Заедно в пост и молитва за България

Интервю на Даниела Петкова с Илиан Евтимов, главен координатор на инициативата 365

Бихте ли ни разказали какво представлява тази инициатива?

Инициативата се нарича „365 дни пост и молитва за България”. Тя е предизвикана и вдъхновена от Бога, но идва като цяло от младите хора. Тези, които търсят промяна в страната, в църквата, в обществото, във всичко, което ние виждаме и казваме, че не е редно, но въпреки това много малко от нас искат да променят и да направят нещо, за да се случи някаква истинска промяна. И така младите хора в България се обединиха около идеята в продължение на 365 дни (т.е. 1 година) да предизвикат църквата в България да пости и да се моли за страната ни. Като има специален ред, по който ние записваме и казваме как да стане постът. Ако има 365 църкви, регистрирали се към инициативата, това означава, че една църква поема един ден в годината да пости и да се моли за конкретни нужди. По този начин се прави едно пълно покриване на цялата година. Така постигаме един верижен пост и молитва за България.

Има ли 365 църкви, които реално вземат участие?

Има. В началото започнахме с по-малко от 300 църкви. Това беше преди повече от 2 години. Последната година се регистрираха още църкви и сега надскочихме 300. Няма все още 365, но много от църквите поемат по 2 дни, някои поемат седмица. Има църкви, които постят и се молят поне един ден от седмицата. Хубавото на това, което правим, е, че ние не ограничаваме инициативата в определена деноминация, тя е надденоминационна и ние искаме да достигнем всички църкви в България и по този начин многообразието на църквите някак да си проличи в това, което ние правим. Целим цялата Църква (с голямо Ц) в България да бъде предизвикана да се моли за промяна.

През септември 2009 г. започнахме подготовката на цялата инициатива. Идеята се роди малко по-рано. Имаше време, в което тя трябваше да бъде изчистена и да подготвим всичко това, което трябваше да се случи. Реално инициативата започна през май 2010 г. и вече извъртяхме една година. Решихме, че е добре инициативата да стане многогодишна и да има по-голяма сила в това, което правим. Сега вече тече втората година – от месец май 2011 г. до месец май 2012 г. Бихме искали да завъртим поне още една година на пост и молитва за България.

Какво се случи през това време откакто стартира тази инициатива. Някакви резултати?

Първо стартирахме с изпращането на писма до всяка една църква в България. Оказа се, че те са над 1000. В началото си мислихме, че поне половината от тях ще проявят желание и ще се регистрират. Претърпяхме едно разочарование, защото се регистрираха едва 200 църкви, но това не ни спря да работим. В един момент си казахме, че сме доволни на това, което има, защото в крайна сметка нещата трябва да започнат отнякъде. И когато хората видят, че има някакъв резултат, ще започнат съвсем естествено да се включват и точно така и стана. В началото целяхме да регистрираме, да направим един молитвен календар и всяка една църква да си знае датата и деня, в който ще постят и ще се молят. Тоест те ще бъдат отговорни за този ден пред цяла България за това, че ще постят и ще се молят, за тези молитвени нужди, които ние сме определили. Разбира се, ние не искаме да ги ограничаваме и да казваме: това са молитвените нужди, молете се само за тях. Просто това са насоки, които, ако искат, те могат да спазват.

През втората година ние започнахме да правим общи молитвени регионални събирания. Понеже имаме координатори в по-големите градове и те започнаха да го организират. Събирайки се в определен град и предизвиквайки младите хора да дойдат на това събиране, видяхме как младите хора копнеят за това – да търсят Бога. Учуди ме, че пасторите, служителите, хората в църквата започнаха да идват на тези събирания, и видяхме как Тялото Христово в един момент започна да се събира и да вика към Бога за България. Тук нямаше възрастова граница, нямаше кой е по-голям, кой трябва да проповядва, кой трябва да свири, да пее, просто нещата опираха до това: „Дайте заедно да извикаме за България и за това, което се случва, защото всички ние искаме промяна.” Ние каним пастори от даден град или регион, където провеждаме събитието, и виждаме как пастори, които може би не са се познавали, в един момент се събират, идват на това събиране и се молят заедно прегърнати. Те се молят за младите хора, след това младите хора се молят за тях и виждам как нещата започват да се случват. Разбира се, това изисква време, затова и ние продължаваме. Но усещам как Бог работи и благоволява в това нещо. И особено понеже моето сърце е много привързано към младите, аз се радвам, че те дават пример дори на църквата в България.

Регистрацията как става? Казахте, че църквите се регистрират. Къде? Как?

Регистрацията става по няколко начина. Може да се изпрати писмо, може да се влезе в сайта www.365.emobg.org – секция „Регистрация”. Там се попълва бланката. Ние получаваме имейл затова, че църква се е регистрирала, и след това на оставените от тях координати им връщаме датата, на която те ще постят. Много хора са ми задавали въпроса: „Защо ние не можем да си изберем дата?” Но ако оставим това на 365 църкви, означава, че ние не можем до 2020 г. да започнем самата инициатива. Подходихме радикално, но трябваше да въведем някакъв ред. Ние даваме датите и запълваме календара по региони. Започваме по азбучен ред по региони и запълваме църквите, които са се регистрирали по регион. Ако започнем с А, църквите от този регион запълват един или два месеца, после продължаваме с Б, отново минава даденият период и т.н. Идеята да ги разделим по региони беше след края на този пост църквите да могат да се съберат заедно. Ако тази седмица постят 2 или 3 църкви в даден град, те могат в края на седмицата да се съберат и да имат молитва заедно. Ние ги съветваме да го правят това общо молитвено събиране, защото видяхме, че в това има голяма сила.

Колко от календара е вече запълнен?

Целият до месец май, без няколко дни.

Какво предстои да се случи?

Планираме едно събиране в Русе и във Варна. И заедно с „Нова вълна” ще имаме един блок, в който ще се молим за нуждите, за което благодаря. Това е невероятна възможност за 365.

Какви са очакванията ви от цялата тази инициатива?

На първо място, очаквам да има единство в Тялото Христово и то да започне от младите хора. Те не са обременени от всички неща, през които е преминало „голямото тяло” (аз така обичам да го наричам), та на „малкото тяло” някак му е по-лесно да се сработи. И аз винаги казвам, че ако успеем да изградим една добра мрежа на взаимоотношения точно на такова младежко ниво, следващата църква в България няма да бъде разделена, а ще бъде обединена, работеща заедно за нещо добро. И виждам как напоследък Господ прави раздвижване в цялата църква и някак се случват тия стопявания на ледовете между църквите, между хората, във взаимоотношенията и вярвам, че това е плод на молитвите. Ако искаме промяна, ние активно трябва да бъдем част от тази промяна – с нашите решения, молитви и действия.