Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Накратко за историята на българската Библия

Main Pic
Публикувана: 04.12.2010
Автор: Пастир Христо Куличев
Прочетена: 2454
Коментари: 0
Обикновено първият неделен ден на месец декември е определен за Ден на Библията. За съжаление, тази добра традиция, е занемарена от някои Евангелски църкви и затова ще се опитаме да запознаем накратко читателите с историята на българската Библия.
Подпомогнат от британското и чуждестранното Библейско дружество, Неофит Рилски превежда Евангелието на разбираем български език. През 1840 г. то е отпечатано в протестантската печатница в Смирна. Библейското дружество е много насърчено от начина, по който българите показват своята жажда да имат Евангелието на своя роден език. До 1859 г. преводът на Неофит Рилски претърпява няколко издания. Цариградската патриаршия се опитва със заповед да спре разпространението на това Евангелие, да се изземе и унищожи „под предлог, че това е творение на протестантските еретици“. Тези забрани не постигат никакъв резултат.
„Българите възприеха наказателните мерки от страна на Патриаршията не като опит за противодействие на протестантската пропаганда в пределите на Османската империя, а като поредната атака срещу духовната пробуда на българското възрожденско общество“ („Докосвания…“, стр. 54).
Евангелието на Неофит Рилски изиграва голяма роля за изграждане и утвърждаване на националното съзнание на българския народ. Самият Неофит Рилски пише: „Днес с неизразима радост аз държа за първи път отпечатания Нов завет на нашия роден език, плод на моя дългогодишен труд и благодаря на Създателя, че моите усилия не са отишли напразно. Работих усилено, но сега, когато моите усилия са напълно възнаградени от вътрешно задоволство, виждам, че те не са отишли напразно. Сега може съвсем спокойно гърците да го горят, да го палят, да го забраняват, мен това не ме интересува. Факт е, че е добре преведен – само това има значение. Най-малкото, той е вече за широка обществена употреба” („Библията и българското възраждане”, стр. 203).
От това писмо на Неофит Рилски, виждаме не само неговата радост и задоволство от добре свършената работа. Става ясно, че българинът има своето Евангелие за широка обществена употреба. Той няма да чака свещеника да му го чете в църквата, а сам може да го чете вкъщи. Това Евангелие събужда и укрепва неговото самосъзнание, за да се противопостави на гръцкия натиск за асимилация. По-малко просветените българи разбират по-добре от „просветените” гръцки свещеници кое е от полза за тях като българи.
Мисионерите разбират много добре колко е важно българите да получат цялата Библия на своя роден език. Бог бе промислил и необходимия човек за тази отговорна работа. Това е младият мисионер Илаяс Ригс. Роден през 1810 г. едва 20-годишен, той написва първата халдейска граматика и успява да разчете за първи път клинообразното писмо. Той е владеел 12 езика и е ползвал други 8.
Съвместната работа на Фотинов с протестантските мисионери при отпечатването на Новия завет в Смирна, създава искрено приятелство между тях и ползотворно сътрудничество.
Способностите и ентусиазмът на Фотинов са високо оценени. По предложение на британското и чуждестранно Библейско дружество, той започва превода на Библията – книгите Битие, Псалми, Притчи, Еклесиаст – и става най-близкия сътрудник на д-р Ригс. Когато британското и чуждестранно Библейско дружество възлага на д-р Ригс отговорността за превода на цялата Библия, п-р Стефан Томов казва, че „най-първо д-р Ригс работил от 1851 до 1857 г. с К. Фотинов, основателят на българската журналистика (“Юбилеен сборник“, стр. 47, 1908 г.).
Ще направим кратка хронология на работата върху превода и отпечатването на Библията:
1851 г. – Ригс и Фотинов започват работа в Смирна.
1853 г. – книгоиздателството на мисията се премества в Цариград.
