„А плодът на Духа е: радост…” (2)

Втора част

Интервю на Даниела Петкова с п-р Румен Борджиев

Какви са причините на християнина да се радва?

На първо място – вярата в Бога, защото без нея ние нямаме здрава основа, върху която да стоим стабилно. Вярата в Бога през Неговото Слово, вярата, че Бог всеки ден бди над мен, убеждението, че Неговата ръка е протегната над мен всеки един момент, вярата, че дори майка да забрави своето дете, то Господ никога няма да забрави своите си (Исая 49:15).

Невинаги радостта предизвиква усмивка. Ако човек тъкмо е загубил свой близък, естествено е да няма усмивка на лицето си, а дори сълзи на очите, но пак онзи мир, онова спокойствие, утеха вътре в душата му могат да бъдат разпознати като радост, дадена от Бога.

Вярата в Бога е за мен основната причина за пораждането на тази радост и на второ място е убеждението, че Бог има изход от всяка една ситуация. Много често ние се изправяме пред трудности във всекидневието си и казваме, че няма изход. Като проповедник винаги съм учил хората и съм ги насърчавал, че когато по човешки свършат всички възможности за излизане от една ситуация, да вярват, че има още един изход и този изход е в Бога. Това уверение само по себе си носи истинска радост. В Библията има много примери за мъже и жени със силна вяра в трудни моменти и ние трябва да взимаме пример от тях. Пророк Даниил е хвърлен от цар Дарий в ров с лъвове и естествено, че на лицето му е нямало усмивка, но той е имал мир и уверение, че Господ ще го избави.

Нищо в този свят не е по-ценно и стойностно от нашата безсмъртна душа, а Бог вече се е погрижил за нея, Бог вече е платил за нея с кръвта на собствения Си Син Исус Христос, та каквото и да загубим или каквото и да спечелим, нищо не бива да ограбва радостта ни.

Все по-често се говори за депресия. От това, което казахте, следва ли, че християнинът не може да има такъв проблем?

Много богослови формулират депресията като опит на Сатана да притиска човека и да въздейства върху неговата вяра. Много често депресията е следствие на духовни сили, които въздействат директно върху съзнанието и душата на човека. Факт е, че живеем във време, когато хората се чувстват все повече и повече депресирани. Може би има обективни фактори, може би самите хора дават предпоставка техните мисли да бъдат атакувани от силите на мрака. Моят съвет е човек да изпитва това, което приема като информация, защото един от най-лесните начини на Сатана да атакува душата на човек и да го довежда до състояние на депресия е чрез очите и ушите на човек, чрез възприятията му. Аз винаги съм ги разглеждал като врати към душата на човек. Да се замислим какво гледаме, какво слушаме, какво разглеждаме в интернет, с какви хора общуваме, защото много често, на пръв поглед безобидни неща могат да бъдат бомба със закъснител, духовна отрова, облечена в хубава опаковка.

Когато радостта отсъства от живота на човек, той става унил, меланхоличен, потиснат, това състояние започва да влияе на околните и неслучайно има хора, които не искат да са до нас, когато не виждат и не разпознават радостта в нас.

Мисля, че радостта е и духовно оръжие, с което християнинът би могъл и трябва да воюва. В Стария завет има много силен пример след вавилонския плен, когато започва възстановяването на напълно разрушения Ерусалим. Когато се полагат основите на новия храм, народът на Израил плаче, защото си спомня за времето на Соломоновия храм. Има смесица от чувства – ту радост у по-младите, ту скръб и тъга у по-възрастните. В Неемия 8:10 четем как Неемия и Ездра – тези здрави в духовно отношение мъже, които Бог избира, за да послужат за издигането отново на Израил, застават пред народа и казват: „Не скърбете, защото да се радвате в Господа е вашата сила”. Мисля си, че тези думи по никакъв начин не са били изречени само за онова поколение, за онова време и за онази епоха, но те са част от Божието Слово, което и днес ние трябва да препрочитаме, за да осъзнаем, че радостта ни в Господа, радостта ни като следствие на вярата в Бога и присъствието на Светия Дух в живота ни е нашата сила.

Кое най-много радва Божието сърце?

Ние сме тези, които можем да предизвикаме радост или тъга в сърцето на Бога. Има нещо, което ми е правило силно впечатление – Бог се зарадва на Йов и дори се хвали с него пред Сатана. „Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото” (Йов 1:8). Вярно, че това похвалване излезе скъпо и на Йов, но после донесе много голямо благословение в живота му. Определено можем да кажем, че в този момент Йов радва Божието сърце със своя живот, вярност, безкомпромисност, с грижата за хората. Мисля си, че едно от нещата, които наистина носят радост в сърцето на Бог е това да види своите деца единни. Знаем съкровената молитва на Христос към Отца: „... да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил” (Йоан 17:21). Може и да бъркам, но сигурно едно от нещата, които най-много радват Божието сърце, е да види своите последователи единни, макар различни в качества, в служения, но единни в Тялото Христово. Много често аз наричам истинското щастие отразено щастие. Когато доставиш щастие на някого, то това щастие ще се върне и в твоето сърце и живот. Същото правило бих го приложил и по отношение на радостта – когато зарадваме Бога или някой човек до нас, то във всички случаи тази радост ще се върне и до нас. Това може да е въпрос към нас всеки ден: с какво мога днес да зарадвам моя Бог?

А коя е най-голямата радост за християнина?

Най-голямата радост тепърва предстои, когато ще видим лицето на Този, в Когото досега само сме вярвали. Тогава ще видим Бога лице в лице. Христос към края на своя живот дава един хубав аналог на Своите апостоли, тъй като на тях им предстоят трудни обстоятелства и скърби, и гонения, и страдания. Въпреки тези страдания радостта не отсъства в сърцата на апостолите. В Деяния 5 четем, че дори когато те са бити в синедриона, излизат оттам радостни и щастливи затова, че са пострадали за името на Господа. Аналогът, който Христос прави е жена, която ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й, но когато роди детенцето, тя вече не помни болките поради радостта, че се е родил човек на света. Христос им казва, че ще имат скръб, ще преживеят гонения, унижения, отхвърляне, но: „Аз пак ще ви видя и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да отнеме” (Йоан 16:22).

Най-голямата радост в живота на християнина е денят и часът, когато се покайва и приема Христос като Спасител, когато става син на Бога и става част от Неговото царство, но втората, още по-голяма радост предстои – когато ще видим лицето на Този, в Когото сме повярвали, заради Когото понякога сме преживявали и скърби и унижения, но пак радостта ни е била истинска и непреходна, извираща от Бога.

Моето пожелание е всички ние, повярвали в Бога, да имаме такава радост още в този свят, но да знаем, че радостта, която предстои, е несравнимо много по-велика от всяка една радост, която можем да преживеем тук, на Земята.