Живот, смърт и след това

Интервю на Габриела Николова с Хари Татеосян – презвитер в църква „Света Троица” в Пловдив

Защо Възкресение Христово е изключително важно в неговия живот и как преминава през изпитанието на смъртта, ще научите от самия Харутюн Татеосян, чието име в превод от арменски означава Възкресение.

Вие самият сте преживели смърт и своеобразно възкресение. Разкажете ни как се случи.

Аз работя във фондация „Библейска лига” и едно от нещата, с които се занимавам, е разпространение и превозване на литература. Веднъж по пътя получих кръвоизлив. Почувствах се отмалял, но не му обърнах внимание, исках да си продължа работата. Натоварихме Библиите и ги върнахме в Пловдив. След това, докато се прибирах към вкъщи, от един момент вече не си спомням нищо. Следващото, което помня, беше болничната стая. Хората там се бореха за живота ми, кръвта ми изтичаше. Лекарите не можеха да установят откъде е – някъде от коремните органи. Когато ме отворили сърцето, ми спира. Кръвно налягане – нула, и край! Опитват се да ме спасят, даже за малко да ми счупят ребрата, над 8 минути продължава това. И се е видяло, че няма надежда. И така оставят ме, махат пръстена от ръката ми и го носят в коридора на моята съпруга, която чака да разбере какво ще стане. Още отдалече венчалният пръстен е блеснал в очите й и тя се е досетила какво ще й каже лекарят. Причерняло й пред очите, но тъкмо да се свлече на пода и да припадне, изведнъж Божията сила идва върху нея, Святият Дух я вдига нагоре и тя не от себе си казва думите: „В името на Исус Христос го искам жив и здрав вкъщи.”

В същия този момент аз съм оставен без надзор вече, не знам дали съм имал чаршаф отгоре, сигурно и сърцето ми започва да бие отново без никакъв лекар до мен. Но някой от персонала забелязва по някакъв начин, че имам пулс. И казват: „Какво правите, той има пулс!” И всичко започва отначало. И така Божията намеса бе много ясна. Отново се наложи животоспасяваща операция, защото проблемът с кръвотечението още не беше преминал. Първия път когато си отидох, не бях в съзнание, понеже бях под упойка – нищо не помня.

Много хора в подобно състояние казват, че са видели тунел, светлина – рая или ада. Вие имахте ли такива преживявания?

Не, нищо не съм видял. Не съм и почувствал тогава, първия път. Но втория път по време на тази операция, когато бях в съзнание и духът си беше в мен, Бог ми проговори и ми каза две изречения, които аз запомних завинаги. Те не са лично за мен, затова ще ги кажа. Те са за църквата. Първото изречение беше: „Ти видя какво може да стори Моето тяло с една душа, която има нужда от изцеление.” Малко пауза, след което продължи и каза: „А колко повече се нуждае Моето тяло да бъде така единно в молитва за една душа, която има нужда от спасение.”

 „Моето тяло” – имате предвид, че хора са се молили за вас?

Църквата. Църквата като цяло, Вселенската църква. Имаше хора, които в Канада са се молили за мен, в Щатите, имаше хора в България и навсякъде, където ме познават. Дори имаше и такива, които не ме познават и отново са се молили за мен, защото имаше християнски чат и на всеки кръгъл час той спираше и се изписваше: „Молитва за Хари”. Това е страхотна привилегия, аз нямам думи да им благодаря. Аз самият после разбрах за всичко това. И благодаря на Бога за тази свръхестествена намеса. Но в първия момент аз не приех, че това е от Бога, защото си помислих, че си въобразявам. Понеже аз самият имам същото мнение, че спасението на душата на човека е много по-важно от неговото изцеление. Каква полза аз да бъда болен от рак и да бъда изцелен, ако отида в ада завинаги? И тогава Господ прати две християнки, които дойдоха до моето болнично легло и едната от тях каза: „Имам слово за теб.” И ми цитира Псалм 117:17, където се казва: „Ти няма да умреш, но ще живееш и ще разказваш делата Господни”. Но всъщност тя не продължи финалните думи така, както са в Библията, а каза: „… и ще разказваш онова, което Бог вчера ти е открил”. И аз вече бях сигурен, че това е Бог.

Промени ли се нещо след това? Защото обикновено след такива преживявания човек променя перспективата си, променя ценностите си. Случи ли се това и с вас?

Имах много време в това състояние на легло да водя един диалог с Господ относно моето семейство, моето духовно състояние пред Бога. От дълго време съм презвитер в църквата, но това не е гаранция за святост. Това не е критерий. И когато си в Божието присъствие, и когато Той те пита нещо, ти нямаш друг вариант, освен да си искрен, и това е, което Бог цени. Така че аз доста си ревизирах и духовното състояние, и молитвения живот, и четенето на Божието Слово – всичко онова, което е необходимо за едно по-дълбоко посвещение в християнството. Вече на първо място е Господ в моя живот. Заради Него живея, заради Него дишам. Всеки мой дъх е подарък за мен от Него.

Нека поговорим още малко за смъртта. Тя е нещо, от което всеки човек се страхува, но като християни има ли нещо по-различно в отношението ни към смъртта?

Да. Смъртта е единственото най-сигурно нещо в мислите на един човек, което би могло да му се случи. То ще ни сполети всички, понеже сме смъртни, и въпреки това хората избягват тази тема, тя е неприятна. Не само заради асоциацията със старицата с косата и зловещото наметало, а просто защото на никого не му се иска да престане да съществува. От друга гледна точка, християнинът не мисли така. Последователят на Христос знае какво казва Библията по този въпрос. Смъртта не е край. Тя е преминаване от едно духовно състояние в друго. Тя е врата към вечността. Къде ще прекараме вече тази вечност – в ужасни мъки или във вечно блаженство, зависи от това, как сме прекарали живота си тук, на Земята. Има едно изречение, което аз вярвам, че ще чуя и ще чуе всеки един, които е верен докрай на Божите принципи: „Ела, добри и верни слуго. Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя.” Това, че дарбата, която ми е дал, аз не съм я пренебрегнал, а я развивам в себе си и по такъв начин принасям плод в Божието царство. Това е критерият, който аз вярвам, че Бог ще го има предвид, за да ме приеме при Себе Си. И в това е блажената надежда на всеки – верността.

А как възприемате Възкресението? Много хора смятат, че то е по-скоро някакъв символ. Имаме ли уверение за това, че Възкресението е реалност?

Аз смея да твърдя, че от гледна точка на атеизма и на тези, които се съмняват, Възкресението е най-скандалното събитие, което въобще някога е станало в историята на човечеството. То е, което държи вярата ни жива. Ако Христос не е възкръснал, нашата вяра е напразна. Ако е празна, вярата ще е куха. Но Възкресението е факт. Не само научен, но и исторически факт. Ако не беше истина, то щеше досега да бъде доказано от противниците на Божието Слово. Но не е и никой и до днес не е успял да го опровергае.