Рембранд променя революционно представата за визуалния облик на Исус

Визуалната представа за Исус като мъж с типичните европейски черти (кафява брада и тъмна коса) се е съхранила в паметта на поколенията за дълъг исторически период, продължил поне до появата на Рембранд – най-великия художник, живял в епохата, известна като Златния век на Нидерландия. В средата на 17. век заедно със своите студенти той създава в студиото си в Амстердам серия от най-малко 8 портрета с лика на Христос, с които започва нова ера в областта на църковното изкуство. Студиото на Рембранд се е намирало в един от кварталите на холандската столица с преобладаващо еврейско население – неслучайно се смята, че като модел за всичките портрети на Исус е използван млад евреин, който приличал удивително на всички онези мъже с тъмна коса и кожа с цвят на маслина, каквито можем да срещнем и днес на брега на Галилейското езеро. За първи път 6 от тези картини са събрани в експозицията „Рембранд и ликът на Исус”, чието първо представяне било в Лувъра в Париж. На премиерата на изложбата Рембранд бил подложен на публичен присмех заради иновативния за времето си подход в изобразяването на Спасителя.

Три са основните източници, които формирали представата за това, как е изглеждал Исус: воалът на Вероника, върху който, според преданието, бил запечатан ликът на Божия Син, след като жената избърсала лицето Му с него на път за Голгота; Мандилион от Едеса – икона, почитана в Изтока; и писмото на Лентул – писмено описание на Христос, за което се предполага, че е дело на юдейския управител, предшественик на Пилат Понтийски. През 15. век обаче писмото на Лентул било обявено за фалшификат.

Освен 6-те портрета на Исус музеят във Филаделфия, САЩ, съхранява и други творби на Рембранд, които идват от големите музеи на Америка и Европа и които показват прехода на великия художник от традицията към иновацията в изкуството. Особено ценни са „Вечеря в Емаус” и „Проповедта на Христос” – и двете от Лувъра.

Източник: AmericanCatholic.org