Кеносис – примерът на Христос

Никоя друга част от Посланието до филипяните не е получила такова внимание от богословите, както християнският химн, намерен във 2:6–11. Този перикоп е бил разискван и преглеждан от всеки възможен ъгъл. Може ли наистина това да е ранен християнски химн? Ако да, то каква е структурата му? Как трябва да бъде преведен? Почти всеки един от стиховете може да бъде преведен по няколко начина. Дори и ст. 5 е под въпрос. Буквално преведен, казва: „имайте този начин на мислене – сред вас е в Исус Христос”. Към глагола трябва да бъде добавено относително местоимение (който, което, които) и затова може да бъде преведен по два начина: „имайте този начин на мислене, който е подходящ за някой, който принадлежи на Христос” или „имайте този начин на мислене, който е показан чрез примера на Христос.” В контекста на цялото послание вторият превод е по вероятен. Павел е искал филипяните да следват примера
 на Христос.

Повечето богослови определят Фил. 2:6–11 за християнски химн или ранна християнска изповед. Имало е опити химнът да бъде реконструиран, но просто няма достатъчно информация и мненията се различават. Един учен предполага, че това е химн с 6 стиха, всеки имащ 3 реда, друг пък, че са 3 куплета с 4 реда всеки и т.н. Възможно е също Павел да е съчинил тези думи в момент на писане на посланието, като те са се отнасяли специално за ситуацията във Филипи.

Има множество възможни хипотези относно произхода на химна. Някои богослови виждат връзка с Адам по отношение на идеята за държане равенство с Бога (ст. 6). Други пък виждат връзка с Божия слуга в Исая (ст. 7). Трети определят основата на този химн в разбирането за съществуващата преди творението Божия мъдрост в еврейската традиция. Най-накрая са и тези, които виждат идването и възнасянето на гностичния спасител като основа за този химн. Това, последното, е невъзможно, но идеята за Адам, за Божият слуга и за Божията вечно съществуваща мъдрост са възможни, дори и може да е смесица от всички тях, понеже те не се самоизключват.

Някои термини от стиховете са подложени на интензивни дебати и дискусии. Първата фраза се намира в ст. 6, където се казва „трябва да държи равенство с Бог.” Гръцката дума зад този термин е `ρπαγμός (харпагмос). И може да означава „нещо, до което да се добере” или „нещо, което вече го е имал”. Ако се вземе първата версия, това би означавало, че Исус не е бил равен с Бог и дори не се е опитвал да се добере до това равенство. Вторият вариант би показал, че Исус, бидейки равен с Бог, не се е вкопчил в това равенство. Трета възможност е тази фраза да означава нещо, което винаги е било на разположение на някого. Тази възможност би показала, че Исус винаги е имал възможността да бъде равен на Бог, но просто не е искал да се възползва от това. Вместо това „се отказа от всичко” (ст. 7). Гръцката дума буквално е „изпразни се” (κενόω).

Този език за изпразването довежда до термина кенотично богословие, което казва, че по един или друг начин Исус се е изпразнил/излял от своето Божествено равенство с Бог във въплъщението. Въпросът тогава е от какво точно се е изпразнил? От Божествените Си атрибути? От славата Си? Подобни въпроси пропускат мисията на Христос. Изпразни се, означава, че Христос се е излял, пожертвал се е заради другите, като се е направил на нищо. Следователно идеята не е, че Той се е отказал от Божествеността Си, а че напълно се е отдал и раздал за мисията, за която е дошъл.

Друг термин, който е важен, е „образ на слуга” (ст. 7). Думата, преведена на български като образ, е гръцката μορφή. Това е същата дума, използвана в ст. 6, където се казва, че Исус е бил в „Божи образ”. Самата дума носи значението „някой, който споделя сърцевината, характера на някой друг”. Думата, преведена като „слуга”, е буквално „роб” (гр. δοῦλος). Исус взе природата на роб. Когато се говори, че Исус е бил подобен на човеците и е бил в образ на човек, не означа, че Той не е бил човек, а по-скоро, че не може да бъде напълно описан по човешки. Въпреки че е 100% човек и имащ подобие на човек, Той е бил повече от човек, понеже е запазил Божествената Си природа. Затова казваме, че Исус Христос е богочовек, който е 100% човек и 100% Бог.

Останалата част от ст. 8 е трудна за разбиране. Исусовото смирение е точно това, което Павел е искал от филипяните. Това е същата дума, използвана в ст. 3. Подчинението е разковничето. Исус, вторият Адам, се подчини на Божията воля (Рим. 5:19). Той се подчини до смърт на кръст, „затова и Бог Го превъзвиши”. Интересно е тук използването на думата „превъзвиши”. Буквално преведена думата ὑπερύψωσεν е „супер/хипер възвиши”. Възможно е Павел да е искал да каже, че Исус е бил възвишен на по-висока позиция от тази, която е имал преди. Ако това е така, то най-великият статус би бил статусът Му като Господ. Преди Той е споделял пълното Божие същество, но само след възкресението и превъзвишаването Си може да бъде прославен като Господ. Климаксът на този християнски химн е именно християнската изповед, че Исус Христос е Господ. В римските колонии по света се е учело и проповядвало, че императорът е Господ. За християните има само един Господ Исус Христос, който е едно с Бог и споделя Божието господство.

Това, което наблюдаваме в този химн, е много важно за християнската изповед и нейното развитие. Ако Посланието до филипяните е писано 50 години сл.Хр., това означава, че толкова рано в историята на християнството е вече била налична христологична изповед. Тя е наблягала на шест неща:

Христос е съществувал преди сътворението.

Той е едно с Бог.

Изпратен е на света.

Въплътен е в човешка плът.

Превъзвишен е до дясната страна на Бог.

Неговата основна титла е Господар.