Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

„Искам да видя съживление в България”

Main Pic
Публикувана: 14.03.2012
Автор: Радостина Миланова
Прочетена: 3639
Коментари: 0

Интервю на Радостина Миланова с Жоржян Банов. Той е роден през 1949 г. в София. Основател е на „Сребърните гривни” – една от първите рок групи в България. В началото на 70-те години на миналия век емигрира в Щатите, където животът му се преобръща напълно.

 

Бихте ли се представили за тези, които не ви познават? Защо напуснахте България и какво ви връща след толкова години?

Като младеж се бях отдал на рокендрола. Основател съм на една от първите рок групи – „Сребърни гривни”. В един момент ни забраниха да свирим –правехме доста луда музика и затова ни спряха. Това ме предизвика да избягам и да отида някъде на свобода. Не знаех, че ще ходя в Америка, мислех, че ще отида в Европа, но така се случи. В Америка се отвориха нови врати за мен и аз се почувствах много добре там. Хората се оказаха много по-различни, отколкото си мислех. Не бяха някакви роботи или машини за пари, а красиви и емоционални, миролюбиви и свободни личности. Но след една година разбрах, че не се чувствам наистина свободен. Тогава се запознах с млади християни, започнах да търся причината и разбрах, че има нещо друго за мен.

 

Разкажете ни за вярата си. Кога и как повярвахте в Бога?

Моята среща с тези християни бе близо до Лос Анжелис, в едно малко градче, което се казва Охай, в Калифорния. Те започнаха да ме канят на вечери, защото виждаха, че не вярвам, но аз не можех да разбера онова, което искаха да ми кажат. Някои от тях бяха музиканти и така покрай музиката и хубаво приготвената храна започнах да ги посещавам по-често. След два месеца реших, че ще дам една възможност на тоя Бог да ми докаже, че съществува. И просто отидох сам на една планина и не знаех какво да кажа освен: „Боже, съществуваш ли?” И в този момент започнах да усещам едно много странно присъствие, една топлина, като че ли някой ме зави с едно топло одеяло. Започнах да усещам това присъствие и разбрах, че Бог съществува. Започнах да говоря и да го питам: „Кой си?” Разплаках се и цялото ми същество се разтресе, защото усетих съществуването на Бог и това, че Той се интересува от мен. Някой ми даде българска Библия и аз отделях по 8–9 часа на ден, за да изчета цялата Библия и да се запозная с Бога. Така прекарах около една година в една малка къщичка в планината, насаме с Господ. Там заздравих моите отношения, запознах се с Него... После чух за някакво училище за младежи, отидох и там се запознах с жена ми. Впоследствие се оженихме. И всичко се промени.

 

Как изглежда България и църквата тук през вашите очи?

Виждам, че тръгва в крак със Западния свят, но е трудно. Има период на промяна. Има нови идеи, правят се нови неща. Такъв е моментът за България. Според мен сега, след 1990 г., се заражда една нова вълна на вяра. Усеща се глад и мисля, че младите хора ще я предизвикат – една силна вълна на събуждане и вяра в Бога.

 

С какво се занимавате в момента?

Жена ми специално много обича бедните и малцинствата и работим с тях – с ромите, с турците, с по-бедните хора, и това ни харесва. Искам да видя и сред младежите едно ново движение, промяна. Искам да се свържа с новото поколение, защото имам дъщеря, която е на 27 години, тя има две деца, все още бебета, и да работя с младите семейства, те са ми на сърцето. Да ги науча как да запазят първата любов, която имат през годините. Това е много важно за техния брак и взаимоотношения, как да възпитават правилно и децата си, за да има повече здрави семейства, които да служат на Бога. Така че искам да направя нещо като баща за новото поколение, което израства.

 

Какво бихте искали да пожелаете на читателите на ЕВ?

Искам младите хора да бъдат влюбени – нали младите като мъж и жена са влюбени... и искам да запазят тази първа любов, защото е по-лесно да я предпазиш, отколкото, вече като се разруши семейството, да се изцеляват, да се събират... Това също е важно, разбира се, но Бог иска да се съхрани първата любов.

Бих желал да има силно уповаване на Бога, стопроцентово. И бих окуражил всички, каквито и проблеми да имат, каквито и дилеми да стоят пред тях, когато има неща, които не можеш да ги кажеш на никого, кажи ги на Христос. И поискай Той да ти помогне и Той ще го направи. Ако не знаеш как да си изказваш мислите, как да имаш взаимоотношения с Бога – и това Му кажи. Той ще ти помогне. Няма нищо срамно и дори за най-глупавото нещо, когато се чувстваш неграмотен и безпомощен, питай Него и се надявай на Него за всяко нещо. Той знае всичко, затова по-добре ти Му кажи своите тайни и Той ще ти помогне. Отвори душата си за Него, защото Той е най-добрият приятел.

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg