Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Самарянството и една печалба от тотото

Main Pic
Публикувана: 24.04.2012
Автор: Даниела Петкова
Прочетена: 3495
Коментари: 0

Интервю на Даниела Петкова с п-р Христо Благинов

 

П-р Благинов, наскоро спечелихте шестица от тотото. Част от парите ще отидат за изграждането на приют за бездомни в Горна Оряховица. Но разкажете ни, как така решихте да пуснете тото фиш?

 

Още през 1971 г., когато се роди нашият първи син, започнах да играя тото 2 – 6/49, и играх с едни и същи числа 10 години. През 1981 г. повярвах в Бог и с моята съпруга започнахме да посещаваме Евангелската петдесятна църква във Велико Търново. Тогава твърдо реших, че повече няма да играя тото. В края на 2011 г. чествахме 20 години от основаването на Евангелската петдесятна църква в Горна Оряховица. Два месеца преди това в ума ми се възстанови споменът за числата, с които някога играех и 30 години не бях играл. Наистина имах притеснение в себе си, имах борба, дали трябва да пусна тото, или не, но все пак реших да пусна числата и два месеца и половина след като започнах да ги пускам, в началото на 2012 г., и шестте числа излязоха.

 

Обявили сте печалбата едва наскоро, след като сте прочели нормативните документи и сте се убедили, че тотото не е хазарт, така ли е?

 

Да, наистина е така, но дори първите 24 часа никой от семейството ми не разбра това, защото борбата беше лично в мен – аз трябваше да взема решение за себе си и тогава да споделя и с моето семейство.

 

Какво надделя в решението ви да вземете тази печалба?

 

Не знам точно как ще прозвучи това на хората днес, но във всичко виждам Божия намеса, защото точно когато спечелихме (казвам „спечелихме”, защото цялото ми семейство спечели парите), зад сградата на Евангелска петдесятна църква се обяви за продан един имот – стари сгради, за които ние много отдавна сме се молили, ако Бог наистина помогне, един ден те да бъдат към църквата или за църковни нужди – по-точно да бъдат за приют. Когато хората решиха да продадат имота, си казахме, че това е едно доказателство, че трябва да се съгласим, да вземем парите и да ги инвестираме.

 

Значи, според вас, тази печалба е отговор от Бога?

 

За себе си имам отговор. Сега, в този разговор, може би няма да мога да предам всичко онова, което съм преживял, което съм чувствал, за което съм се молил, и начина, по който съм намирал водителство от Бог. Така че, отново казвам, сигурно ще има „за” и „против”, но за мен това е отговор от Бога, за да може да се реализира една наша мечта и една огромна нужда за нашия град.

 

Ще използвате част от парите за изграждането на приют за бездомни в Горна Оряховица. Разкажете ни нещо повече за това. Идеята да помогнете на останали без подслон хора не е от днес, нали?

 

Да. В нашата църква в Горна Оряховица от доста време провеждаме „Алфа курс” и на един от алфа-курсовете през зимния период дойдоха хора точно такива – чули, че нещо се прави в църквата, и дойдоха. Мотивирани от техния разказ, че те няма къде да спят, няма какво да ядат, ние твърдо решихме, с Божията помощ, ако е възможно, още същата зима нещо да направим. И така от Рождество на 2011 г. организирахме този приют за бездомни хора, който ще съществува до края на април т.г.

 

Разполагате ли с всички необходими средства за построяването на този приют?

 

Не, парите, които ние дарихме на фондация „Алфа България”, бяха достатъчни да се закупи имота заедно със сградата, която е там, но тепърва ще се търсят спонсори, а защо не и европейски фондове, за да може да се реконструира сградата според законодателството и нормативните наредби в нашата държава.

 

Какво остава още да се направи по строежа?

 

О, много. Ще трябва да се направи цялостна реконструкция, тъй като до съвсем скоро това са били промишлени помещения. Тепърва ще трябва да се обособи кухненска и столова част, спални и сервизни помещения и всичко останало, което се изисква според нормативните документи в България, за да може наистина да получим необходимите документи за новата сграда, каквито имаме сега, за този период от провеждането на проекта за бездомни.

 

Другата част от тото печалбата ще дарите за довършването на строителството на църковни сгради.

 

Да, към църквата в Горна Оряховица имаме две църкви филиали – едната е в гр. Долна Оряховица, а другата – в с. Джулюница, и от няколко години ние полагаме неимоверни усилия с много малко средства да изградим нещо скромно и, надяваме се, с Божията помощ тази година строежът на църквите да бъде завършен.

 

Каква е необходимостта да се строят църковни сгради? Има ли много вярващи при вас?

 

Благодарен съм на Бог, че той прибавя все повече и повече хора в нашата църква и в двата филиала. Вижда се, че има нужда от изграждане на молитвени домове – не само за да могат хората да се чувстват по-удобно, като дойдат, но и защото, когато църквата има собствен молитвен дом, авторитетът на самата църква е много по-голям.

 

П-р Благинов, на какъв етап е строителството? Кога църквите филиали ще бъдат отворени за богослужения?

 

Надяваме се до края на годината да се финализират нещата.

 

Как живеят хората в Горна Оряховица? Успява ли църквата да отговори на нуждите им?

 

Горна Оряховица в миналото беше един град с много промишлени предприятия. От дълги години обаче безработицата, както на много места в България, е голяма и мога да кажа, че от гледна точка на икономическото положение на хората то не е чак толкова добро. Но, от друга страна, това, че все повече нови и нови хора идват в църквата, показва, че не е лошо, когато са в затруднение, да потърсят Бог.

 

Казвате, че хората имат икономически нужди, но и духовни нужди?

 

Ние в нашата църква с помощта на доста добри екипи се опитваме да работим с деца, да провеждаме алфа-курсове за хора, които не желаят да идват на богослужения в началото, но искат да научат нещо за Бог. Също така се опитваме да ангажираме лятната ваканция на децата с провеждане на лагери. Изобщо стараем се да сме активни в евангелизирането на хората.

 

Кой ви помага във всички тези дейности?

 

Благодаря на Бога, имаме доста сериозни екипи във всяка област – за работата с деца, в хвалението, за благовестието, дори и за работата в църква, която трябва да се извърши буквално с ръце – за всичко има хора, които се включват.

 

П-р Благинов, това, което прави църквата ви – организирането на всички тези дейности, строителството на приюта за бездомни хора, на църковни сгради и изобщо тази грижа за хората, как може да бъде наречена? Благотворителност? Милосърдие?

 

Ако трябва с една дума да кажа – самарянство. Това, за което разказах, че прави нашата църква, вярвам, че не сме единствените, които го вършат. Бих желал да продължаваме да се молим в нашата страна да има повече църкви, повече вярващи хора и повече желаещи да извършват самарянска дейност. Защото България се нуждае от това. Църквата е тази, която трябва да покаже самарянство, а църквата сме всички ние, вярващи хора. Спомням си за една фраза преди много години по време на квалификациите за световно първенство по футбол – един телевизионен журналист, спортен коментатор, извика: „Господ е българин!” Аз казвам: не, Господ не е българин, но Господ е и за българския народ. Амин.

 

Амин. Пожелавам ви успех, п-р Благинов, във всички добри начинания в Горна Оряховица и в региона. Успех!

 

Благодаря ви много!

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg