Църквата в Солун

Солун

Солун е бил най-големият град в Македония с население над 60 хил. души. Касандър – един от генералите на Александър Македонски, който става цар на Македония, наименува новата си столица Тесалоники (Солун) на името на съпругата си, която е също и полусестра на Александър Велики.

През 146 г. Македония става римска сенаторска провинция със столица град Солун. През целия си период на съществуване Солун винаги е подкрепял римските императори, което довежда до обявяването на града за освободен от данъци. Това продължава до 44 г., когато император Клавдий отново обявява областта за сенаторска провинция.

Всичко това трябва да се знае, за да се разбере ситуацията на живота в Солун по времето на Павловата визита. В града е имало издигнат храм на императора, на богинята Рома. Градът никога не е бил римска колония, а бил свободен гръцки град. Това означава, че главната управа в града е била гръцка, правителството е било по гръцки тип и в града не е имало римски войници. По времето на Павел градът е имал седем управители, които Лука нарича политарси (πολιτάρχης ), което е гръцката дума за управник (вж. ДА 17:6–8).

Основаване на църквата в Солун

След като пристига в Солун, според обичая си, Павел влиза в синагогата да поучава. Цели три съботи той е разисквал Писанията с юдеи, като целта му е била да им покажа, че Исус е очакваният Месия.

И както обикновено ставало, след време ръководителите на синагогата се обръщат против Павел, но интересното е, че преди това доста хора повярват в благовестието. Тези хора са разделени на няколко категории: „И някои от тях се убедиха, че това е истината, и се присъединиха към Павел и Сила [т.е. от юдеите], така също голямо множество от набожните гърци и немалко от видните жени” (ДА 17:4).

Краят на служението на Павел в синагогата настъпва, когато юдеите започват размирици в града срещу Павел и неговото учение (ДА 17:5–9). В процеса на тези размирици е хубаво да се обърне внимание на няколко неща, описани от Лука.

Тълпата (ДА 17:5–6)

След като юдеите се съпротивяват на Павел, те го принуждават да напусне Солун. В това няма нищо ново, понеже е станало като запазена марка на поведението на мнозинството в градовете, където Павел е проповядвал. Интересното в тази история е, че юдеите не са били сами. Те са подтикнали езическото население да въстане срещу християните и по-специално „пройдохите“ от площада. Тълпата е отишла пред къщата на някой си Ясон, който най-вероятно е бил християнин и у когото Павел и Сила са отседнали. След като не намерила мисионерите, озверената тълпа завлича Ясон и някои от неговите приятели християни пред градоначалниците.

Обвиненията (ДА 17:6–8)

Точно както във Филипи, обвиненията са много, но само едно е, което би накарало управниците на града да се замислят. Това е обвинението, че християните „действат против указите на Цезаря, като казват, че имало друг цар – Исус” (ст. 7).

Трябва да знаем, че римските императори били особено нервни и чувствителни към хората, които говорят против техните укази. Тиберий и Август издавали заповеди срещу хора, които правели предсказания за тяхната личност като императори. Ако се погледне повърхностно, то християнското послание за Христос – Царя на царете, би заплашило имперската мощ. Така става при Исус (Ио. 19:12). Политиците в Солун с Павел се намират в ситуация, подобна на тази на Пилат с Исус. От една страна – несъстоятелни обвиненията, от друга – раздразнена тълпа в политически нажежена обстановка. Решението, което взимат, е компромисно, а именно никой не пострадл физически и мирът е запазен.

Ясон (ДА 17:9)

Градоначалниците пускат Ясон и неговите приятели християни, след като се разбират (букв. „взеха поръчителство“). Какво точно са се разбрали, не ни се казва. Гледайки голямата картина на историята на благовестието в Солун, се вижда, че най-вероятно Ясон е гарантирал, че няма да има повече размирици. Може да е включвало Павел и Сила да напуснат града, както и става.

Каквито и да са детайлите по разбирането с градоначалниците, едно става ясно – ролята на Ясон е много значима. Той е бил християнин с висок статут в обществото. Църквата се е срещала в неговия дом. Той бил един вид неин покровител. Най-вероятно къщата му е била на два етажа. На първия етаж е имало работилница и стая за живеене, а на втория етаж били само стаи за живеене. Най-вероятно Павел е работил в работилницата на Ясон и е спал на горния етаж. Това би означавало, че това е мястото за събиране и свидетелстване на християните, след като са изгонени от синагогата.

Това е невероятната история за основаването на църквата в Солун. Най-вероятно първото събиране на християнско общение е било в къщата на Ясон. В почти всички случки, описани от Лука относно благовестването и основаването на църкви от Павел, се наблюдава един образец:

·        благовестие;

·        размирици;

·        обвинения (неоснователни);

·        някой повярва и неговата къща става място за събиране на вярващите (църква).

Този образец не се е променил и днес. От нас се изисква да благовестваме. Трябва да знаем, че винаги, ама винаги, ще има противници на благовестието и ще ни обвиняват. Нека животът ни да е такъв, че да нямат основателно обвинение срещу нас – нека единствената обвинение да е, че сме Христови (І Птр. 4:12–19). Тогава, както видяхме в историята със солунските и филипянските градоначалници, сами те – невярващите управници, разбраха несъстоятелността на тези обвинения.

Нека знаем и нещо друго – във всеки град, село Бог си има човек, който е готов за благовестието. Във Филипи беше Лидия, в Солун е Ясон. Божието дело никога няма да отпадне.

Ти благовестваш ли? Знаеш ли, че винаги ще имаш опозиция? Знаеш ли, че Бог е с теб? Знаеш ли, че ще те обвинят, но ако си верен на Бог, никое обвинение, отправено срещу теб, няма да успее (Ис. 54:17)? Знаеш ли, че колкото и да е безнадеждна ситуацията, Бог ще намери изход – не заради теб, да те спаси, а за да прослави Святото Си име?