Една от главните задачи на музиката е да хвали Бога

Дори и за няколко дни в България световноизвестната и призната цигуларка Божидара Кузманова успя да зарадва и българските си почитатели на родна земя. На 25 януари т.г. в София камерната зала „България” бе озвучена от класическа музика в изпълнение на сборното трио със солист българката Божидара Кузманова.

Тя е родена в Пловдив и завършва в родния си град музикалното училище „Любомир Пипков”, специалност „Цигулка”. Свирила е като солистка в много държави по цял свят. Печели много конкурси както в България, така и международни. Изнасяла е концерти в множество страни от различни континенти. Преди няколко години в световната класация за изпълнителки на класическа музика Beauty in music тя е обявена за една от най-красивите цигуларки в света редом с Ванеса Мей, момичетата от Бонд, Хилари Хоун и др. Красивата и талантлива българка – цигуларката Божидара Кузманова, описва живота си като музика.

В късния следобед между репетицията и концерта успях да открадна няколко минути от скъпоценното й време, за да се запозная с нея и да й задам няколко въпроса. Въпреки претоварения си график и умората, изписана на лицето й, тя все пак запази усмивката си през цялото време.

От колко време се занимавате професионално с музика? Спомняте ли си първият си досег с цигулката?

Започнала съм на 4 години и половина. Моят първи спомен е, когато майка ми и баща ми донесоха една малка цигулка вкъщи и ме попитаха дали искам да свиря. И аз казах „да”, без дори да имам понятие, какво е това, как се казва, как се свири. Приеха ме в Музикалното училище, като тогава имаше два експериментални класа, които бяха преди първи клас. Така че аз, откакто имам някакъв спомен за себе си, съм винаги с цигулка. След това завърших Музикалното училище и продължих в университета във Виена. Затова не си спомням да съм имала друг път като опция във живота си.

Какво е за вас България, тъй като от много време не живеете тук и рядко се връщате в родината си?

България – това е семейството ми. Родителите ми живеят тук, сестра ми, племенниците. Тук са ми корените и оттук съм излязла. За мен това е чувството да се върнеш вкъщи. Живея от 15 години във Виена и целият ми съзнателен живот е там – работа, приятели, всекидневие, затова нещата са малко разделени.

Какво е посланието на вашата музика – това, което искате да достигне до хората?

Една от главните задачи на музиката е да хвали Бога. Особено когато свириш на цигулка и няма песен, не ми трябва да знам езика, за да мога да кажа на хората това, което искам, и да им разкажа за Божията любов и Неговата милост. Да има голямо благословение – винаги когато съм на сцена има нещо, което не само аз давам, но и получавам.

Големи композитори, като Бах, Бетовен или Менделсон, хвалят Бога с произведенията си. Разказват и за Неговото величие, и за Неговата слава, и за Неговата любов. Когато свириш на цигулка, не е голям оркестър и хор и реквием... Така че е по-лесно да говориш за Божията любов, отколкото за Неговото величие – това се опитвам да правя възможно най-често.