Неделя, 20.09.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш." Псалм 50:15

OnLine
RSS Facebook Twitter

Гаризин – хълмът на неправилното поклонение

Main Pic
Публикувана: 16.01.2010
Автор: Людмил Арсов
Прочетена: 1039
Коментари: 0
Евангелие на Йоан 4:3–27

Какво е духовност? Когато казваме духовност, можем да разбираме различни неща – изкуство, поезия, театър, кино. Думата духовност не се използва в Библията. В българската Библия се срещат над 29 сходни думи на духовност – духовна, духовни, духовните, духовният, духовно, духовното.
Определено терминът духовност е абстрактен по същество, но когато ние, християните, говорим за духовност, най-често имаме предвид нивото и дълбочината на поклонение.
Един от най-забележителните хълмове в Библията е хълмът Гаризин. Той се намира в Северен Израел, в областта Самария, на югоизток от хълма Гевал. Историята, в която Исус Навиев по заповед на Мойсей беше събрал целия Израел, за да им чете благословенията и проклятията, които ги очакват, ако пазят или не пазят Закона, се случва именно на това място.
Благословението беше поставено на хълма Гаризин, а проклятието – на хълма Гевал. Значението на името Гаризин не е ясно. Това име има и друга форма, под която можем да го срещнем, а именно Гаризим. Гаризин и Гаризим са взаимозаменяеми. От стиховете в Йоан 4 виждаме, че самаряните са се покланяли на този хълм.

Кои са самаряните?
Това са били езичници, преселени по времето на плена от други територии, които са се слели с останалите в териториите израилтяни. След време те оставили идолопоклонството си и частично възприели вярата в Бога. Когато юдеите се завърнали от плена, те отказали на самаряните участие в съграждането на Стената и храма. Това довело до вражда. По-късно самаряните издигнали свой собствен храм на хълма Гаризин, който бил разрушен от юдейски цар в 130 г. пр.Хр.
След това те издигнали нов храм в близост до Сихем. Това е средата, в която дойде Исус. Тук, в близост до този хълм, Исус каза едни от най-важните неща в Библията, свързани с поклонението на Бога. Спокойно можем да наречем хълма Гаризин Хълм на неправилното, фалшивото поклонение, но ако спрем само дотук, ще направим голяма грешка. Този хълм и случилото се в близост до него има какво да ни научи относно поклонението. От текста в Йоан 4 можем да се научим как да бъдем истински поклонници, но можем да видим какви са резултатите от неправилното, фалшивото поклонение, за да можем да се предпазим от него.

-Фалшивото поклонение води до предразсъдъци (Йоан 4:9)
Това е неизбежен резултат от неправилното поклонение – то винаги означава компромис с Божественото естество. Ние имаме изкривена представа за Бога и тази представа поврежда живота ни в много области. Бог беше определил мястото за поклонение и това място беше Ерусалим. Самаряните обаче имаха своето свято място и то беше хълмът Гаризин и кладенецът на Яков. Мястото на поклонение правеше едните юдеи, а другите – самаряни. Това неправилно поклонение караше жената при кладенеца да вижда разлика между себе си и един юдеин. Какво да кажем за учениците? Имаха ли те предразсъдъци? Вероятно да (Йоан 4:27).
Неправилното разбиране на учениците за Бог ги караше да мислят, че жените са по-нисши същества от мъжете. Имаха ли учениците правилно поклонение? Не. Исус работеше с тях. Отделяше им време, за да може те да се променят.
Какво бе отношението на Исус към самаряните и жените?
-Притчата за добрия самарянин ни показва, че Исус виждаше самаряните като равни. Какво да кажем за жените?
-Исус говореше с жена – Йоан 4:27.
-Служението на Исус беше издържано от даренията на жени – Лука 9:1–3.
-След възкресението Исус се яви първо на една жена – Йоан 20:14, 15.
-В горницата, когато дойде кръщението в Святия Дух, имаше жени – Деяния на апостолите 1:13, 14.
Исус виждаше жените като напълно равнопоставени.
Но какво общо има това с нас? Нашето поклонение да не би да е неправилно? Това е добър въпрос, върху който трябва да помислим. Нека да проверим дали имаме предразсъдъци, дали делим хората според цвят, раса, пол, образование, финансово състояние. Ако ги делим, подхождаме с предразсъдък, което означава, че имаме неправилно поклонение. Възможно ли е това да стане с християни?

-Фалшивото поклонение води до духовна слепота (Йоан 4:14, 15).
Господ Исус говореше за една духовна реалност на тази жена, но тя беше сляпа за нея. Това е един от най-опасните резултати от неправилното поклонение – духовната слепота.
Невъзможността да видим истината, която Бог ни открива. Фалшивото поклонение на тази самарянка я заслепяваше духовно. Ами юдеите? Виждаха ли те, имаха ли духовно зрение? „Затова Господ казва: Понеже тия люде се приближават при Мене с устата си и Ме почитат с устните си, но са отстранили сърцето си далеч от Мене, и благоволението им към Мене по човешки поучения, изучени папагалски“ (Исая 29:13).
Израилтяните имаха неправилно поклонение. То ги направи духовно слепи и затова те не можаха да разпознаят Божия Син, когато Той дойде между тях. Имаме ли духовно зрение, виждаме ли битката, от която сме част всеки ден, или нашия поглед е вперен само в земните неща? Ако ние нямаме духовен поглед, е вероятно това да е резултат от неправилно, фалшиво поклонение.

-Фалшивото поклонение води до безсмислени традиции (Йоан 4:12).
Жената, дошла на кладенеца, слушаше Исус. На нея й харесваше това, което Той й казваше – жива вода, духовни неща... В един момент обаче тя си зададе въпроса: „Живата вода е хубаво нещо, ама какво ще стане с нашия кладенец? Ние, самаряните, сме известни с този кладенец. Той е част от нашата вяра. Трябва ли да го оставяме“
Яков живя около 1700–1900 години преди това. Но в този момент на кладенеца се намираше Исус. Нещата явно се бяха променили. Едно е сигурно – нещата са се променяли с времето и ще продължават да се променят.

-Фалшивото поклонение води до неморален живот (Йоан 4:16–18).
Ето я същата жена, която съвсем доскоро беше загрижена за самарянската култура и вяра, а самата тя живееше в грях. Нямаше ли хора около нея, които да я поправят? Тук виждаме един от най-пагубните резултати на неправилното поклонение – неморалността. Липсата на правилно разбиране на Бог води до неморален живот. Неморалният живот не се заключава само в сексуална неморалност, макар че това е голяма част от него. Неморален живот е и непочтеният живот, злоупотребата с хората около нас – всичко това е резултат на фалшиво, неправилно поклонение.
В заключение ще кажа, че от случката на хълма Гаризин има две много важни неща, които трябва да запомним. Първото е, че хората се обърнаха от неправилното си поклонение – Исус ни търси. И второто нещо е, че ако тези хора бяха предпочели да останат в старата си вяра, в стария живот, Исус щеше да си отиде – Исус може да ни подмине, ако ние не се променим. Аз искам да се променя, а вие?

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg