Женевската Библия (1557–1560 г.)

Докато Великата и Епископската Библия се четат в църквите, 3 последователни англоговорящи поколения четат Женевската Библия в домовете си. Това е Библията на Уилям Шекспир, Джон Милтън, Оливър Кромуел и Джон Бънян. Наричат я Пилигримската Библия, защото първите заселници в Америка я предпочитат пред изданието на „Кинг Джеймс“.
След като Едуард VI, синът на Хенри VIII, е детрониран през 1553 г., на престола се възкачва сестра му Мери Тюдор. По време на царуването й протестантските постижения на Едуард са унищожени и Англия се завръща към римокатолицизма. Английските реформатори са принудени да имигрират и търсят спасение в Женева, която е контролирана от Джон Калвин и Теодор Беза. Сред тях е зетят на Калвин – Уилям Уитингхам (1524–1579 г.).
През 1557 г. Уитингхам, Антони Гилби и Томас Сампсън издават нов английски превод на Новия завет. За базов текст са използвани гръцкият Нов завет, издаден от Естиен през 1551 г., и латинската версия на Теодор Беза (1556 г.). Старият завет следва Великата Библия, като текстът е коригиран в съпоставка с еврейски и гръцки оригинали и сравнен с латинската версия на Лион Юда. Проектът е финансиран от английската църква в Женева, а цялата Библия е отпечатана от Ролан Хал през 1560 г.
Няколко са факторите, които определят важността на Женевската Библия. На първо място, тя е първата английска версия, направена от преводачески екип изцяло с помощта на гръцки и еврейски оригинали. Стандартният готически шрифт е заменен с по-лесен за четене латински, а за думите, които не са в оригинала, е използван наклонен шрифт. Това е и първата английска Библия, в която текстът е разделен на стихове и е без параграфи по примера на 4-тото издание на гръцкия Нов завет на Стефанус (1551 г.).
Самата Библия е с размери 13 х 19 см и съдържа 80 книги. Текстът е разположен в две паралелни колони. Коментарните бележки са разположени от двете страни на текста на всички книги, освен апокрифните. Предговорът й съдържа един от трактатите на Калвин, известен като „Христос е краят на закона“. Множеството коментари върху текста обясняват трудните за разбиране места, съдържат исторически и географски препратки заедно. Повечето бележки обаче са доктринални в духа на Калвин, дори върху стиховете, които целенасочено или по невнимание са преведени погрешно. Известна е като Библията на бричовете заради превода на Битие 3:7, където Бог прави „бричове“ на Адам и Ева (вместо препаски).
Бележката към Откровение 9:11 определя „ангела на бездната“ като „папата Антихрист, цар на лицемерите и посланик на Сатана“.
По време на 45-годишното царуване на кралица Елизабет са публикувани повече от 100 различни издания на Женевската Библия. Половин век след отпечатването на „Кинг Джеймс” Женевската Библия продължава да бъде най-популярната версия в Англия. Въпреки неприязънта на преводачите на „Кинг Джеймс” към Женевската Библия те я използват почти толкова, колкото и преводите на Тиндейл. Изчислено е, че около 19% от първото издание на „Кинг Джеймс” през 1611 г. са взети копирани от Женевската Библия. Дори в оригиналния предговор към „Кинг Джеймс” библейските цитати са от Женевската Библия, а не от самото издание на „Кинг Джеймс”.