Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

По пътеките на Индия

Main Pic
Публикувана: 28.02.2010
Автор: Светла Арсова
Прочетена: 1211
Коментари: 0
Познавам Наско Лазаров от около 19 години... Звучи ужасно много, нали?
За мен той освен добър приятел винаги е бил човек, който в много области от живота ми е служил за пример.
Днес, разделени на хиляди километри, аз продължавам да се радвам на това, че той и прекрасното му семейство служат на Божията нива, защото единствено там наистина си струва...

Откога работиш за Global Action?
За първи път работих с Global Action през 2001 г., когато подготвяхме с нашите партньори и мои бивши колеги от „Мисия Възможност“ конференциите „Надежда за Балканите“. От септември 2009 г. съм част от екипа на организацията в Колорадо Спрингс, Колорадо.

Чувстваш ли го като служение в този смисъл, който ни е познат?
Правя нещо, което обичам и мога да използвам пълноценно дарбите, които Господ ми е дал. Всяка работа – независимо дали е в офис, фабрика, на полето, в таксито, в автоработилницата, всеки работен ангажимент е служение пред Господа. Не зная как сме стигнали до това, да правим разграничение между служение (като пастор, неделен учител, мисионер, това са една част от духовните професии) и всички други работи.

За първи път ли участваш в подобно мисионерско пътуване?
Зависи какво е определението ни за мисионерство, но в смисъл на служение и пътуване до различна страна и култура – да.

Как се роди идеята за кампанията за подпомагане на хората в Индия с одеяла? Тя за първи път ли се проведе, или съществува и преди теб?
Съществува от няколко години и започна с идеята на една от нашите колежки в Индия – Шийба Субхан. След едно посещение в бедните квартали, където служим сред най-бедните от бедните, и след като е видяла безброй деца да ходят полуголи, споделя идеята да намерим възможност и да осигурим пуловери за децата. През последните 3 години преминахме от пуловери на одеяла. Снимките само донякъде могат да покажат ползата от одеялото – индийците го ползват не само за завиване, но също като връхна дреха-наметка, като покривка, която ползват по време на храна и за пренасяне на зеленчуци.
През последните 4 месеца успяхме да раздадем над 10 хил. одеяла, те са произведени в Индия и струват $5. За следващата зима планираме да раздадем 17 хиляди. По важното е това, че одеялата отварят врати за благовестието на места, където иначе трудно се пробива.

Какво е усещането да си в Индия? Гледали сме „Беднякът милионер“ – същото ли е, както е показано във филма?
Усещането, че си залят от човешко море, на моменти може да ти дойде малко в повече. Уличното движение и задръстванията са почти като тези в София, но бях изненадан, че за 12-те дни и повече от 20 часа пътуване с автомобили не видях катастрофирали коли! Друго особено усещане беше допирът ми с индийската кухня и невероятното разнообразие на вегетарианска храна. >br/> Филмът „Беднякът милионер“ добре показва индийската реалност. Дори спестява подробности, които много не са за екран.
За съжаление сред индусите се счита за по-голям грях да помогнеш на някого в нужда, отколкото да не му помогнеш, тъй като ще нарушиш кармата на човека и възможността му за „по-добро прераждане“.
Затова нашата работа сред най-бедните, включително сред колонии с прокажени, разбутва установените традиции и отварят място за Божия Дух да извършва чудеса и да води хора до спасителна вяра в Исус Христос.

Разкажи ни за най-силното ти преживяване в Индия.
Може да прозвучи странно, но то не е свързано толкова с Индия – освен това, че бяхме там. Една от вечерите имахме разговор с хората, които бяха дошли с нас, за да видят и да се запознаят със служението ни. По време на разговора един след друг нашите приятели (двама пастори и шестима бизнесмени) започнаха да споделят с нас какво ще направят в църквите си, след като се приберат обратно в Америка. В деня след земетресението в Хаити само за няколко часа същите тези мъже с телефонни обаждания до свои приятели и партньори успяха да съберат достатъчно средства за изпращането на медицинска апаратура за Хаити! Беше невероятно благословение да видя Тялото Христово, Неговата църква в действие – независимо от това, че бяхме от другата страна на земното кълбо.

От какво най-много имат нужда хората в Индия?
Освен най-голямата им нужда от спасение и приемане на Исус за Спасител и Господ в различните части на страната нуждите са различни. Ние имаме екипи на няколко места в Индия, но като цяло служим сред най-изоставените и най-презрените. Това, от което имат нужда, не е просто някой да се появи и да им даде всичко наготово. Важно е местните хора също да участват по адекватен за тях начин.

Какво е за тях вярата в Исус Христос?
За мнозина вярата им в Исус Христос е въпрос на живот или смърт. Особено за тези наши братя и сестри, които се намират сред радикални индуси или мюсюлмани. За християните, с които се срещнах, вярата им не е просто въпрос на богословски убеждения, а е всекидневно устояване срещу всички и всичко, което е срещу тях.

Какво е състоянието на децата – имат ли необходимото им, за да растат нормално, както растат нашите деца в Европа, в Америка?
Децата в семейства с финансови възможности живеят в условия, които не се различават от тези на техните връстници в Европа и Америка. Освен миризмата на къри (смее се).
А останалите, които живеят в крайна бедност, имат нужда от всичко, за което човек може да се сети.

Какви други дейности развивате в организацията? Зная, че се включихте много активно в помощ на разрушената страна Хаити. Има ли други християнски организации, които участват там, или сте само вие?
Обучаваме пастори и църковни водачи, които след това преподават материалите в църквите си. Имаме проекти, с които помагаме на жени в Африка да произвеждат украшения, които наши партньори след това разпространяват в магазини и бутици. Всяка година организираме летни лагери за деца сираци. Организираме също малки групи, които изпращаме на кратки мисионерски пътувания. Всеки месец до различни страни по света изпращаме контейнери с медицинска апаратура. Както в момента правим това за Хаити. Там има поне около 4000 различни служения и организации, които помагат и служат, така че не сме само ние. Сегашната криза предоставя невероятни възможности за църквите и организациите да обединят усилията си и да избегнат някои грешки от миналото.

Какво е очакването ти занапред в Global Action? Какво е виждането ти – как ти самият ще се развиваш там?
Зная това, което ми предстои до края на годината. Имаме обща представа, какво предстои пред организацията за следващите 30 месеца, но това са планове, които, ако не са благословени от Господа, няма да имат никакъв смисъл. За мен е важно да пазя сърцето си чисто и отворено за нежния глас на Святия Дух и плановете на Господа за мен, за семейството ми и за мястото ми в Неговото царство. Ако правя това, което Господ иска да правя, всичко друго ще си бъде на мястото. Неговият глас и Слово ще избутат всички други гласове и приказки на заден план.

Благодаря ти за отделеното време. Би ли пожелал нещо на нашите читатели?
Аз благодаря за тази възможност да поздравя всичките ми близки и приятели в България с най-топли и сърдечни благословения в Господа.
Пожелавам на всички читатели на „Евангелски вестник“ в България и по света да имат много поводи да празнуват Божията любов, благодат и вярност.
И си пожелавам в най-скоро време да можем да се видим на живо, а не да „разговаряме“ от разстояние.

Снимки: Личен архив

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg