Сряда, 05.08.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Правдата Ти не съм скрил в сърцето си; Верността Ти и спасението Ти съм изявил; Не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание." Псалм 40:10

OnLine
RSS Facebook Twitter

Дискусия „Досиетата на ДС – повод за страдание и/или покаяние в евангелските църкви”

Main Pic
Публикувана: 15.11.2011
Автор: ЕВ
Прочетена: 1263
Коментари: 0

Водещ: Обединените евангелски църкви скоро ще излязат с едно обръщение към евангелските църкви по повод този списък. Вие лично какво поведение бихте препоръчали на деноминациите, на местните църкви и на конкретните ръководители, след като той бъде публикуван?

П-р Христо Куличев: Аз мисля, че ние не трябва да излизаме извън рамките на Божието Слово във всяко едно отношение и решение. А то ни казва, че ние трябва да приемаме всеки с любов, да прощаваме на всеки. Но съм разочарован от друг един факт. Лично познавам хора, които са били служители на Държавна сигурност, изпълнявали са решения на ДС, а все още се спотайват. И чак когато излезе всичко това на бял свят, тогава те ще поискат прошка. Това е болно, защото, от друга страна, ние трябва да знаем, че като църква трябва да бъдем чисти, нашите отношения трябва да бъдат искрени, да имаме нелицемерна любов помежду си. А сякаш се очаква, че понеже живеем в благодатно време, ние трябва да правим каквото си искаме, Бог е любов, Той ще ни прости и хората ще проявят любов към нас, и ще ни приемат. Това ще бъде една голяма грешка. Защото страданията на нашите бащи и деди, на нашите наставници, на които съм свидетел и аз, ще бъдат сякаш напразно направени. Това е болното за нашата църква. Смятам, че ОЕЦ не трябва да се ръководи само от братската любов, защото Бог е любов, но Бог е и справедлив. И ако погледнем само на Божията любов, а пренебрегнем Божията справедливост, ние ще изградим църкви на много порочни основи.

П-р Младен Младенов (прочит от Деян. 1:15–20): През тия дни Петър стана посред братята, а имаше събрано множество, около сто и двадесет души, и рече: Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса. Защото той се числеше между нас и получи дял в това служение. Той, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през средата, и всичките му черва изтекоха. И това стана известно на всичките ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч Кръвната нива. Защото е писано в книгата на Псалмите: „Жилището му да запустее, И да няма кой да живее в него; и: „Друг нека вземе чина му”.

Докато това не се случи, не стана Петдесятница. Трябваше да зачертаят от списъка този човек. Аз бих желал да кажа на всички, ако има такива и тук, на това място, защото беше много силен натискът върху хората в църквите – за служители, към миряните и много от хората се поддадоха. Бих желал да им кажа, че нямам в сърцето си желание за мъст или отмъщение. В моето сърце има прошка. Но покаянието се дава на тия, които желаят да се покаят. Аз срещнах много закоравели сърца, като болни от рак. И си казвам: комунизмът може да вкара такъв рак в тебе и такова закоравяване в сърцето, че когато Бог те призове да се покаеш, ти да не можеш да го направиш. Това е нещо ужасно. И другото, което желая да кажа, че становището на алианса ще бъде позиция за изцеление на поколението ни и следващото младо поколение от тази зараза „предателство”. Аз не искам да оставя след себе си съюз, хора, евангелско сдружение, които да носят проклятие от нашето поколение. Позицията на ОЕЦ нека бъде ясна за всички.

Водещ: Пастор Стефанов, като по-млад човек Вие сам споменахте, че прошката е пътят, по който искате да вървите. На ниво църкви как го виждате това да стане?

П-р Николай Стефанов: Аз мисля, че всяка църква и деноминация ще реши за себе си какъв ход ще предприеме. И самият аз осъзнавам, че трябва да бъдем много внимателни да не попаднем в позицията на съдници. Аз съм твърде млад и никога не съм имал среща с Държавна сигурност и тайните служби и не знам как бих реагирал, ако бях под същия натиск, под който е бил всеки един от тези пастори и служители, които са преминали през тези нечовешки изпитания. Понякога е много лесно да кажем: „Еди-кой си предаде църквата, еди-кой си предаде вярата си”, но ние не знаем конкретните обстоятелства. И мисля, че трябва да бъдем внимателни и мъдри в нашата позиция. И да бъдем готови да простим. Исус Христос прости на тези, които Го разпънаха на кръста, прости на Петър, който Го предаде, а това бе един от най-верните му служители, от най-верните му братя. Аз вярвам, че Той би простил и на Юда, ако Юда бе поискал тази прошка. Така че това е моята позиция.

П-р Христо Куличев: Ние нямаме право да съдим никого. Така казва Словото. Не съди чужд слуга. Кой си ти, че ще го съдиш? Нямаме право да осъждаме за това, че един човек е отпаднал, че не е устоял, това е човешко за всеки един. Само да благодарим на Бога, че не сме били на неговото място и аз благодаря на Бога, че моите изпитания не могат да се сравнят с изпитанията през 50 година сл. Хр., има голяма разлика.

Следва

 

Първа част четете тук.

Трета част четете тук

Четвърта част четете тук


 


 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg