Библията на Цвингли

Един от ранните водачи на Реформацията е Улрих Цвингли (1484–1531 г.) – швейцарски богослов, поставил началото на т.нар. реформирана традиция. Цвингли е единственият сред водещите реформатори, който не е наследен от протестантско движение, носещо името му. Въпреки това неговата представа за Реформация става основа за по-късните процеси за промяна на църквата. В 67-те тезиса, публикувани преди диспут в Цюрих през януари 1523 г., Цвингли пише: „(15) В Евангелието цялата истина явно се съдържа. (18) Христос, Който пожертва Себе Си веднъж на кръста, е достатъчна и вечна жертва за греховете на всички вярващи. Следователно литургията не е жертва, а възпоменание на единствената жертва на кръста. (57) Светите Писания не казват нищо относно чистилище.“
Неговата критика върху съществените разлики между практиката на Католическата църква и богословието на ранните християни започва малко след встъпването му в монашество през 1506 г. Цвингли се запознава с трудовете на Еразъм Ротердамски и до 1519 г. – годината, в която Карл V се възцарява, реформаторското му богословие не е завършено. Възгледите му са формирани директно върху текста на Библията, който Цвингли поставя в центъра на своето служение и работа. По същото време му е поверена най-голямата църква в Цюрих и заедно със съсредоточената власт това поставя върху него огромна отговорност. Докато Лутер запазва множество елементи на католическата литургия, Цвингли опростява ритуалността в проповед и причастие максимално като перманентни елементи на богослужението, а свещениците задължава да се обличат като миряни.
С подобна решителност внася реформи и в политическия живот на страната, които по-късно Калвин и неговите последователи ще заимстват като парадигма за държавно управление. Цвингли следва модел за единство между църква и държава, но докато в Испания и Италия църквата доминира над държавата, в Швейцария тя е подчинена на градските власти. Така се създава християнска църква с републиканска организация, а военното наемничество е забранено. През 1522 г. Цвингли убеждава градския съвет да забрани всички религиозни обичаи и празници, които не се намират в Библията. Забраната е стриктно наложена върху всички жители на Цюрих.
На първия диспут Цвингли цитира Библията в оригинал като суверен авторитет в междуцърковния спор. Той стига дори до обвинение срещу Лутер в липса на библейско основание в някои от богословските му твърдения. Този начин на работа ще повлияе върху пораждането на едно ново радикално движение – анабаптисти.
През цялото време Цвингли работи с текста на Библията и нейния нов превод на говоримия немски език. Подобно на Лутер, в своите 67 тезиса той декларира авторитета на Библията над църквата и църковната традиция. В резултат на работата му с библейския текст части от Новия завет на т.нар. Цюрихска Библия излизат от печат в периода 1525–1529 г. изпод пресата на Кристоф Фрошауер. Цялото издание е завършено през 1531 г. с увод, написан лично от Цвингли, обобщение на всяка глава и над 200 гравюри.
Традиционно преводът се преписва на Цвингли и неговия колега Лео Юд, но носи отпечатъка на нарочно формиран екип от преводачи, които наричат себе си Пророческо училище (Prophezey). То функционира в състав от всички свещеници и ученици по богословие в Цюрих, като група за екзегетично изучаване на библейския текст, която се събира всеки работен ден на седмицата. Целта е богослужебен превод на Библията на говорим немски. При работата на Пророческото училище Старият завет се чете първо от латинската Вулгата, след това от еврейски и най-накрая от гръцката Септуагинта. Едва след това се подготвя преводът.
Специално за целта Цвингли започва да изучава еврейски през 1522 г. Подобен преводачески механизъм е използван и при превода на Новия завет. Освен оригиналните езици Цвингли използва и вече готови части от още незавършения превод на Лутер, което му помага да завърши превода 5 години по-рано.
Преводът на Старя завет търпи ревизия през 1540 г., а на Новия завет – през 1574 г. Номерирането на библейските стихове става едва през 1589 г. Първоначално езикът на цюрихския превод е писмен вариант на горноалеманското наречие (швейцарски немски), но през 1665 г. е изместен от стандартен немски, като пълна ревизия на текста е направена десетилетие по-късно от Йохан Каспар Улрих. Ревизираното издание съдържа подробен коментар, тълкувание и конкорданс. Това издание става известно като Библията на Цвингли. През 1817 г. е преиздадено от Цюрихското библейско и мисионерско общество, а нова ревизия следва през 1868 г. с второ фотокопийно издание през 1892 г.
През 1907 г. следва нова детайлна ревизия, целяща критично издание на текста. Направата й отнема повече от десетилетие, а резултатът е нов превод, издаден през 1931 г. През 1984 г., по случай 500-годишнината от раждането на Цвингли, Цюрихският синод инициира нова ревизия, която скоро се превръща в проект за нов превод на цялата Библия. Завършена е 23 години по-късно, а официалната версия излиза от печат през юни 2007 г.