Берия

Солунските християни изпращат Павел и Сила извън града под прикритието на нощта най-вероятно защото гонението все още не е приключило. Не ни се казва къде е Тимотей в този момент. Споменава се, че по-късно е с Павел и Сила в Берия (Деян. 17:14). Берия е разположен на  около 80 км югоизточно от Солун. Градът е на Виа Игнатия и малко встрани от планината Бермион. През 2. век е един от четирите главни града в Македония и до времето на Павел е голямо и важно селище.

Каквато е и практиката по онова време, Павел започва своето служение първо в синагогата. Лука описва беряните като по-благородни хора от тези в Солун. Интересното е, че не само в събота, но „всеки ден“ те се събират с Павел, за да изучават Писанията, да разберат дали това, което Павел им говори за Христос Месията, е вярно. В крайна сметка Лука описва, че много от юдеите са повярвали в Христос.

Служението на Павел в Берия е възпрепятствано от солунските юдеи, които идват да се разправят. Докато в Солун те се събрат тълпа срещу християнските мисионери, в Берия не ни се казва дали юдеи са участвали в размириците. Солунските юдеи са подкрепени от езичници от Берия. Картината скоро става подобна на тази от Солун, а именно основните подбудители на размириците са юдеи, а по-голямата част от тълпата са езичници.

Не ни се разкрива подробно какво се случва, освен че Павел е изпратен от братята и заминава към морето (Деян. 17:14). Това означава, че Павел отива в Атина. Оттам апостолът изпраща поръчение на Тимотей и Сила да дойдат колко се може по-бързо (Деян. 17:15–16).

От полагането на основите на благовестието в Берия може да се извади един ключов извод, и той е важността от изследването на Писанията.

Беряните са много въодушевени от благовестието на Павел, но докато то не се потвърждава чрез Словото, те не приемат Благата вест.

Бог чрез Словото Си на много места ни насърчава да изследваме всеки дух, всяко слово, което чуваме. Виждаме, че и новозаветните църкви (всяка една, към която има написано послание) са подлъгвани от т.нар. друго благовестие, като проблемът е най-сериозен в Коринт относно духовните дарби и Галатия относно връщане към законничеството и загърбване на свободата в Христос.

Неслучайно ни е оставено Словото като компас, с който да сверяваме посоката на нашето духовно развитие. Библията сочи само в една посока – към Бог. Словото предупреждава, че ще дойдат лъжеучители, които ще ни карат да се чувстваме добре, но ще са лъжеучители и начинът, по-който можем да ги различим, е да следваме примера на беряните, които „приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията да видят дали това е вярно“.