1856 г. – в своята дългогодишна мисионерска дейност, д-р Ригс прави единственото посещение в родината си. На поканата да остане като професор по еврейска литература в университета в Ню Йорк, той казва: „Аз чувствах, че дългът ме зове да се върна в мисията и да се захвана с подготовката и публикуването на Писанията на български. Работа, която аз вече бях започнал и никой друг в мисията не беше подготвен да поеме. Аз не бих останал в Ню Йорк без съмнения за моя дълг в служението ми. Но бих се върнал на моята работа в мисията без никакви съмнения“ (Reminiscences, стр.15 ). Това изявление на д-р Ригс разкрива неговата отговорност и дълг на мисионер, който не позволява нищо да го отклони от призванието му.
1858 г. – Константин Фотинов е свързан с издателството и мисионерите. Това става причина той също да се премести в Цариград, за да ревизират с Ригс направения от Фотинов превод на Стария завет на български. За съжаление, на 12 декември 1858 г. Константин Фотинов умира внезапно.
1859 г. – След неочакваната смърт на К. Фотинов, д-р Ригс поканва за сътрудник Христодул Костович Сичан Николов, родом от Самоков, учител в Габрово. Запознава ги с Джеймс Баркър, представител на британското и чуждестранно Библейско дружество, който заема мястото на починалия през 1859 г. Бенджамин Баркър, работил 40 години на този пост. Ригс и Христодул Костович започват съвместна работа на 31 януари и работят сами повече от 4 години.
1863 г. – през юни по решение на Генералния комитет на методистите, д-р Лонг се премества в Цариград като отговорник на българската методистка мисия. Това дава възможност на д-р Лонг да се присъедини като сътрудник на д-р Ригс за превеждането на Библията на български език. Предишната година, през месец април, д-р Ригс се среща с д-р Лонг във Велико Търново (Reminiscences, стр. 19).
1864 г. – за помощник по български език е поканен добре известният поет Петко Р. Славейков, учител в Търново, с когото д-р Лонг се познава добре от престоя си в този град („Юбилеен сборник“, стр. 47).
Така последователно и търпеливо се изгражда комисията от известната историческа снимка, която в продължение на 7 години оформя превода, езика и стила на Библията на новобългарски език, който Фотинов и Ригс започнали преди 20 години.
Тази историческа последователност се потвърждава напълно с казаното от самоковския православен учител Христо Семерджиев, че д-р Ригс „работил от 1851 до1857 г. при сътрудничеството на г-н К. Фотинов, после при онова на Христодуля Костовича Сичанов, а от 1864 г. и на г-н П. Р. Славейкова. В 1863 г. взема участие като редактор и д-р Лонг. В 1871 г. вече се явява първият цял превод на Библията“ („Самоков и околността му“, стр. 93-94, София 1913 г.).
През 2011 г. се навършват 140 години от превода на тази първа българска Библия. За съжаление, това е единствената преведена Библия, която имаме на български език и тя е претърпяла 2 ревизии. Първата ревизия е през 1924 г. и втората – през 1940 г.
Твърдението, че през 1938 г. е правен нов превод на Библията, е невярно и неоснователно, самите факти около това начинание опровергават подобно твърдение.
Всички знаят, че Библията е тази книга, която съдържа цялото Божие откровение, изявено в Стария завет – времето преди да дойде Христос и Новия завет – времето след идването на Божия Син в плът. Само Старият завет не е Библия. Само Новият завет не е Библия. Само части от Стария и от Новия завет не са Библия. Когато говорим за превода на Библията на български език през 1871 г. имаме предвид Библията от „Битие” до „Откровение” – целия Стар и Нов завет, а не само части от тях.
Тези, които твърдят, че има преведена Библия на български език през 1938 г. признават, че това е частичен превод на Стария завет, който да служи на еврейската общност в България. С това те сами потвърждават, че направения частичен превод през 1938 г. не е превод на цялата Библия на български език, а на части от Стария завет. Всички знаем, че евреите не приемат Новия завет и признават само книгите на Стария завет, които наричат „Танах”. Много голяма грешка е да се твърди, че това е превод на Библията, който е направен през 1938 г.
Нека бъдем смирени и скромни в нашите твърдения, и да не насилваме фактите, свързани с превода на Библията, да не подвеждаме тези, които искат да знаят за историята на превода на Библията на българки език. Заедно с това, нека бъдем благодарни на Бога, че още по време на турското робство е промислил българския народ да има Божието слово на съвременен за времето език.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg