За портите

„Издигнете, порти, главите си, и бъдете издигнати вие, вечни врати, и ще влезе Царят на славата.”

Още от малка са ми правили впечатление големите врати – порти. Там, където отраснах, имахме две големи порти и селището ни беше оградено със зид. Четири поколения живеехме заедно – от родените през 1870 г. до моето поколение от 1960 г., и продължава досега, като последното дете е родено 19 март 2010 г. Тъй като бяхме много деца, по едно време стигнахме до 22 на брой, портите бяха винаги затворени, подпрени с един железен лост, заради сигурността на децата на семейството. Къщите, дворовете и зелените площи с градини се намираха между две големи шосета и от горната, и от долната страна на местонахождението ни. В някой момент, когато се отвореха големите врати, ние, децата, по най-бързия начин всички излизахме на улицата. След това и по най-бързия начин ни прибираха. Детското любопитство е голямо – вземах комат хляб и по цял ден гледах през пролуките на портата: кой ще мине, какво ще бъде, кога ще си дойдат тези, които са на работа, и т.н.

Семейството се изграждаше в строга патриархалност с всичките морални ценности и приемане на вярата в Господ Исус Христос през 1922 г. Любопитни ми бяха и житейските мъдрости, казани от възрастните, като: „Ако видиш паднали пари на земята, да не ги вземеш. Може да са на някой сиромах човек. Парите може да са му били за хляб на децата!” или „Блага дума желязна порта отваря” и много, много други.

В годините на израстването си слушах проповедите за портите в Йов, Псалми, Йезекиил, Йоан и 12-те бисерни порти на Израилевите племена в Откровение. Като пораснах, се чудех какви ли ще бъдат тези порти от Словото Божие. Минавайки през годините, срещайки някъде големи порти, с интерес ги гледах и си казвах: „Какво ли има оттам портата?”

Така преди няколко години, отваряйки Божието Слово за четене, в продължение на около 20 дни първо се появяваше книгата на Неемия. Аз прелиствах и продължавах до страницата, до която съм стигнала. Последния път се помолих: „Господи, защо толкова време се отваря Неемия и какво трябва да направя? Сега ще прочета.” Веднага в ума ми се изписа глава 3. И започнаха да се отварят картинни образи на седемте порти.

„Господи, какво да направя за тези порти!” – „МОЛИТВА!” – беше отговорът.

ОВЧАТА ПОРТА – да се възстанови. Всички, излезли от кошарата Ми, кръстени в Моето име и с Моя Дух, да се завърнат. Много от тях мислят, че няма да им простя. Други ги е срам, даже сменят и местожителството си. Трети са брулени от вятъра в света, измъчват се и не им достига силата да извикат към Мене. Има и други, които не ходят на църква. Сами си проповядват, от къщите си не излизат и с Моите светии не общуват заради казани им изобличителни думи, обидени са. Но те трябва да се върнат!

РИБНАТА ПОРТА – да се възстанови. Това е светът – океанът с многоликите видове риба; деца, родители, братя–сестри, близки–далечни, съседи, колеги, началници, обществени ръководители, властници, врагове, бедни–богати, образовани–неграмотни, бели–черни, млади–стари, здрави–болни, красиви и отхвърлени души, които търсят истината. При все, че на някои от тях им е казано за Мене, те продължават да търсят истината на друго място. Рибата умее бързо да отскача и пъргаво да се хлъзга. Дори да ви пакостят и хулят, не се отказвайте от тях. Затова изплетете здрави мрежи с пост и молитва.

СТАРАТА ПОРТА – да се възстанови. Тя е истинската, старата, неизменима, неподлежаща на промяна във форма и значение. Заветно поставена на твърда основа, на Канарата, обляна с кръвта на Исус Христос. От векове запечатана и пломбирана от първоапостолската християнска ПОРТА на вярата до идването за втори път на нашия Спасител. По трудния и тесен път на Спасителя да вървим. От Него да се учим. Да не разменяме истинското за фалшивото.

ПОРТАТА НА ДОЛИНАТА – да се възстанови. Божи чада, отхвърлени от другар/другарка. Други без причина осъдени пред земния закон от роднини. Укорявани от рождени братя и сестри и ограбвани от наследство. Беззащитни, оставени от родители. Възрастни, немощни, оставени от деца, гледани в старчески домове. Някои ги бият дори, че са казали истината и че живеят в правда. Но наскърбените имат Спасител, Който ще ги избави.

ПОРТАТА НА БУНИЩЕТО – да се възстанови. Молитва за болни от всякаква болест и немощ, сакати, глухи, куци, неми, хроми, нервни и психично болни. Това са хора с новооткрити болести. Болести, на които се гледа с ужас и никой с нищо не може да реагира.

ПОРТАТА НА ИЗВОРА – да се възстанови. Молитва за помазаните Божи служители – пастори, благовестители, учители, проповедници, пророци, тълкуватели. Тези, които са на открит фронт с врага. Нека говорят дързостно и смело чистото, свято, непремесено или завоалирано с други елементи Слово Божие. С молитви да разчистваме пътя пред тях. Да се отзоваваме в нуждите им.

КОНСКАТА ПОРТА – да се възстанови. Да не се изтъква силата на коня, респективно богатство, красота, мъдрост, образованост и големеене, а да се изявява пълнотата и силата на Святия Божи Дух.

ПОРТАТА НА СТРАЖАТА – истински повярвалите в Христа, облечени с Божието всеоръжие, да бдят със свят страх и, разумни във всичките си пътища, да пазят всички ценности, които Бог е дал до Победния ден.

Нека пазим тези порти, за да бъде отворена пред нас и последната Златна порта. Алилуя!

Любезни ходатаи, нека молитвите и старанието ни да бъдат към преосмисляне на живота ни. Да вършим делата си достойно пред Господа. Да не се заблуждаваме със спомени и лъжовни мечти, каквито в рая няма да има, а пъкълът ще изобилства от тях. Божествената кауза е ВЕЛИКА!

Сега и до края, Господи, благослови,

и сила дай ни Ти,

да сме ний покорни и смирени от сърце

пред Твойте святи прободени ръце и нозе!

Бог да даде сила и постоянство на молитвените ходатаи!

                                                                                                                Василия Василева