Времето на невинността

Основните действащи лица в този период са: Бог Творецът, Адам – първият човек, Ева – първата жена, и змията – Сатана, наречен още Денница, син на зората (Ис. 14:12), и херувим – помазан да засенява (Ез. 28:14). Адам е създаден по Божия образ (Бит. 1:27). Това подобие Бог желае да възстанови по-късно в човека чрез новораждането и освещението: „и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на истината” (Еф. 4:24).

Бог е Дух и човекът, подобно на Него, е дух, затова между двамата съществува интелектуална и морална прилика. Бидейки дух, той именно измежду земните обитатели е носител и отражение на Божествения образ. Надарен с разум, съвест и воля, на него справедливо е поверено световното управление.

Бог е праведен и свят и затова човекът е сътворен праведен и свят. Светостта е различна от невинността и я превъзхожда. Човекът е сътворен не само невинен по отношение на злото, но и свят, т.е. имащ естествена склонност към доброто. Обновеното състояние след духовното новораждане на човека е възстановяване на неговото първоначално състояние. В определен смисъл времето преди грехопадението е време на истинска свобода на човека, преди той да стане роб на греха. Робството на греха е робство на човешката воля. Преди падението Адам се е радвал на най-голямата свобода, възможна за едно Божие творение.

Изначалната човешка святост може да бъде определена като една вътрешна склонност, стремеж на чувствата и волята към духовна близост и познаване на Бога и божественото, въпреки съществуващата у човека способност да направи погрешен избор. Тя се различава от съвършената святост на светиите така, както детската невинност и инстинктивните добри чувства се отличават от светостта, която се развива и утвърждава, удържайки победа над изкушенията. Затова може да се каже, че Адам е създаден невинен и надарен със святост, която му позволява да говори лице в лице с Бога. Неговата святост обаче не е идентична с тази на неговия Творец поради факта, че Адам е творение. В дните на невинността си Адам притежава една святост, вътрешно присъща на Божие духовно създание, но още неопитана и непотвърдена чрез устояване в изпитание.

Бог е любов, Божието естество е любов. Подобно у човека са заложени стремежът за общуване с Бога, приятелството и стремежът към интимност. При сътворението на жената Бог промисля за удовлетворяването на човешката потребност от дълбока интимност. „И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник” (Бит. 2:18). За да бъде общението между мъжа и жената наистина интимно, Бог взема кост от мъжа и сътворява жената.

На човека, сътворен от Бога, е дадена отговорността да обработва и пази Едемската градина. За него има и ограничение: да не яде от Дървото за познаване на доброто и злото.

Провалът

Изкушението

Битие, глава 3, описва изпитанието и провала на човека. Сатана се обръща към жената, за да я изкуши да престъпи Божията воля. За целта той има добре изградена стратегия, която включва: поставяне под въпрос на Словото на Бога, концентриране върху единствената забрана в градината и нейното преувеличаване, лъжа (Бит. 3:4, 5) и атака срещу характера на Бога.

Падението

Ева се поддава на лъжите на змията и на егоистичните си размишления. Тя престъпва Словото и волята на Бога. Относно Адам Словото потвърждава, че той не бива измамен, нито излъган. Той съгрешава съзнателно и доброволно. „И Адам не се излъга; но жената се излъга, та падна в престъпление” (І Тим. 2:14).

„Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа” (ІІ Кор. 11:3).

Резултатите

Грехопадението довежда до съдбоносни за човечеството резултати. В човешката реалност се появяват себесъзнанието (осъзнатата голота), вината, прекъсва се общението с Бога, появяват се грехът и неговата последица – смъртта. „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха – смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха” (Рим. 5:12).

Краят

Периодът на човешката невинност завършва със съд и прокуждане. Произнесена е Божията присъда над змията, жената, мъжа и земята. Появява се смъртта. Човекът бива изгонен от Райската градина (Бит. 3).

При все това Божията благодат се явява в обещанието и в обличането на Адам и Ева (първата животинска жертва). „Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата. (…) И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече” (Бит. 3:15, 21).

И тъй, любовта и покорството трябваше да бъдат изпитани, за да бъде човекът обявен и потвърден като свят. Ако Адам и Ева бяха устояли при изпитанието и бяха отказали да престъпят волята на Бога, те биха били обявени за свети и биха получили достъп до Дървото на живота. Това би им донесло вечен живот в земни тела, както и способността да станат родоначалници на една раса от свети човеци. Такава е всъщност целта и първоначалният замисъл на Бога. По този начин Бог би се прославил в творението Си и творението би било благословено в своя Бог. Никога не би имало разделяне между духовния свят и материалния. Сега този замисъл ще бъде осъществен едва след големия бял престол, при сътворяването на новото небе и новата земя. Тогава ще се изпълни първоначалният Божи план за едно вечно материално творение. „И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях” (Откр. 21:1); „а когато всичко Му бъде покорено, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко” (І Кор. 15:28).

Полуистината на змията

„А змията рече на жената: Никак няма да умрете; но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото” (Бит. 3:4, 5). Престъпвайки волята на Бога, човек наистина стана като Него в смисъл на познаването на доброто и злото. Това обаче, което Бог има в Себе Си и беше приготвил за човека, това, което човекът не може да получи от Сатана, е Божествената способността да казва винаги „не” на злото и да избира винаги доброто. Престъпването на Божията воля обезсили човешката воля по отношение на доброто и човекът стана роб на греха.

Единствено и само духовното новораждане в Христос може да го освободи от оковите на това робство.