Сряда, 05.08.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Правдата Ти не съм скрил в сърцето си; Верността Ти и спасението Ти съм изявил; Не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание." Псалм 40:10

OnLine
RSS Facebook Twitter

Как да се справим със стреса

Main Pic
Публикувана: 09.03.2012
Автор: Даниела Петкова
Прочетена: 3712
Коментари: 0

Интервю на Даниела Петкова с п-р Николай Кокончев от Евангелската петдесятна църква – Варна П-р Кокончев, живеем в динамичен и напрегнат свят.

Какви са начините християните да се справят със стреса в своя живот?

Първо да уточним, че „стрес” е едно доста широко понятие. Това, което аз разбирам под стрес, е нервното напрежение, което се предава на хората от различни източници на информация. Така се предизвиква отрицателно емоционално въздействие и оттам организмът ни бива в постоянно напрежение. Появяват се различни психически и физически болести. Мисля, че това, което имаме като основа в Божието Слово, разбира се, ако го живеем и го вярваме, е напълно достатъчно да преодолеем стреса.

Как Библията ни учи да се справим със стреса?

Ще напомня за една молитва на Исус Христос, в която Той се моли да бъдем пазени от Лукавия. В тази молитва се съдържа обещание, че ние имаме основа, върху която да стъпим, за да бъдем запазени от атаките на Сатана. Тук не става въпрос за самата личност, а за начина, по който той действа. Цялото Божие Слово е изпълнено с такива обещания, както и с принципи, по които да живеем. И аз вярвам, че те ни помагат да избегнем стреса. С оглед на тежката финансова криза, продължителната зима и всичко, което ни заобикаля, аз реших да насърча хората с книгата Притчи. Някои неща, валидни преди 3000 години, са актуални и днес. Първото от тях е да не вярваме на всичко, което чуваме. Така бихме могли да се избавим от понякога пагубното въздействие на пресата и въобще на медиите. Около нас се говорят твърде много лъжи. В Притчи се казва, че онова, което се говори, невинаги е истина. А на друго място, в Еклисиаст, се казва да не се вслушваме дори в разговорите на слугите си да не би да ги чуем как ни кълнат. Вярвайки, че всичко е в Божията ръка, ние трябва да елиминираме тези външни въздействия и да вдигнем погледа си от тази реалност, която виждат очите ни, и да го насочим към другата реалност, която е в Библията.

Къде е границата? Как можем да се предпазим от това да се превърнем в едни твърде недоверчиви хора? Как да разберем на кое да вярваме и на кое не?

Аз говоря за тази негативна информация, която стига до нас и която ни стресира. Ние трябва да бъдем достатъчно разумни и да преценяваме нещата в светлината на Божието Слово. Въпросът не е да определяме хората, които разпространяват подобни информации, за лъжци. Важното е как ние приемаме нещата лично за себе си. Защото една лоша новина може да окаже ужасно въздействие върху всички, но когато човек знае, че Бог е на негова страна, защото Исус Христос казва: „Няма да ви оставя и няма да ви забравя”, ние можем да изберем да повярваме на Него и да не се боим.

Тоест важно е как ние реагираме на онова, което чуваме?

Да. Важна е тази настройка на ума ни. Дали е готов да се съгласи с всичко, което чуе, или по-скоро да протегне ръка с вяра към Господ и да продължи да живее с Него. В Притчи има и много хубави стихове, посветени на завистта. А тя е също една от причините хората да бъдат постоянно под напрежение. Завистта не само че е грях според Божието Слово, но има ужасно въздействие върху целия човешки организъм. В Притчи се казва да не завиждаме на грешните за онова, което става в живота им, а да ходим със страх от Господа. Нека да избягваме „състезателния дух на времето”, защото това е една примка, в която, влезем ли, трудно можем да излезем. Има една американска мисъл: „Ние харчим пари, които не са наши (тоест са на кредит), за да купуваме неща, които не ни трябват, понеже искаме да впечатлим хора, които мразим”. За съжаление хората се поддават на това влияние, в основата на което е завистта. Често организмът ни не можа да се справи, защото това е врата, през която дяволът започва силно да ни въздейства. Той вкарва внушения, комуникира с нас. Това е врата, отворена към него, и той ни използва. А неговото желание не е да ни изгражда, а напротив – да ни смачква. Така човек се стресира, а понякога му се случват и много по-лоши неща. Затова трябва да се пазим от завистта.

Един въпрос, който хората често си задават, е защо невярващите хора понякога живеят по-добре от християните?

Това не е странно, защото в Словото четем, че нечестивият е пораснал като палма, разпрострял е клоните си навсякъде, но се казва също, че той се подготвя за Деня на съда. По отношение на църквата аз смятам, че ние сме в една постоянна духовна битка. Вярващите винаги са под прицела и атаката на нечисти сили. Разбира се, не трябва да елиминираме и неправилното възпитание или грешен начин на мислене от отделните хора. Но аз визирам духовната страна на нещата. Важно е не това, какво имаме, а по-скоро какви са ценностите ни и към какво се стремим.

Често в стресови ситуации човек е склонен да се гневи. Как да се справяме в такива моменти?

Това е едно от най-сложните неща, които човек учи през целия си живот. Начинът, по който ние се справяме с гнева, е едно училище, което ни помага по-късно с различни други стресови ситуации. Апостолът ни учи в Словото Божие, че слънцето не трябва да залязва в нашия гняв, или той не трябва да остава постоянен. Ние знаем, че и Исус Христос се ядоса на няколко пъти. Например когато изгони търговците от храма. Това бе един вид свят гняв. Гняв заради това, че Той вижда неизпълнено Словото и храмът поруган. Обаче съвременният човек до такава степен се гневи на всичко около себе си, че не забелязва добрите и хубавите неща. Затова Словото ни съветва да се предпазваме от този гняв, да не се ядосваме дори когато имаме причина. По-добре е да приемем смирението като своя позиция. Не толкова за да не тежим на останалите, а за да не дойде върху нас този товар на гнева. Ядосаме ли се, освен че стресираме тялото си, сме податливи на различни влияния и болести и можем да вземем неправилно решение. Ние сами правим изборите си, но когато ги правим под въздействие на гнева, често пъти те не са угодни на Бога. Вместо да се гневим, по-добре е да благодарим на Бога за онова, което имаме. Може в нашите очи то да ни се струва малко, но е достатъчна причина да Му благодарим. Бог няма да ни остави, нито да ни забрави!

Втора част

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg