Църквата в Рим

Най-интригуващият въпрос в съвременното богословие е как християнството е стигнало до столицата на Римската империя. Никъде в Божието Слово не ни се дава конкретен отговор. Нека сега заедно да задълбаем в Библията, за да открием дали има някъде нишки, от които, следвайки ги, можем да разберем нещо повече за началото на църквата в града Рим.

Първото нещо, в което сме напълно сигурни, е, че християнството е било вече в Рим преди визитата на Павел. Самото послание показва, че към 57 г. в Рим вече е имало християнско общество. Деяния на апостолите споменава за случка, в която християните от Рим посрещат Павел при неговото пристигане в Рим три години по-късно (ДА 28:15). Ако погледнем извън библейските източници на информация, ще разберем, че Светоний описва изгонването на евреите от Рим от император Клавдий (Животът на Клавдий 25.4). В Деянията се споменава това събитие при срещата на Павел с Прискила и Акила (ДА 18:2). Светоний пише, че изгонването е било в резултат на бунт от страна на юдеите заради някой, наречен Хрестус. Хрестус е най-вероятно Христос (лат. Христус). Най-вероятно проблемът е бил породен от пристигането на християнството в юдейските синагоги в Рим.

Вече установихме, че Павел не е бил този, който е занесъл християнството в Рим, и че го е имало много преди апостолът да посети града. Въпросът, на който остава да намерим отговор, е как християнството е стигнало в Рим? Римокатолическата църква твърди, че ап. Петър е основателят на църквата в Рим. От Първото съборно послание на Петър разбираме, че той наистина е бил в Рим (І Птр. 5:13). Църковната традиция казва, че Петър е бил умъртвен от император Нерон. И двете твърдения има голяма вероятност да са верни, но това, което не е вярно, е, че Петър е основал църквата в Рим.

Със сигурност Петър не е ходил в Рим преди ап. Павел. Павел е имал принцип, към който строго се е придържал – да не се меси в мисионерското поприще, основано от друг апостол (ІІ Кор. 10:15–16). В Посланието си към римляните апостолът споменава, че не е нарушил това правило (Рим. 15:20).

Всичко това означава, че християнството в Рим не е било започнато от апостол. Най-вероятно християни от други места са били тези, които са занесли благовестието в столицата на империята. Вероятно е да са били поклонници, които са се връщали от Ерусалим след Деня на петдесятница (ДА 2:10), или военни като Корнилий (ДА 10:1), или хора със занят като Прискила и Акила. Най-вероятно Прескила и Акила не са занесли благовестието в Рим, а по-скоро са го изнесли в Коринт (ДА 18:2–3) и по-късно в Ефес (ДА 18:26). Това семейство е много важен пример за това, как обикновени християни носели Благата вест, където и да са ходили, и най-вероятно това е бил начинът, по който християнството е стигнало до Рим.

След като разбрахме най-вероятния начин за достигането на благовестието в Рим, сега трябва да разгледаме църквата в този град. Църквата от евреи ли е била съставена, или от езичници, или и от двете? Интересно е, че в посланието си Павел никога не се обръща към християните в Рим като към църква. Вместо това Павел пише до „всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призовани да бъдат светии“ (Рим. 1:7). Най-вероятно в Рим е имало няколко домашни групи, а не една голяма църква. Най-вероятно също е и тези малки групи да са варирали по отношение на етнически състав.