Библията на Ковърдейл (1535 г.)

Преводът на Тиндейл излиза на бял свят с помощта на множество верни приятели и помощници. Един от тях е Майлс Ковърдейл. Роден през 1488 г. в Йоркшир, Ковърдейл израства сред августинските монаси в Кеймбридж и навършвайки пълнолетие, става един от тях. Активен мисионер и проповедник на Евангелието във и извън пределите на университета, той става част от авангарда на религиозни дискусии на реформацията. Когато един от ранните английски реформатори – д-р Барнс, е арестуван в Лондон през 1528 г., Ковърдейл е затворен заедно с него.
Постоянно преследван заради убежденията си, скоро Ковърдейл се отказва от Августинския орден, за да продължи да проповядва свободно в родната си епархия Есекс. Един от обръщенците му изповядва пред лондонския епископ, че разисквал книгите на Еразъм, твърдял, че изповед пред Бога с вяра е достатъчна за спасение и проповядвал против поклонението пред образи. Това е достатъчна причина да бъде обвинен в ерес и принуден да напусне Англия.
Около 1529 г., след корабокрушението на Тиндейл, Ковърдейл работи заедно с него върху новия английски превод в Хамбург. Същевременно в Англия Хенри VIII се развежда, отхвърля върховенството на папата и обявява авторитета на Писанията над авторитета на Рим. Около 1533 г. е разпространена новината, че Хенри VIII ще признае английските преводи на Библията, и на 19 декември 1534 г. архиепископ Кранмер издава официален призив да му бъдат предадени всички налични английски преводи, за да може да бъде направен нов превод по специална заповед на краля.
Оторизирането на нов превод означава, че кралят, а не Рим е върховният авторитет на църквата в Англия. По тази причина назначените преводачи начело с лондонския епископ отказват да осъществят превода, изразявайки несъгласието си Библията да бъде четена от простолюдието. Това дава шанс на Ковърдейл да се намеси, въпреки че е все още в изгнание в Европа. Резултатът е първата печатна цяла Библия (Стар и Нов завет) на английски език, отпечатана в Цюрих през 1535 г.
Преводът не е от оригиналните езици, а са използвани немският превод на Лутер, няколко латински версии и наличният превод на Тиндейл. Библията на Ковърдейл съдържа и апокрифните книги, които Католическата църква приема като канонични, но не като част от текста, а като добавка накрая – метод, който ще стане традиция при издаването на множество протестантски версии. Изданието е разделено на 6 части. Петокнижието и Йон са ревизии на превода на Тиндейл, Йов и Новият завет са също заимствани от Тиндейл, а останалата част от Стария завет е превод на самия Ковърдейл. Текстът е разположен в две паралелни колони, като заглавията на книгите запазват старолатинските си названия (например Sapientia за Премъдрост/Притчи).
Копия от изданието са изпратени в Англия, за да бъдат прегледани от краля. Хенри VIII ги предава на няколко различни епископи, чиито коментари съдържат множество забележки, но единодушно потвърждават, че ереси не са открити. Отговорът на краля е: „Тогава, щом няма ереси, в името на Бога нека бъде разпространен сред хората.“ Така преводът на Ковърдейл става първата английска Библия, отпечатана с кралско позволение. Впоследствие Ковърдейл участва и в първата цялостна английска Библия, която е отпечатана на територията на Англия от Джеймс Никълсън през 1537 г.