Великата Библия (1539 г.)

Библиите на Матюс и на Ковърдейл излизат от печат с позволението на Хенри VIII. По заповед на краля през септември 1538 г. са поставени във всяка църква в Англия, което ги прави задължителни за използване по време на богослужение. Самите свещеници предпочитат по-голямата и удобна по размер Библия на Матюс.
От септември 1538 г. до април 1539 г. използването на английската Библия нараства неимоверно. Кралската заповед гласи: „Да не бъде обезкуражаван никой от четене или слушане на Библия, но да се насърчава и провокира всеки да чете същата, която е самото живо Слово Божие.“ Миряните взимат заповедта присърце и четат Библията дори по време на богослужение дотолкова, че няколко месеца по-късно кралят е принуден да издаде нова заповед, с която да забрани такова поведение в църква.
Неминуемо се стига до идеята за нов превод, който е равен по точност на текста на Матюс, но изключва неговите коментарни бележки по текста. Кромуел дава тази задача на Майлс Ковърдейл. Според кралската заповед новата Библия трябва да е по-голяма по размер от тази на Матюс, което й дава титлата Великата Библия – не толкова заради качеството на превода, колкото заради огромния й размер. Единичната страница е 38 х 25,5 см.
Допълнително Великата Библия бива приковавана за църковния амвон с вериги против крадци. Самият печат трябва да бъде осъществен в Париж, но заради голямата съпротива на френското свещеничество е завършен в Лондон през 1539 г. и тя става първата „оторизирана“ английска Библия. Всяко копие от изданието й носи специална анотация на заглавна страница: „Това е Библия, предназначена за използване от църквите“.
Ковърдейл не владее гръцки и еврейски, ревизията му използва Библията на Матюс за базов текст, като целенасочено изоставя оригиналната анотация по текста. Поправките му са малко или много съгласувани с латинските и гръцките издания на Новия завет на Еразъм. Великата Библия замества Лутеровия ред на книгите, който поставя Евреи, Яков и Юда най-накрая, с реда на Еразъм. За ревизията на Стария завет е използвано Мюнстеровото ново издание на латинския Стар завет. Първото издание е незадоволително и е последвано от второ през април 1540 г., което за първи път съдържа пролог, написан от Кранмер. Трето и четвърто издания следват съответно през юли и ноември 1540 г. и м. май 1541 г. Великата Библия е издадена в общо 6 различни ревизии.