Събота, 20.04.2024
Филипяни е често наричано Посланието на радостта. Основната тема на писмото е радостта и се среща на много места в посланието (1:4, 18, 25; 2:2, 17–18; 3:1; 4:1, 10). Тонът на писане на апостол Павел показва, че е имал изключително добри и топли взаимоотношения с християните във Филипи. Те са били важна подкрепа за него в мисионерските му пътувания. Павел описва тази връзка с богатата на значение дума койнония (κοινωνια), която може да означава ‘участие’ или ‘партньорство’, започнало още „от първия ден” (1:5).
Църквата във Филипи е основана от апостол Павел по време на неговото второ мисионерско пътуване. Градът се е намирал в източната крайна част на Македония. Важността на тази църква от църковноисторическа гледна точка е, че е първата в Европа. Градът не е бил толкова специален. Близостта му до Азия показва сходство в културата, бита и начина на мислена на хората от другите градове, където Павел е основал църкви. Различното е било географското разпространение на Благата вест – новият свят, светът на Александър Велики, светът на елините (гърците). Това е била и целта на Павел: „да проповядвам благовестието така – не там, където беше вече известно Христовото име” (Рим. 15:1).
Македонският призив (ДА 16:6–11)
Троада. Почти нищо не се знае за Троада. Страбон – древногръцки географ, историк и философ, споменава града в том 13 на колекцията си, наречена „География”. Голяма част от този том говори само за Троя и само половин параграф за Троада. Въпреки това той споменава града като един от „най-важните градове на света” (Георграфия 13.1.26). Областта Троада е местността на изток от Дарданелите. Древният град Троя се е намирал на южният бряг на Дарданелите (с древното име Хелеспонт). Троада е бил разположен на 15 км по на юг към Егейско море.
Градът е бил установен от Александър Македонски и доразвит от наследника му Атигон. Най-значимото развитие на града обаче е под владението на Лизимах – друг генерал от армията на Александър, който завладява Тракия и близките региони. След като побеждава Антигон, той разширява владенията си и навлиза в Мала Азия. Лизимах преименува Троада на Александрия Троада в памет на великия завоевател. Това става около 300 г. пр.Хр. Около 190 г. пр.Хр. градът попада в ръцете на царете на Пергам (дн. Бергам в Турция), които впоследствие го предават на римляните. Император Август обявява града за римска колония и го преименува на Colonia Augusta Troas. По времето на апостол Павел градът е познат само като Троада.
Градът е бил невероятен. Страбон пише, че Лизимах го е обградил със стена с диаметър 9 километра. Бреговете на Троада не са били благоприятни за пристанище, затова е било построено изкуствено. В целия регион това е било най-подходящото място за пристанище, като вероятността това да е причината за построяването на града е голяма.
Троада се споменава често в Новият завет. Евангелист Лука описва, че посещението в Троада е краят на третото мисионерско пътуване на апостол Павел, където той съживява младежа Евтих (ДА 20:5–12). Това показва, че там вече е имало църква. Македонският призив (ДА 16:9–10) е бил толкова спешен, че е малко вероятно Павел да е основал църквата в Троада по време на второто си пътуване. Във ІІ Кор. 2:12 апостолът споменава събитията по това време, след приключването на тригодишното си служение в Ефес. Той казва, че е отишъл в Троада и е намерил „отворена врата” за благовестието. Най-вероятно Павел основава църквата в Троада по това време. (Събитията, описани в ДА 20:5–12, са от около година и половина по-късно, след като апостол Павел се е върнал от Коринт и пак е заминал.)
Последното споменаване на Троада се намира във ІІ Тим. 4:13, където апостолът моли своя ученик Тимотей да му донесе наметалото, книгите и пергаментите. Този стих предполага, че Павел е посетил повторно църквите на изток, след като е бил освободен от първия арест в Рим. (Някои учени твърдят, че фактът, че нещата на Павел са се намирали в Троада, означава, че той е бил арестуван там и след това е заминал за Рим. Църковният отец Игнатий, който е бил арестуван и с охрана заведен до Рим, е написал 3 от посланията си, докато са чакали кораб в Троада – Филаделфийците 11, Сминяните 12, Поликарп 8. Пътят до Рим е бил по море, по Виа Егнация от Троада до Неаполис, дн. Кавала.)
Призивът (ДА 16:9–10). Стих 9 ни разказва за видението, дадено на апостол Павел. Македонец го призовава да дойде и да благовества там. Това видение подкрепя водителството на Духа, Който преди му забранява да работи в Азия и Витиния. Служението в Македония преминава всички граници и отива в новият свят. В ДА виждаме един постоянно повтарящ се принцип, а именно че новите хоризонти за благовестие се отварят не чрез човешко желание, а чрез Божествено направление. Забележете, че тази мисия е водителство на Троицата – Павел бива воден от Святият Дух (ст. 6), Духът е Този на Исус (ст. 7) и после всичко това е обобщено като Божи призив (ст. 10).
Веднага след видението апостол Павел и другарите му отпътуват за Македония. Вече са четирима – Павел, Сила, Тимотей и Лука. Името на Лука никога не се споменава в ДА, но разбираме, че е там, когато говори в 1 л. мн.ч. За първи път наблюдаваме това в ДА 16:10: „потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.” Интересно е да отбележим, че Бог е Този, Който ги е събрал заедно и ги е призовал. Лука не ни казва как се е срещнал с Павел. Някои богослови смятат, че докато е бил в Троада, Павел е имал нужда от лекар и там е срещнал автора на ДА (Konybeare and Howson, The Life and Epistles of St. Paul).
Други предлагат варианта, в който Лука е родом от Филипи и е „македоница”, който настойчиво е призовавал Павел да дойде да свидетелства в неговия регион (W. M. Ramsay, St. Paul the Traveller and Roman Citizen).
Възможно е, Лука да е родом от Филипи, но не е вярно, че е „македоница” от видението на Павел, понеже сам Лука изяснява, че Павел е бил воден от видение от Бог, а не от среща с човек.
Пътуването (ДА 16:11). Пътят от Троада до Неаполис е бил често използван. По времето на апостол Павел това е бил предпочитаният път към Запада, по продължението на Виа Егнация. Остров Самотраки е бил по средата на пътя до Неаполис и се виждал от двете точки, понеже има връх, висок 1624 м. При добри условия човек може да стигне дотам за един ден. Пътуването е отнело един ден до Самотраки и след като преспиват там, пътуват още един ден до Неаполис, дн. Кавала.
19.04
Свещеник е прострелян по време на богослужение в Мианмар
19.04
Суета на суетите
19.04
Евангелските християни в Европа и страхът от Русия
19.04
Раненият австралийски епископ прости на своя нападател
18.04
Счупен свят
21.12
Библейски стихове за пожелания по случай Рождество Христово
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
15.03
Китай изгони десетки южнокорейски мисионери
06.03
Защо Бог допуска болка в живота ни?
23.06
Слуги на клеветата
04.07
Право на отговор
02.12
Кралицата призова църквата на Англия да се справи с гей браковете
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
26.06
Всичко ли трябва да копираме от западното общество?
07.09
Твърде много мюсюлмани идват в Европа, според бившият архиепископ на Кентърбъри Джордж Кери
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите