„В трудностите Бог винаги дава изходен път“

Бихте ли се представили пред читателите на „Евангелски вестник“?
Оскар: С жена ми Клодин живеем в центъра на Швейцария, имаме 3 деца, и трите са осиновени – момичето е от Етиопия, а двамата ни синове са от Чили. Работя за швейцарски вестник, но много често помагам на жена ми за списание Reflexionen (Клодин работи главно през нощта, когато аз обикновено спя). Разбира се, тя има и доста задължения, свързани със семейството и децата.
Клодин: Като допълнение към думите на Оскар ще уточня, че доскоро основните ми задължения се ограничаваха с работата вкъщи – грижа за децата и подкрепа на съпруга ми. Сега обаче ситуацията е по-различна, защото децата ни пораснаха и почти не живеят вкъщи. Те са на 19, 20 и 21 години.
Оскар: С жена ми следваме Христос вече повече от 15 години. Имали сме тежки периоди в живота ни, но Бог винаги дава изходен път.

Вие пишете интересни редакционни коментари. В един от тях заявявате: „В днешните забързани дни имаме нужда не от „мениджмънт на своето време“, а от „мениджмънт на своя живот“. Как ще обясните тези свои думи?
Клодин: Оженихме се през 1984 г. Оскар беше изпълнен с богобоязън мъж, а аз – по-скоро атеистка, т.е. моето разбиране беше, че има някакъв Бог, но дали се нарича Аллах, или Буда – това нямаше особено значение за мен. Моята житейска философия почиваше на поговорката: „Където има воля, там има и път“, или с други думи: „Има ли желание, има и начин“. Това означава, че щом искам нещо, мога и да се справя с него. Това е! Този принцип работи в известна степен, но когато с Оскар се оженихме, искахме да си имаме деца, т.е. волята беше налице, но... нямаше път. Ние не можехме да имаме деца и аз за първи път осъзнах, че не всичко е въпрос само на желание. Станах още по-организирана и структурирах работата си все по-добре – тогава разбрах, че и така не става.
Един ден посетихме дома на вярващо семейство и там за първи път усетихме какво означава да живееш във вярата. Спомням си, че сякаш разговаряхме директно с Господ Исус Христос – това беше много специално за нас и всъщност беше първата ни крачка към покаянието.
Двамата ни синове ги осиновихме през 1988 г. и 1989 г. – тогава преживяхме една тежка ситуация, и след това се насочихме към трето дете от Етиопия – момиченце. Оскар продължаваше да иска момиче, докато на мен двете момчета ми бяха вече достатъчни, но все пак решихме да си осиновим дъщеря. По време на това осиновяване аз минавах през труден период в професията си. Веднъж бях много отчаяна и отидох в градината – там имахме един голям камък, коленичих пред него и казах: „Боже, ако наистина Те има, тогава ми се разкрий по някакъв начин!“ Скоро след това се срещнахме с една двойка, която имаше същия копнеж като нашия за осиновяване на дете. Тъй като те бяха вярващо семейство, ни поканиха на една беседа, след това продължихме да посещаваме тези събирания и така постепенно предадохме живота си на Исус Христос. След това заминахме за Етиопия, за да доведем бъдещата ни дъщеря.
Оскар: Ако не бяхме срещнали нашия Небесен баща, двамата с Клодин може би сега нямаше да сме заедно. Но Господ винаги е изцерявал раните и ни е помагал. Слава на Бога!

От колко години оглавявате редакторския отдел на вашето списание?
Оскар: От 10 години, а списанието съществува от 50 години. Издател е Сдружението на християните бизнесмени или хора с отговорност, както се нарича – организацията има клонове в десетки страни.

Къде се разпространява списанието и колко броя издавате годишно?
Клодин: Разпространява се в немскоговорещите части на Европа, имаме и европейски партньори. Излиза 6 пъти в годината.

В списанието разглеждате различни теми, като бъдеще, годишни времена, интегритет, спокойствие и т.н. Получавате ли много писма от читатели?
Клодин: В интерес на истината – по-скоро не, само когато читателите не са съгласни с нещо, т.е. ако получаваме нещо, то обикновено е читателска критика.

Ще споделите ли с нас някои по-интересни свидетелства?
Клодин: В Цюрих има един ресторант, който е най-големият вегетариански ресторант в Европа, собственикът е вярващ и се беше абонирал за 100–200 броя от списанието. Друг случай: една дама от Германия взе едно списание със себе си, прочете го между Рождество Христово и Нова година и беше толкова силно докосната, че се покая и повярва в Господ Исус Христос.

Бях попаднала на един брой от списанието, посветен на темата за постиженията. Силно ме докосна мисълта на един колега, Петер Хане, той казва: „Човек е нещо повече от сумата от своите постижения.“ Съгласни ли сте с тази мисъл?
Оскар: Бог ни обича такива, каквито сме, а не заради това, което правим. Ако искаме да следваме Бог, разбира се, трябва да се стремим да постигнем нещо, но успехите и постиженията не са критерии за Божията любов към нас.

Какво ще пожелаете на читателите на „Евангелски вестник“?
Оскар: На редакцията на „Евангелски вестник“ пожелаваме Божите благословения, много радост и мъдрост, за да можете да споделяте Евангелието.
А на читателите ви желаем много вълнение и интерес при общуването с „Евангелски вестник“ и, разбира се, да разнасят Божията любов.