Матей: Нов български превод (2010)

Ние не сме амбулантни търговци, които продават

Божието Слово, за да печелят, както правят мнозина

(ІІ Коринтяни 2:17, WBTC 2004)

Днес много хора в България говорят за Реформация, но само малцина се осмеляват да превеждат Библията на български. А истинската Реформация на църквата започва не някъде другаде, а в превода на Библията.

Преди почти 200 г., един монах на име Теодосий, български емигрант в Румъния, прави опит да реформира статуквото на своето съвремие чрез превода на Библията на своя матерен език. Целта му е огромна, а ресурсите, с които разполага – минимални. Силите му стигат само за превод на Евангелието от Матей. Библейското дружество спира спонсорството му и мнозина твърдят, че превода му е неразбираем. А почти целият тираж изгаря в пожара на Св. Екатерининия канал в Санкт Петербург.

Преводът на Теодосий остава в историята като неуспешен. Въпреки това, на него се градят всички по-нататъшни опити за новобългарски превод на Библията. Половин век по-късно Цариградската Библия, която реформира не само начина, по който българина чете Писанията, но и начина, по който българския народ чете и пише своята собствена реч, ще започне с думите Теодосиевия превод на Матей.

За разлика от другите евангелисти, апостол Матей, бивш бирник, започва своя разказ с фокус върху старозаветните пророчества, стимулирайки читателя да издири и провери дали наистина Писанията и пророците говорят за Исус Христос. Езикът му е пълен с хебреизми, защото пише не до езическа нация, която никога не е познавала единия Бог, а до народа, който сам Бог е превел през пустинята, за да доведе до обещаната земя. За това и разказът му започва в малкия град Назарет – градът на обикновените хора. От там, новороденият младенец е скрит в Египет, за да може, когато Бог каже „от Египет извиках Сина Си“, Спасителя да извърви великия „Изход“ от земята на робството, минал през изкушенията на пустинята, да влезе в обетованата земя, ходещ и изцеляващ. За Матей това не е просто разказ за Исус Христос, а един нов пророчески прочит на националната история на Израел като историята на пророкувания Месия, когото Израел е забравил да помни.

Теодосий Бистрицки взима именно този разказ и го предава на своя първичен новобългарски език, за да припомни на един изстрадал от робството народ, че пътят. от робството през пустинята неминуемо води към обещаната земя на отците. Днес съществуват само 2 копия на неговия превод. Едното от тях се пази в Санкт Петербург, а другото в архива на Британското и чуждестранно библейско дружество в Кеймбридж. Малцина са онези, които са ги виждали, а мнозинството дори не знае за тях. Но за историята е достатъчно, че стоят като километрични камъни по пътя на превода на българската Библия. Там, където започва истинската Реформация на българската църква.

Почти 200 г. по-късно, България има нужда от нов превод на Евангелието от Матей. За да може този християнски народ, с християнско минало и християнски корени, да си припомни истинската християнска вяра, която не сочи към свещи и икони, догми или деноминации, а към Месията, Помазаника, Сина Божий. Към Исус Христос – Истинският и Истината.

Тази малка книжка е опит да промени статуквото на своето време чрез завръщане към първообраза на Божието Слово, вярно и точно преведено от оригинала. Мнозинството дори няма да разбере за нея. Но тя е за малцината, които ще вникнат в думите и разберат посланието й. Тя е за онези, които променят историята.