Неделя, 09.08.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Защото, ако и да изчезнат планините И да се поместят хълмовете, Пак Моята благост няма да се оттегли от тебе, И заветът Ми на мир няма да се помести, Казва Господ, Който ти показва милост," Исая 54:10

OnLine
RSS Facebook Twitter

„А плодът на Духа е: любов ...

Main Pic
Публикувана: 07.05.2012
Автор: ЕВ
Прочетена: 2268
Коментари: 0

„Християнският характер”

 

Интервю на Даниела Петкова с п-р Димитър Лучев

Пастор Лучев, говорим за християнския характер и по-специално за любовта. В Галатяни 5 ап. Павел изрежда любов, радост, мир, дълготърпение и т.н. като плод на духа. Разкажете ни какво е имал предвид ап. Павел, като включва любовта в този списък, и то на първо място?

Конкретно в този текст ап. Павел пише на една църква, която той смята, че се е отклонила от истината. В друг текст ап. Павел казва, че галатяните са започнали по дух, а сега се усъвършенстват по плът. Той има предвид нещо много конкретно – веднъж приели вестта за Исус Христос и спасението по благодат чрез вяра в Него, сега галатянската църква възприема една друга истина, която им е казана от хора, дошли след ап. Павел. Това са хора, представители на юдеохристиянството, които се опитват да върнат нещата отново към юдейската вяра. Те са проповядвали измежду повярвалите езичници, че след като приемат еврейския месия – Христос, те трябва да приемат и закона. В това писмо ап. Павел много остро критикува мисълта, че Христос и спасението по благодат чрез вяра не са достатъчни, а че трябва да се спазват нормите на закона. Затова той противопоставя спасението чрез дела (т.е. да водиш живот, който да угоди на Бога, като спазваш някакви етически норми) и спасението по благодат чрез вяра.

Дори характерът, който християнинът изработва в себе си, след като приеме Христос, отново не е плод на чисто човешко усилие, а е дело на благодатта на Бога и по-конкретно работата на Святия Дух в човека. Когато е в Христос, човекът не е оставен сам; той има подкрепата на Святия Дух, за да може да води един богоугоден живот и не просто да реагира правилно в определени ситуации, а по-скоро да позволи Христос да се изобрази в него, в неговия характер и така трайно да заприлича на Бога. Преобразяването на сърцето е отново дело на Святия Дух.

Трябва да познаваме цялостното богословие на ап. Павел, за да разберем защо той слага любовта на първо място, когато изброява плода на Духа. Според ап. Павел в І Коринтяни 13 има три важни стълба, върху които се крепи християнската етика. Това са вярата, надеждата и любовта. Ап. Павел категорична дава да се разбере, че най-голямото от тези трите е любовта. В цялото богословие на ап. Павел любовта е представена като най-висшата християнска ценност, като висшия път към Бога. Това не е само Павлово становище, знаем добре от Евангелията, че самият Христос казва на своите ученици: „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго” (Йоан 13:34). На друго място ап. Йоан споменава: „Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога” (Йоан 4:7). За ап. Йоан любовта също е новият път към Бога.

 

П-р Лучев, споменахте няколко пъти думата заповед. Означава ли това, че е задължително всеки християнин да има любов?

Ако останем само с текстовете на ап. Йоан – да, любовта е задължителна, т.е. онзи, който търси Бога и иска да Му угоди, и търси нов живот, би трябвало да обича. Интересно е, че именно любовта е нещо, което човек не може да даде насила. Например, ако ме измъчват, могат да изкопчат всичко от мен, могат да ми вземат всичко, което притежавам, но не могат да ме накарат да обичам. Няма сила на света, която да задължи когото и да е да заобича. Това е акт на нашата свободна воля. Христос дава тази заповед като условие учениците да Го следват, да бъдат с Него, да живеят този нов живот, който Той им дава. Много е важно да разберем, че заповедта на Христос в Новия завет няма аналог със Стария завет, в който човекът е бил оставен сам на себе си и със съзнанието, че трябва да върши едно или друго нещо, за да угоди на Бога. В Новия завет ние не само имаме заповедта на Бога да се обичаме един друг, но имаме и Божествения помощник, Който прави тази любов възможна. В същото Евангелие Христос многократно говори за Духа на истината, за утешителя, който идва от Отца и който ни напомня думите на Христос. Бог не само ни дава заповед, но и ни праща силата да я извършим в лицето на Святия Дух. Затова ап. Павел в Римляни 5:5 казва: „... Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух”. В Новия завет Бог не поставя някаква невъзможна задача пред всеки човек, не го насилва и не го оставя на собствените му сили да се опитва да изпълни Божествения стандарт, а напротив – дава заповед, но дава и силата, с която тази заповед да се живее.

С други думи, Бог иска да обичаме, но Той става гарант, че можем да обичаме, стига да желаем.

 

Трудно ли е човек да обича доброволно?

Трудно е, когато не си обичан. Трудно е за едно дете, израснало в дом, където отсъства любов, в който родителите живеят в пълно неразбирателство, в който има много психически, физически и дори сексуален тормоз, израснало с мисълта, че не е обичано, че не е желано и е в тежест на хората около него… Трудно е едно такова същество да започне да обича, тъй като то не е било обичано. Лесно е обаче да се обича тогава, когато човек е заобиколен от любящи хора и когато му е дарена достатъчно любов. Любовта, която Бог изисква от нас, е в резултат от любовта, която Той ни е дал. Затова Христовата заповед ни дава да разберем, че трябва да обичаме, защото сме обичани: „Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих” (Йоан 15:12).

Когато човек стигне до Бога, когато душата му тайнствено се свърже с Бога, там човек потъва в един изключителен океан от любов, от приемане, от милост, от нежност. Душата попива всичко това. Тя го разбира дори без думи. Пропити сме с увереност, че сме синове на Бога, в които е Неговото благоволение.

Веднъж приели любовта на Бога, ние просто трябва да обичаме. Тогава нещата стават лесни. Пак казвам – трудно е да се изисква любов от онези, които никога не са я получавали, лесно е да се изисква любов от онези, които са обичани.

 

Следва продължение

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg