Човешкото управление

Битие 8:15–11:9

Водите на потопа изсъхнаха. Настана друго време. Основните му герои бяха Ной, неговите синове Сим, Яфет и Хам и потомците им.

Разрешението да се яде животинско месо и забраната за кръвта

Земята след потопа беше различна и Бог даде нови правила. Отсега нататък човекът щеше да внушава страх на животните и щеше да има право да се храни с тяхната плът. Разрешението да се яде животинско месо беше постановено заедно със забраната да се яде кръвта му:

 „Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, що пълзи по земята, и с всички морски риби са предадени в ръцете ви. Всичко живо, що се движи, ще ви бъде за храна; давам ви всичко също, както дадох зелената трева. Месо обаче с живота му, тоест с кръвта му, да не ядете” (Бит. 9:2–4).

Това постановление не премина с времето. Бог го потвърди по-късно в закона на своя народ израил: „И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно. Всеки човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си” (Лев. 7:26, 27). Дори и езичниците, приели Христос, които нямаха Мойсеевия закон, получиха чрез апостол Павел постановление за кръвта: „Затуй аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога; но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез ядене на удушени животни и кръв” (ДА 15:19–20).

И така, Бог казва на своя народ, че „животът на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивление на олтара за душите си; защото кръвта е, която, по силата на живота, който е в нея, прави умилостивление” (Лев. 17:11).

Смъртната присъда

„А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека” (Бит. 9:5). Смъртната присъда бива постановена от Бога като наказание за човекоубийството. По този повод авторът Чарлз Райри твърди: „Давайки на човека право да отнема живота на своя ближен, Бог на практика му дава правото да владее над своя ближен. В действителност, ако една власт няма право да упражни върховното наказание, тя остава твърде слаба, за да може да предпазва гражданите си по един адекватен начин.” „Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките чада е всецяло предадено да върши зло” (Екл. 8:11).

Отговорността на човека

Човешката отговорност през този период беше ясно заявена от Бога. Човекът трябваше да се плоди, размножава и да напълни Земята, т.е. да се разпръсне по лицето й. В личен план той трябваше да живее според закона на съвестта си. В рамките на общността започна упражняването на властта и правото. Жертването на животни като умилостивление за греха продължи да се практикува: „И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара” (Бит. 8:20).

Провалът

Грехът на Хам

„И като пи от виното, опи се и се разголи в шатрата си. И Хам, Ханаановия баща, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън. А Сим и Яфет взеха една дреха и като я туриха двамата на рамената си, пристъпиха заднишком, та покриха голотата на баща си; лицата им гледаха назад, та не видяха бащината си голота” (Бит. 9:21–23).

Двамата синове на Ной – Сим и Яфет, не се оскверниха. Хам извърши гнусота пред Бога, поради която баща му Ной прокле сина му Ханаан – родоначалник на племената, които Бог изгони по-късно пред Израел.

В Лев. 18 Бог говори за неприкосновеността на голотата, законния й притежател, както и за кръвосмешението, хомосексуализма, содомията и прелюбодейството, като повелява на своя народ: „Не се осквернявайте ни с едно от тия неща, защото с всички тия се оскверниха народите, които Аз прогонвам пред вас. Оскверни се и земята; затова въздавам върху нея беззаконието й и земята избълва жителите си. И така, вие пазете наредбите Ми и законите Ми и не правете ни една от тия гнусоти – нито местен, нито заселен между вас пришълец (защото всички тия гнусоти вършеха хората, които са били преди вас на тази земя, и земята се оскверни), за да не избълва и вас земята, когато я осквернявате, както избълва населението, което беше преди вас” (Лев. 18:24–28).

Божият стандарт не се е променил оттогава. Римляни 1 ни говори, че ако едно човешко общество се отвърне от поклонението на Бога, то се развращава и осквернява все повече и повече и Божията присъда тегне върху него.

Царство против Бога

Друг от потомците на Хам е неговият внук Нимрод. Силен мъж и велик ловец, той става първият цар на Вавилон. Въпреки че след потопа Бог повелява на хората да напълнят Земята, т.е. да се разпръснат, те предпочитат да се поклонят на един силен водач и да построят град с кула, която да стига до небето...

„Хус роди и Нимрод. Той пръв стана силен на земята. Той беше голям ловец пред Господа; затова се казва: Като Нимрод, голям ловец пред Господа. Първо той царува над Вавилон, Ерех, Акад и Халне, в Сенаарската земя” (Бит. 10:8–10).

„А по цялата земя се употребяваше един език и един говор. И като потеглиха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, където се и заселиха. И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал. И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя” (Бит. 11:1–4).

В този акт на неподчинение виждаме същото намерение, зародило се първо в сърцето на Каин, да се създаде цивилизация, противна на Божието откровение. Цивилизация, в която човекът е върховната власт и той се управлява според собствените си правила. Това е цивилизация, която поражда хуманистичната философия, според която човекът е мярката за всички неща и той определя съдбата си.

Присъдата

Разбъркване на езиците и разделяне на Земята

При гледката на явния бунт, който се разиграваше пред очите Му, Бог предприе неочаквано действие. Той разпръсна хората по особен начин, разбърквайки езиците им. Любопитно е установеното от съвременните лингвисти, че в основата на всички езици по света стоят общи абстрактни граматически категории и въпреки огромното разнообразие от езици те са построени на общи принципи.

„Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си. Така Господ ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града. Затова той се наименува Вавилон (т.е. Бъркотия), защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и оттам Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя” (Бит. 11:7–9).

Земята бива разделена като резултат от бъркотията и неразбирането: „И на Евер се родиха двама синове; името на единия беше Фалек (т.е. Разделение), защото в неговите дни се разпредели земята; а името на брата му беше Йоктан” (Бит. 10:25).

Божията благодат

Заветът с Ной – дъгата

Въпреки че човекът отново се проваля, Божията благодат и вярност продължават да действат и в този период. Това е времето, когато Бог сключва завет с Ной и потомството му и поставя като белег дъгата в облака, като обещава да не проклина вече Земята и да не унищожава никога вече човечеството чрез потоп.

„И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара; и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих. Докато съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат” (Бит. 8:20–22).

„После Бог говори на Ноя и на синовете му с него, казвайки: Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви подир вас; и с всичко живо, що е с вас – птиците, добитъка и всичките земни животни, които са с вас, да! С всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега. Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. Бог рече още: Ето белега на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мен и вас и всичко живо, което е с вас; поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завет между Мен и земята” (Бит. 9:8–13).

                                                                       Превод от френски Ирина Сезанова