Неделя, 09.08.2020

Вестник Евангелски

Стих на деня"Защото, ако и да изчезнат планините И да се поместят хълмовете, Пак Моята благост няма да се оттегли от тебе, И заветът Ми на мир няма да се помести, Казва Господ, Който ти показва милост," Исая 54:10

OnLine
RSS Facebook Twitter

„А плодът на Духа е: любов ... (2)

Main Pic
Публикувана: 10.05.2012
Автор: ЕВ
Прочетена: 3202
Коментари: 0

Втора част

„Християнският характер”

Интервю на Даниела Петкова с п-р Димитър Лучев

Исус казва „по любовта ще ви познаят”, но как изглежда любовта? Как можем да я различим?

Думата любов се употребява изключително често от всякакъв вид хора и по всякакъв повод и всъщност сложността на нещата се състои в това, че съвременният свят влага друго съдържание в думата любов от това, което Христос е имал предвид, когато е говорил на своите ученици за любовта като път към Бога, като категория на мислене, на поведение, на живот, та дори и на характер. Интересно е, че Христос никога категорично не казва на Своите ученици „Аз ви обичам”. В Евангелието от Йоан се говори за това, че те са възлюбени от Отца Му, но Самият Той никога на казва „Аз ви обичам”.

Аз съм баща и всеки ден прегръщам дъщерите си, гледам ги в очите и много категорично им казвам „Обичам те”. Интересно е обаче, че всичко, което Христос прави за Своите ученици, е декларация на тази любов. Ап. Йоан, или Апостолът на любовта, както го наричаме, най-дълбоко е осъзнал тази истина и я изказва неколкократно. В златния стих на Библията Йоан 3:16 се казва, че любовта на Отец към света се изразява в това, че Той е пожертвал най-свидното Си – Своя единороден син. На друго място той казва, че няма по-велика любов от това, човек да даде живота си за приятелите си (Йоан 15:13). Христос отиде на кръста и самият кръст е декларация за Неговата любов. Учениците трябва да разберат Христовата любов в светлината на голготската жертва. Христос обича, жертвайки себе си. Един от проблемите на християните е, че те смятат жертвата за задължителна заради греха, но всъщност в самата си природа любовта е жертва.

Ще дам един прост пример. Ако човек обича силно друг човек, той в един момент забравя за себе си и спира да слага своите нужди и своите интереси на първо място. Другият човек става по-важен, неговите нужди стават по-значими от мен. Желанието да го ощастливя става по-силно от моето желание да бъда щастлив. В самата си природа любовта е жертва, в която Азът, който обича някой друг, решава да пожертва себе си, да сложи другия преди себе си. Оттук идва новозаветното разбиране, че любовта е да издигаш другия, да го насърчаваш, да се бориш за него, за го спасяваш, да се молиш за него. Ап. Павел казва: „Бъдете мили един към друг като към близки роднини, с братска обич; изпреварвайте да си отдавате почит един на друг” (Римляни 12:10) и „Един на друг си носете теготите и изпълнявайте Христовия закон” (Галатяни 6:2).

Християнската любов е онова състояние на духа или сърцето, в което аз съм готов да жертвам себе си в името на благото и щастието на другия. Ето това е любов. Проблемът е, че съвременното християнство е подменило категорията любов и идеята за саможертва с някакви романтични чувства – човек непременно трябва да чувства нещо особено вътре в сърцето си, пеперудки в стомаха, както казват американците, или някакъв духовен гъдел. Но християнската любов е предимно саможертва и в този смисъл човек обича до такава степен, до каквато е готов да пожертва от себе си.

Истинската любов се разпознава по жертвата. Човек жертва от себе си, от времето си, от благата си, от покоя си, от най-милото си в името на това да ощастливи някой друг, да му помогне. Аз съм категоричен, че там, където няма жертва, няма любов.

 

Има интересна картина – по време на Тайната вечеря ап. Йоан е облегнат на Исусовите гърди. Защо Йоан описва тази ситуация?

Тази ситуация се споменава в Евангелието от Йоан, където Йоан дискретно укрива името си, но нарича себе си „възлюбеният ученик” или „ученикът, който обичаше Господа”. Аз съм пътувал на Изток и мога да ви кажа, че там има един феномен, който не виждаме на Запад. Там съществува силна любов между мъже. Аз съм виждал с очите си как на улицата се разхождат мъже, хванати за ръка в израз на едно чисто, неподправено, истинско приятелство, в което няма нищо еротично и нищо извратено. В Стария завет се говори много ясно за силната любов между Йонатан и Давид. В този случай отново говорим за една чиста мъжка любов. На Изток в любовта между мъже никога не може да има еротика, но в любовта между мъжа и жената винаги присъства този еротичен елемент. Мъжът винаги е съблазнен от жената и колкото и чисто да я обича като приятел, винаги има елемент на еротично привличане към жената. Между двама мъже не може да има такова нещо или поне Божието Слово не го предполага. По тази причина Йоан въобще не се срамува да разкаже този момент на най-велика интимност между него и Господ Исус Христос, и то не на скришно място, а пред другите апостоли.

Йоан обича Христос като Бог. В Евангелието от Йоан Синът Божи ни е описан като Онзи, Който слиза от небето, Онзи, Който идва от лоното на Отца. Текстът, който говори за това, че Йоан е легнал на гърдите на Исус Христос по време на Тайната вечеря, може би трябва да се съпостави с Йоан 1:18: „Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви”. Синът Божи, Който е станал Спасител и Когото наричаме Исус Христос, въплътеният Син на Бога, идва от небето и Самият Той идва от лоното на Отец. Във вечността Той лежи на гърдите на Отец, както по-късно виждаме Йоан да лежи на гърдите Христос. При съпоставката на тези два образа разбираме, че сега в Христа ние придобиваме приятел и спасител, благодарение на Когото ние можем да дойдем при Отец, да бъдем прегърнати от Него, да се облегнем на гърдите Му с пълната увереност, че ние сме възлюбени деца на Бога, и да знаем, че сме обичани с цялата любов на небето. Това е смисълът на картината, идеята, че Бог ни е допуснал до Себе Си.

Знаете, че в Стария завет Бог, колкото и да е обичал хората, е трябвало да се крие зад завеси и е бил недостъпен дори за Давид, когото Той нарича „мъж по моето сърце”. Давид не е бил свещеник и колкото и да е обичал Бога, той е знаел, че е имало поне две завеси, които го делят от Бога. В Новия завет завесата е раздрана, Синът Божи е дошъл, поканил ни е на масата и е отворил ръцете Си в прегръдка за нас. Лично аз смятам, че това е една прекрасна картина за любовта на Бога.

 

Любовта на Бога към нас е пример за това, как и ние да обичаме, така ли е?

Човекът е създаден по образ и подобие на Бога и ако Бог е любов, то редно е и човекът да стане любов. Човекът обаче за разлика от Бога се учи на любов, тъй като Бог е съвършен, Той винаги е бил такъв и винаги ще бъде такъв, докато ние, хората, сме творение и ние ставаме. Ние тръгваме от няколко клетки, за да станем една вечна и уникална личност. Ние трябва да съзрем, да се изпълним със съдържание и това съдържание трябва да е образът на Бога в нас. Във всичко ние трябва да се уподобим на Бога.

 

Говорим за любовта, която трябва да имаме не само към приятелите си, но и към враговете си. Как да се предпазим от омраза в сърцето си, да нямаме омраза към хора, които на са благосклонни към нас, които не са ни приятели?

Христос казва, че ако обичаме онези, които ни обичат, ние не правим нищо повече от езичниците. Да обичаме враговете си – това е нещо, което може да се живее тогава, когато човек е наистина духовно силен и зрял. Безусловната любов към всички, независимо дали това са хората, които ни благославят и ни носят блага, или хората, които ни нараняват, е проява на духовна зрелост и на духовна сила. Според мен омразата е безсилие, тъй като тя е липса на добро в човека, докато любовта е точно обратното – присъствие на Божествената светлина в нас, присъствие на истината, на Бог в самите нас. Бог е излял любовта Си в сърцата ни чрез дадения нам Свят Дух. Ако ние трябва да обичаме по човешки, със собствените си сили, това не би било възможно. Никой човек не съдържа в себе си достатъчно ресурс, за да обича враговете си. Ако Бог е силата на човека, ако Бог е светлината в сърцето на човека, тогава той би бил способен да обича и враговете си.

Човек трябва да обича враговете си, защото дори и най-големите ни врагове са синове на Отец, които са се отклонили като блудния син, разпилели са имота на баща си и сега са в компанията на прасетата. Но въпреки това те се синове и аз трябва да ги възлюбя така, както ги е възлюбил Отец. Когато аз възприема другия не като свой враг, който е готов да ме нарани, а като един блуден син, който трябва да се върне в дома на Отца, тогава аз съм способен да обичам. За да обичам враговете си, аз трябва да гледам хората през очите на Бога. Само тогава е възможно човек да обича и враговете си.

 

Омразата ли е обратното на любовта, или безразличието?

Омразата е активна, а безразличието е пасивно. Когато аз съм безразличен, аз не правя нищо на другия. Омразата е активна и е обратната страна на монетата. Ако любовта е ден, то омразата е нощ. Ако любовта е саможертва, то омразата е желание да жертваш другия, а не себе си. Омразата поражда лоши думи, лоши помисли, лоши дела. Безразличието е по-скоро отсъствие на действие. В І Йоан 3:15 се казва: „Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот”. Омразата е състояние, в което дори в действителност да не убивам другия, вътре в себе си аз го правя. Така както мъж, който пожелава жената на ближния си, вече е прелюбодействал, така и човек, който мрази брата си, вече го е убил в сърцето си и е считан от Бога за човекоубиец. Това са тежки думи, но трябва да се осмислят, защото са Слово Божие.

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg