Вторник, 17.09.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Където няма мъдро ръководене, народът пропада, а в многото съветници има безопасност." Притчи 11:14

OnLine
RSS Facebook Twitter

Иван Врачев, председател на СЕПЦ: „Не искам да направя и една крачка без Божието благоволение”

Main Pic
Публикувана: 16.06.2010
Автор:
Прочетена: 1384
Коментари: 0
Интервю на Светла Арсова с Иван Врачев, новоизбрания председател на Съюза на Евангелските петдесятни църкви в България (СЕПЦ)

Развълнувана съм от смирението, което виждам в Иван и Венета Врачеви... Да си председател на най-голямата деноминация в България, не е никак лека и проста задача. От него ще зависят много и все изключително важни решения и промени, свързани с църквата в България, които, да си призная честно, аз лично чакам с нетърпение.
Живеем в 21. век – време, в което нищо не е, както е било преди, хората вече не са същите, църквите не са същите... светът просто е различен. Затова е нужна промяна, която вярвам, че вече е на път. Нужна е голяма мъдрост, огромна сила и изключителна Божия благодат и насока в този нелек път, по който семейство Врачеви поемат.
Промяната настъпи на 30 май 2010 г., на редовния 20-и събор на Съюза на Евангелските петдесятни църкви в България.

Първо бих искала от името на екипа на „Евангелски вестник” да честитя на теб и съпругата ти новата длъжност, която вече заемате. Бих ви пожелала Господната мъдрост да ви осиява през всеки един ден от вашето ръководство!
Много благодаря!
Определено много ще са ми нужни Господната мъдрост, водителство и сили. Винаги в съзнанието ми са живи думите на Исус Христос: „Защото, отделени от Мен, не можете да направите нищо” (Йоан 15:5).
Много съм благодарен за доверието, което ми беше гласувано от събора. Приемам го като изява на Божия призив към мен. Използвам момента да изкажа своята най-сърдечна признателност на п-р Виктор Вирчев за 20-годишното му успешно служение като председател на СЕПЦ. Изказвам своята благодарност на всички, които са служили като членове на предишните съюзни ръководства. Изказвам своето уважение към всички Божи служители, които преди нас са градили църквата Христова в България. Днес ние, служителите от моето поколение, продължаваме да градим върху здравия фундамент, изграден от духовните служители, които са служили вярно на Господа преди нас.

Какви са чувствата и емоциите след избирането ти за председател на най-голямото движение в България – СЕПЦ?
Твърде смесени. От една страна, осъзнавам голямата отговорност. А от друга – съм много трогнат и насърчен от топлото отношение на пасторите и на всички останали делегати на събора, както и на многото приятели, които през последните дни ми се обадиха. Много съм им благодарен за подкрепата.
Но това, което ми дава увереност, е най-вече Божият мир, който още преди събора изпълва сърцето ми.

Плахо и неуверено или със смели крачки и с надежда за промяна ще започнеш своята работа като председател?
По-скоро предпазливо. Най-напред се нуждая от известно време, в което да навляза в административната работа. Нуждая се от време за предварителни разговори с членовете на новото съюзно ръководство. Най-важният приоритет в началото е преди всичко ние, новоизбраното съюзно ръководство, да се изградим като един екип, в който всеки един от нас да намери своето място според дарбите и талантите, които Бог му е дал. Естествено е, че това ще отнеме известно време, но... чака ни работа.

Разкажи с няколко изречения на нашите читатели своята история като служител.
Започнах щатно духовно служение през септември 1990 г. като помощник на пастор Младен Младенов в единствената тогава Евангелска петдесятна църква в Пловдив (по-късно ЕПЦ „Светлина на света”). След това, през 1995 г., заедно с моята съпруга Венета започнахме служение като представители за България на американския богословски университет ICI University (сега Global University).
През 1997 г. покойният пастор Стоян Буков пое инициативата за основаване на нова петдесятна църква в жк „Тракия”. Тогава той ме покани да се присъединя към него и да започна отново пастирско служение. Така на 2 ноември 1997 г. беше основана ЕПЦ „Света Троица”, Пловдив, в която продължавам да служа и до днес. Искам да призная, че съм невероятно благословен от тази църква, от всички вярващи, с които Бог ме е свързал.
Използвам момента да изкажа благодарността си на Бога и за семейството, което ми е дал. Моята съпруга Венета и двете ми деца – Мими и Дани, които вече са големи, са невероятна подкрепа в служението ми. Обикновено хората забелязват само мен, защото аз съм на амвона. Но истината е, че товарът на служението се понася от цялото ми семейство. Много съм им благодарен за подкрепата!

Какво е твоето виждане за промяна начело на СЕПЦ?
Промените никога не би трябвало да са самоцел. Наистина, необходими са промени в доста области на съюзния ни живот, но не защото предишният председател и ръководство не са си вършили добре работата. Напротив – летвата е вдигната от тях твърде високо.
Промени са необходими, защото времето, в което живеем, е различно. Даже динамиката на промените в манталитета на хората и в културата, в която Бог ни е поставил, e невероятно голяма и ние, църквите и духовните служители, се налага да ги догонваме, за съжаление невинаги успешно.

С какви конкретни стъпки ще започнеш тази дълго чакана промяна?
Аз почти отговорих на този въпрос. Първият приоритет е съюзното ръководство да се сглоби като един екип, да се съгласим около една обща визия, да набележим приоритетните цели и хората, които основно ще работят върху тях. Да можем с Божията помощ да разпознаем призванието и силните страни на отделните членове на ръководството и да разпределим отговорностите помежду си.
Предстои лято – време, което обикновено не е особено активно от гледна точка на заседания и вземане на решения, но е много подходящо за изграждане и изясняване на визията, за общуване, разговори и консултации с различни вярващи и духовни служители.
А ако ме питаш кое ще е първото нещо, което ще предложа на първото заседание на ръководството след събора (което планирам да е в края на юни) – това ще е молитвата. Да, ние трябва да започнем, като застанем заедно в молитва пред този Бог, на Когото служим. И тук не става въпрос само за кратка молитва, с която да бъде открито заседанието, но да застанем в сериозна молитва, за да предадем себе си на Бога и на Неговата воля и да искаме Неговата мъдрост, водителство и сила за предстоящия мандат.

В кои сфери според теб трябва да се работи усилено (тук включвам както духовните сфери, така и администрацията)?
На събора в представянето на своето виждане като председател аз поставих 3 важни приоритета, които вярвам, че трябва да определят основната посока на нашата бъдеща работа: 1. Целенасочено издигане на истината за християнската святост, и то не от позициите на легализма (чрез налагане на вярващите на правила и норми на поведение, облекло или начин на служение), а като дело на Святия Дух, чрез действието на Божието Слово в нас. Вярвам, че това е едно от основните предизвикателства пред съвременната българска църква. Дълбоко съм убеден, че ако искаме да преживеем нова вълна на съживление, това е посоката.
2. Ориентиране към мисионерството – става въпрос както за вътрешнонационалното мисионерство, така и за участие в мисионерски проекти извън границите на страната ни. В тази област са направени доста значими крачки, но те са предимно поради отклика на отделни вярващи или групи от вярващи на Великото поръчение. Моето желание е да ги открием и да им подадем ръка и заедно с тях да продължим в тази посока. Вярвам, че мисионерството трябва да стане приоритетно направление в нашето движение.
3. Ориентиране към младежите и младите духовни работници. Ние имаме добра младежка дейност както в местните църкви, така и на национално ниво. Вярвам, че е необходимо тези, които служат с тийнейджъри и младежи, да бъдат подкрепени и да им помогнем за постигането на най-важната цел на тяхното служение – възпитанието и подготовката на утрешната църква на България.
Трябва да намерим начини да подкрепим младите духовни работници, както и да съдействаме още младежи и млади семейства да разпознаят Божия призив за духовно служение.

Как ще работиш за единство в Тялото Христово?
Аз вярвам съгласно Ефесяни 4:1–6, че единството в Духа е духовна реалност, като Бог възлага на нас отговорността за неговото опазване. А това, както се вижда в посочения текст, е възможно единствено чрез зрелите и осветени характери на вярващите.
Работата за единството на Тялото Христово е наистина много голямо предизвикателство. Сигурен съм, че само дипломация не е достатъчна. Ще апелирам за взаимоотношения, основани на библейските принципи и за проява на християнска етичност. Ще очаквам духовна зрелост както от нас, членовете на съюзното ръководство, така и от всички духовни служители и вярващи.

А как ще работиш за единство между служителите от различните градове?
Надявам се да не съм единственият, който да работи в тази насока, а всички да работим заедно. Явно е, че трябва да осигурим възможности духовните служители да общуват помежду си, да имат условия да се опознават, да се сближават, да си споделят.
Днес и в светските организации се използва понятието тим билдинг. Ако те използват библейски принципи и методи, за да бъде по-успешна тяхната работа, то колко повече ние ще имаме успех и ще бъдем благословени, ако ги прилагаме.

В своята презентация, която между другото беше изключително добра и изчерпателна, ти спомена, че искаш да работиш в екип. Смяташ ли, че ще успееш – знаем, че винаги е по-лесно човек да взема решенията сам, какво е твоето мнение?
Да, винаги е по-лесно, ако човек взема решенията си сам, но Божието Слово ни посочва истината, че „в многото съветници има безопасност” (Притчи 11:14). Аз вярвам, че работата в екип е единственият начин да успеем да извършим това, за което Бог ни е призовал.
Искам да изкажа своята благодарност на Бога за състава на новоизбраното съюзно ръководство. През тези дни много пъти чета имената на моите съработници и виждам, че Бог така е ръководил избора, че в новото ръководство има братя с много силни качества, и очаквам да бъдем добър екип. Благодаря на Бога за всеки един от тях.

Според теб в кои области ще срещнеш затруднения?
Трудно ми е да прогнозирам... Може би при проблеми, породени от конфликт на интереси – това са случаите, когато има проблем и в разговора виждаш, че всяка от страните като че ли е права. Всеки е прав, но проблемът си стои. Вероятно ще има случаи, които биха могли да бъдат разрешени единствено чрез мъдростта, която единствен Господ дава.

Склонен ли си да направиш компромис с дадено решение, само и само да запазиш мира в екипа, с който ще работиш?
Има компромиси, които са разумни и без които не е възможно да останем единни и да работим в екип. Да, готов съм да правя компромиси, като отстъпвам от някои свои виждания, мнения, интереси. В никакъв случай обаче не съм готов да правя компромиси с библейската истина и своята вяра, с християнските принципи и морал. Важното е да намерим точната граница между разумните и опасните компромиси.

Какво ще си пожелаеш за в бъдеще?
В книгата Изход е описан един момент, когато е имало опасност Израел поради своя грях да загуби Божието присъствие. Тогава Мойсей се е молел: „Ако Ти не дойдеш с мен, не ни извеждай оттук” (Изход 33:15). Това е нещо повече от пожелание, това е моята молитва към Бога – не искам да направя и една крачка без Божието благоволение.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg