Да служиш на Бога

Днес можем да чуем какви ли не дефиниции върху това, какво означава да служиш на Бога. Но има един факт, който си остава, и той е, че не са много хората, които наистина искат да посветят живота си в служение. Защо това е така? Задавали ли сте си този въпрос?

Много хора под думата „служение“ разбират нещо, което ще ангажира целия им живот, убие мечтите им, ще ги натоварва постоянно и въпреки това няма да бъдат финансово осигурени. Сякаш всичко негативно изплува в момента, когато само се замислят да служат на Бога.

 „Това не е за мен“ – мисъл, която поне веднъж е нахлувала в ума ни.

Добре, какво да кажем тогава за брака? Ако един човек гледа на този свещен съюз по негативен начин и вижда само това, от което ще трябва да се откаже, и това, което ще се наложи да приеме, дали би искал да се ожени?

Интересно е как човек допуска различни мисли до ума си, без да усеща накъде го водят те. Ако една личност е изградила неправилно отношение поради неправилни мисли за служението, тогава къде трябва да търсим проблема? Не се ли намира той в самия човек и начина, по който гледа на нещата?

Можем ли да си представим Христос, Чийто поглед е насочен към изкушенията, присмехите и обидите на хората, отхвърлянето и физическите страдания?

„Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени“ (ІІ Тим. 3:12). Изглежда, всичко това е определено за всеки един истински християнин.

Можем ли да си представим Онзи Христос, Който постоянно се оплаква от това, че е гонен от синагогите и мразен от хората? Или пък Онзи Христос, Който решава да остане дърводелец, защото е трудно да се служи на Бога? Какъв би бил смисълът на живота Му тогава и каква би била славата, която Той ще получи в такъв случай?

Тогава какво да кажем за ап. Павел, който смело заявява: „Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение“ (Деян. 26:19). Как ли би протекъл животът му, ако той беше избрал да не се покори на Божия призив?

Интересно е, че Божият призив за служение е отправен към всеки един вярващ, а не само към определени хора. Но тук пак стигаме до отношението и разбирането на думата служение.

За пророк Йона може би това означаваше сигурна смърт, затова и той побягна в обратната посока, когато го призова Бог.

Но всъщност да служиш на Бога е най-великото нещо, което може да стори човек. Защо трябва да подражаваме на негативизма и черногледството на хората? Ако всичко това е толкова непосилно и изтощаващо, то със сигурност не е привлекателно. И от друга страна – изглежда, че Бог ни мрази и затова иска да Му служим.

Изведнъж стигаме до изводи, които са нелогични и небиблейски. Въпреки това какво означава да служиш на Бога?

Това е да позволиш Светият, Великият, Всемогъщият, Премъдрият, Всеприсъстващият, Вечният Бог да прославя Себе Си чрез теб – несъвършения човек. Можем ли да си го представим? Ние нямаме такова въображение, чрез което да сътворим ясна представа за Божия план.

Да служиш на Бога означава да правиш онова, което Той иска от теб. Не мога да се сетя за нещо, което да има толкова голяма стойност в очите Му, както да повярваш в Сина Му и да служиш на Него.

Какви мисли идват в ума ни, когато чуем думата „служение“? Може би е важно да преценим дали имаме правилна представа? Дали поради грешни мисли сме отбягвали всеки път въпроса: мислил ли си какво Исус иска от теб?

Нямаме време за оправдания като „Аз не знам какво Той иска от мен, затова чакам да ми открие”.

Вярвам, че човек, който наистина обича Исус, иска да Му служи. Тогава въпросът опира до любовта и той е: обичаш ли Исус? Защото онези, които наистина Го обичат, те са и хората, които търсят и изпълняват волята Му.

Да служиш на Бога може да бъде само най-голямото благословение в живота ти или най-голямото пропуснато благословение. Всеки човек сам избира на кого да служи и как. Но за мен няма по пропиляно време от това човек да няма желание да разбере какво Той е определил за него.

 „Стани, свети, защото светлина дойде за тебе, и славата Господна те осия“ (Ис. 60:1).