Какво е щастието? Анкета

„Евангелски вестник“ попита няколко жени, живеещи и работещи в страната ни, „Какво е щастието и кое ги прави щастливи?“

Улрике Мюлер, мисионерка със СЕД в България
Щастие е, когато някой е доволен – от работата си, от срещите с приятели. Щастие е да имаш мир със себе си, да знаеш, че си на правилното място. Да имаш мир с Бога. Да очакваш Той да се грижи за теб, да знаеш, че няма нищо случайно в твоя живот, че всичко, което преживяваш, е нужно и е за твое израстване, дори в трудните моменти. Щастие е да усещаш Божията закрила в своя живот.

Бойка Юрукова, София
За мен щастието е състоянието на удовлетворение от това, че нещата, които си направил, начинът, по който си живял, са добри за теб и за другите хора и са угодни на Бога.
А кое ме прави щастлива? Простите и истинските неща, като красотата на природата, верността на приятелството, моето семейство и особено моят малък внук.

Виолета Димитрова, София
Щастие е усещането, че си удовлетворен от живота си, от отношенията с хората, от професията, че мечтите и стремежите ти се осъществяват, че се променяш към по-добро... Всъщност щастието е прекалено обширно понятие, за да може да бъде описано точно. Много са нещата, които могат да ме направят щастлива – красив залез или пролетно цвете, усмивка на дете или топъл разговор с близка приятелка, прегръдката на мъжа ми или хубава книга.
Животът като цяло ме прави щастлива, с хубавите и лошите неща, смеха и сълзите, цветовете, разнообразието. Но най-щастлива ме прави Бог с любовта Си, с това, че дава смисъл на живота ми, че ме срещна и ме промени, и всеки ден ми дава надежда за бъдещето.

Петя Мутафчиева-Гълъбова, София
Щастието за мен се свързва с мира, удовлетворението от живота. А удовлетворението идва основно от едни пълноценни взаимоотношения с Бог. Щастието е състояние, в което имам мир, удовлетвореност и увереност.

Таня Конярова, „Мисия Възможност“, София
Има една мисъл на Осуалд Чеймбърс, която казва: „Бог не се стреми да те направи благословен и щастлив точно сега. Той изработва в теб крайното съвършенство.“ Бог планира живота и бъдещето ни с една-единствена цел и тя е нашето съвършено добро. Мислите за добро и бъдеще, които Той има за нас, надминават всяко земно щастие и удоволствие и достигат вечността. Нашият Небесен баща изгражда и възпитава в нас съвършенство, което един ден ще занесем със себе си пред Неговия престол. (Цитат от статия на Таня Конярова със заглавие „Нещо повече от щастие“, публикувана в сп. „Лия”, бр. 20)

Габриела Генчева, Велико Търново
Щастието е нещо, към което всички се стремят, за което всички работят. Често е свързвано с материално преуспяване. Измервано е с постигнато положение в обществото. Не се продава на килограм дори в най-скъпия магазин. Не може да се закупи дори и с най-ценната валута.
Щастието започва с взаимоотношението с Бога – да разбереш, че си Негова и да Го познаваш. Щастието е вътрешно състояние и нагласа на удовлетворение, сигурност и идентичност, които не зависят от обстоятелствата или от мнението на хората. Поражда се от незначителни на пръв поглед моменти, като спиращ дъха залез или песента на птичките, които напомнят за любовта на Твореца. Пробужда се от усмивката на приятелка или от протегнатата й за помощ ръка. Осиява сърцето при плода от труда ни.
Щастие е да виждаш света през Божите очи – очи на състрадание и жертвоготовност, които подтикват към действие. Щастие е да възприемаш себе си и хората като Бога – да различаваш във всеки човек не само къде се намира, а да разпознаваш и шедьовъра, който Бог изработва от него или нея.
„Щастието е като манна. Събира се на зрънца и насища всеки ден. Не е трайно, не може да се складира. Не е нужно да търсиш извън себе си, да отидеш на далечни места, за да го откриеш. Вали от Небето на прага на твоята врата.“ (Т. Едуардс, американски богослов, 1809–1894 г.)

Следва Част 2