Христовата любов и чудеса в Кипър

Първо искам да ти благодаря за отделеното време за това интервю.
Как повярвахте в Исус Христос с твоята съпруга Лариса?
Повярвахме като студенти в Московския държавен университет. Поканиха ни да посетим църква, започната от американски мисионери. Преди това ние самите започнахме да се интересуваме от различните религии и да четем Библията. Няколко месеца след като започнахме да посещаваме църквата, с Лариса решихме да вземем и водно кръщение. Това беше на 9 май 1993 г. На този ден Русия отбелязва своя Ден на победата, за нас това беше истинска победа чрез Исус Христос.

Защо дойдохте в Кипър?
Дойдохме на работа с руска компания. Мислехме, че ще останем 6 месеца или 1 година, а останахме 5.

Какво ви мотивира да започнете църква в Никозия?
Пристигайки в Кипър, забелязахме, че тук живеят много рускоговорящи от различни страни, а църква няма. Молехме се, питахме Бог и решихме да започнем да каним хора за изучаване на Библията вкъщи. В началото нямахме голям успех. В продължение на година идваха само един или двама души, понякога и никой не идваше. От време на време питахме Господ, заслужава ли си да продължим. Всичко се промени, когато се запознахме с две сестри – Таня и Наташа Ивашейн. Те бяха вярващи от деца, можеха да пеят и да свирят. Продължихме да се събираме вкъщи, идваха повече хора. Малко след това купихме синтезатор и решихме да каним невярвящи в неделя. Намерихме зала в центъра – в един хотел в Никозия. И така там през декември 2006 г. се състоя нашата първа служба, на нея дойдоха 6 души.

Колко вярващи посещават сега църквата и от какви националности са те?
От 30 до 50 вярващи и около 10 деца от различни страни – Русия, България, Беларус, Молдова, Украйна, Грузия, Армения, Кипър.

Трудно ли се работи в този район за обръщане на невярващи?
Кипър не е толкова интересно място, хората няма къде да се развличат. Затова повечето идват с лекота, просто от любопитство, от скука, да се видят със сънародници, да послушат музика. Бих казал, че е много по-лесно да се проповядва на същите тези хора в Кипър, отколкото в Русия.

През какви трудности преминахте по време на служението си?
Със съпругата ми нямахме никакъв опит в пастирско служение. Бог знаеше това и много ни помогна, за което Му благодарим. Установяването на църквата стана постепенно. Това ни насърчи и имахме успехи. Най-трудно беше да осъзнаваме собствените си недостатъци, открихме ги едва когато започнахме да служим на другите.

Разкажи на читателите на „Евангелски вестник“ нещо интересно и вълнуващо от живота на църквата.
Имаме много свидетелства. Бог докосва всеки, който идва в църквата, по особен начин и това се забелязва. Има невероятни отговори на молитви за драматични ситуации, решаване на финансови проблеми, но най-вече променени сърца на хора. Виждаме ясно на дело Божията любов и дълготърпение. Аз проповядвам Евангелието, а Исус Христос върши останалото. Идва надежда в най-безнадеждни ситуации, болни също се изцеляват – да бъде слава на името Му.

Компанията, за която работиш, те изтегля обратно в Москва поради световната икономическа криза. Въпреки това ти оставаш главен пастор на църквата и тясно свързан с живота й. Какви чувства изпитвате с Лариса на раздяла?
Ние заминаваме, но сърцата ни остават в Никозия с тази църква. Раздялата с тези, които обичаш, винаги е трудна.

Твоето пожелание към нашите читатели.
Да обичат нашия Господ и Спасител Исус Христос с цялото си сърце и душа. Той е толкова чудесен, верен и вечен. А всичко останало ще си дойде на мястото.