Исус Навиев – на мястото, където е построен олтарът за благословение и проклятие. Разкопките на местността траят почти 6 г., като в този период е открита лагерна постройка с вътрешни стени. Тя има голяма правоъгълна конструкция, изградена от неизгладени камъни, в периметъра на която са открити множество пластове пепел, животински кости и парченца от керамични съдове. Общо 962 животински кости на домашни овце, кози, крави и диви елени са намерени обгорени или овъглени в подножието на олтара. При други подобни разкопки от желязната епоха почти винаги са намирани следи и останки от прасета, магарета и кучета. Такива обаче няма в Гевал, което предполага, че е намерено място на религиозен олтар със специални изисквания към жертвените животни. Адам Зертал е убеден, че е открил олтара, построен от Исус Навиев (Исус Навиев 8:30–35).

Древният град Угарит
Тел Рас Шамра е мястото, където се намират руините на древния град Угарит. До откриването му през 1928 г. името е известно от споменаването му в египетските писма на Амарна. Ценността на откритието е най-вече в хилядите записи, намерени върху глинени плочки на различни древни езици, като най-специфичният от тях е непознат за нашето време език. Изследователите го наричат условно угаритски, въпреки че след разшифроването му с изненада разбират, че спада към семитските езици и използва семитска азбука. Угаритските писмени паметници имат богато историческо съдържание: от епосите на древните царе Карет и Данел до митологиите на Ваал, Анат и Ел (патриарх на боговете). Митовете и легендите на Угарит са проблясък от живота на древните племена, обитавали този географски регион, и тяхната концепция за божествеността и заобикалящия ги сват. Откритието ни позволява да разберем в пълнота културата, в която израилтяните идват, която те завладяват, но и от която са завладени в земите на Ханаан.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg