Петък, 04.12.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Заветът Ми беше с него за живот и за мир, Които и му дадох заради страха, С който Ми се боеше и се страхуваше от името Ми." Малахия 2:5

OnLine
RSS Facebook Twitter

Църквата в Коринт

Main Pic
Публикувана: 04.11.2011
Автор: Георги Гърдев
Прочетена: 1880
Коментари: 0

През 196 г. пр.Хр. Коринт е бил начело на градове, които обявяват война на Македонското царство, както и на разрастващата се Римска империя. През 146 г. пр.Хр. римските легиони го превземат и унищожават. По-късно, през 44 г., император Юлий Цезар започнал да възстановява града от руините му, за да го направи римска колония.

През периода на римското господство Коринт е бил най-влиятелният и най-богатият град в Гърция. В града е можело да се намерят олтари, капища и храмове на всяка религия, съществувала по онова време.

Когато Павел отива в Коринт, го намира като новозастроен и възстановен римски град. След като пристига там, той намира близки по душа хора – Прискила и Акила. И тримата са имали общи неща помежду си: били евреи, правили са шатри и са били християни.

Това семейство не е било обърнато към Христос от Павел, понеже в І Кор. 16:15 апостолът споменава, че „семейството на Стефаний е първият плод на Ахая“. Акила и Прискила са били вече християни, когато са се запознали с Павел. Само като интересна добавка можем да споменем, че Акила е латинското име за орел, а Прискила е умалително за Приска, т.е. малката Приска. Археологически разкопки показват, че най-вероятно и двамата са били освободени роби от дома на видно римско семейство, което е живяло около Понт, близо до Черно море.

Историята в ДА 18:1–11 ни показва, че Павел е имал занаят, чрез който да се издържа (вж. І Сол. 2:9, ІІ Сол. 3:8, ІІ Кор. 11:7, ДА 20:34). ДА 18:3 е единственото място в Библията, където се споменава за професията на Павел – правил е шатри. В ДА 18:1–3 ни се казва, че апостолът е живял с Приска и Акила, като най-вероятно работилницата е била на първия етаж, а стаята за живеене е била на втория. Важно е да се отбележи, че по онова време Коринт е бил претъпкан от хора и е било напълно нормално в стая от 28 кв. м да живеят между 15 и 20 души.

В началото Павел не е можел свободно да служи, понеже е трябвало да работи. Библията ни казва, че е отивал в синагогата в събота и е проповядвал на юдеите и богобоязливите гърци (ст. 4). Работният ден е бил особено дълъг и въпреки че в работилницата би имал контакт с хора, той е бил доста ограничен.

След пристигането на Тимотей и Сила (ст. 5) Павел започва активно да проповядва. Двамата му съработници идващи от Солун (Тимотей) и Филипи (Сила) са донесли финансова подкрепа от един от двата града (вж. Фил. 4:15–16 и І Сол. 4:10). Няма значение откъде е дошла подкрепата, важно е, че вече Павел е можел спокойно да разшири мисионерската си дейност. Това активизиране създава недоволство у юдеите и Павел бива принуден да напусне синагогата (ст. 6).

Както вече видяхме и при основаването на другите църкви, така и тук се повтаря един и същи модел на поведение на хората. Павел започва благовестието в синагогата, среща отпор и се обръща към свидетелстване сред езичниците (ДА 13:44–47, 19:8–9, 28:23–28). Жестът на Павел с изтърсване праха от дрехите е в съгласие със съвета, който Исус дава на учениците си, когато не са приети в някое село (Мт. 10:14). Споменаването на фразата „кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист от нея“ напомня на думите на Йезекиил за стража на Израел (Иез. 33:1–7). Както стража от Йезекиил Павел е протръбил Благата вест и предупреждението от идващия съд за тези, които не откликнат на Посланието. Апостолът е бил глашатай в синагогата в Коринт, той е изпълнил задачата си вярно. Сега тяхна е била отговорността за отговора, който дават въз основа на онова, което са чули.

Павел не отишъл далече. Отишъл в къщата на Тит Юст – човек, който се „кланяше на Бога“ и е живеел близо до синагогата (ст. 7). Базата на проповядване за Павел става дома на този човек. В Рим. 16:23 ни се казва, че по-късно, когато пише Посланието до римляните, Павел е стоял в дома на някой си Гай. Тит Юст е второто и третото име на човек, та най-вероятното е Гай да е същият Тит Юст с пълно име Гай Тит Юст.

Важното, което трябва да отбележим, е, че вече Павел пренасочва служението си изцяло към езичниците. Въпреки че вече не е ходил в синагогата, служението на Павел там било доста успешно. В І Кор. 1:14–16 Павел пише, че лично от него кръстени са били Крисп, Гай и домът на Стефаний.

Всичките кръстени от Павел са били хора със статут в обществото. Крисп е бил началникът на синагогата, което е почетна длъжност, означаваща, че той е давал пари, за да се построи, и я е поддържал. Гай си е имал свое семейство, т.е. къща (Рим. 16:23). Стефаний също е имал собствена къща. Най-значим от повярвалите е бил Ераст, който в Рим. 16:23 е наречен „градският ковчежник“. Неговото споменаване е важно, понеже при разкопки в Коринт е била намерена част от надпис, който е бил върху павирана улица до театъра. Надписа е от около 50 г. И казва, че паветата са били поставени и за тях е било платено от Ераст във времето, в което той е бил едил в градската управа. Едили са били най-важните управници в Коринт и тези под тях са били ковчежниците. За един ковчежник е било очаквано след време да заеме поста на едил. Има голяма вероятност Ераст, споменат от Павел, да е същият споменат в този древен надпис.

В І Кор. 1:26 Павел напомня на християните, че „ между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни“. Самата фраза „няма мнозина“ показва, че има някои, макар и малко, които са богати и с влияние. Интересно е също да се отбележи, че всяка от църквите, основани от Павел, е имала за ядро богат човек – Лидия във Филипи и Ясон в Солун. Те са дошли от покланящи се на Бог езичници (богобоязливи), които са посещавали синагогите. Те са предоставяли домовете си за място за събиране на църквите в тези градове и най-вероятно са помагали и финансово на младото общество от вярващи.

Всичко това показва, че църквите, основани от апостола, са били съставени от хора със смесен произход и статут в обществото. И това при четенето на І Кор. се вижда, че е било една от причините за раздорите в тази църква.

Въпреки опозицията отвън Павел е бил окуражен от Бог със следните невероятни думи: „Не бой се, но говори и не млъквай; защото Аз Съм с теб и никой няма да те нападне и да ти стори зло; защото имам много хора в този град“ (ДА 18:9–10). След такова окуражение, вдъхващо сили у Павел, той престоява цяла година и шест месеца. Служението му в Коринт, освен че е било дълго, е било и плодотворно

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg