Събота, 19.10.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен." Лука 16:10

OnLine
RSS Facebook Twitter

„А плодът на Духа е: мир…” (2)

Main Pic
Публикувана: 24.05.2012
Автор: ЕВ
Прочетена: 1508
Коментари: 0

Втора част

Интервю на Даниела Петкова с п-р Данаил Игнатов

Има ли връзка между мира и единството на християните?

Това е една много щекотлива тема. Много хора казват: как да стана християнин, като виждам, че няма единство между християните и че има толкова много деноминации. Този проблем хората са се опитвали да го решат по два начина: единият е да кажат, че само те са църквата, а другият е т.нар. екуменическо движение, в което хора от различни деноминации се опитват да уеднаквяват позициите си. Според мен нито единият, нито другият подход е правилен. Когато в центъра на нашето мислене е Христос, Който ни носи този мир, Който е средството, чрез Когото ние получихме този мир, само така ние осъществяваме нашето единство. Както и в едно семейство не може да се очаква, че и мъжът, и жената, и децата ще мислят по един и същи начин, но те имат един център – любовта, а за нас фокусът е Божията любов, изразена на голготския кръст. Ако всички гледаме в Христос, това ще осъществи нашето единство, дори и да имаме някакви различия – било исторически, доктринални и т.н. Това ще осигури нашето единство, а не да се опитваме да налагаме нашето единство на всички други или пък някак си ние помежду си да се спогодим за това, как да бъдем единни.

 

За Христос е важно ние да бъдем едно.

В първосвещеническата молитва Той се моли за това, да бъдат всички едно. Тук някой може да каже, че тази Негова молба не се е осъществила, но аз смятам, че се е осъществила за всички, които са повярвали истински в Христос и са поставили различията на второ място. Когато истината за Христовата жертва е във фокуса на нашето мислене, тогава ние постигаме това единство. Това единство може да не е толкова видимо, важното е духовно да бъде осъществено.

 

Много често се говори за мир и за война – какво пречи на хората да живеят мирно?

Библията още от първите страници показва как започват войните – когато Каин убива брат си Авел от ревност, от злоба и просто защото грехът е вече в него. Ние сме предупредени, че мир не може да има на Земята, докато не приемем примирението с Бога, и то да го приемем сериозно, отговорно, с всички други изисквания, които Библията ни казва: да обичаме ближния си, да обичаме дори враговете си. Тогава ще има мир, но ако смятаме да постигнем мир на Земята чрез преговори, то този мир ще бъде формален и временен. Историята го показва. Божието Слово казва, че няма мир за нечестивия, но има мир за този, който е оправдан във вярата. Когато наистина осъзнаваме цената, с която сме придобили този мир, ние ценим и другия до нас, дори и да е различен, и се опитваме да покажем своята любов, а не своята вражда и отхвърляне.

 

Как бихте коментирали религиозните войни, които християните са водили през вековете?

Това е въпрос, който мъчи християните. За съжаление в т.нар. християнска Европа са водени множество религиозни войни и е проявявана жестокост в завладяването на други народи. Това показва, че управителите на тези държави не са били истински християни, независимо че са си слагали този етикет. Това е едно петно       , което стои върху историята на църквата, но то не стои върху истинската църква, защото тя следва принципа „Не убивай, обичай ближния както себе си, приеми го, макар че е различен”.

 

Какво още ни казва Библията за мира? Какви примери ни дава тя?

В Библията има интересни примери по въпроса за мира и примирението. Един такъв класически пример е помирението на Яков с брат му Исав, когато той се връща с цялото си семейство към бащините земи. Той е принуден да се върне, но трепери от това, как брат му ще го посрещне, защото някога той му е отнел първородството с измама. Виждаме как Божият Дух действа в Исав, който не е така духовно благословен, но все пак приема брат си. Това може да послужи като изобличение на нас, вярващите, които като че ли по-трудно прощават, отколкото някои, които не са толкова вярващи, но по Божия промисъл са проявили милост и прошка. Друг пример е Давид, докато още слугува на цар Саул. Царят се опитва да се подиграва с него и дори да го убие и въпреки всичко Давид със смирение проявява дух на мир, защото той знае, че Саул е Божият помазаник в този момент. Най-силният пример за прошка и примирение е притчата за блудния син. Има прекрасна картина на Рембранд, който изобразява този момент: синът, който е поискал цялото си наследство и го е продал и пропилял, се връща при баща си. Той не го изгонва, а го приема и възстановява позицията му на син. Само действието на Божията благодат може наистина да промени сърцата, така че примирението и прошката да бъдат истински, а не привидни. Много често изпитваме гняв по различни поводи. На мен също ми се случва – и в мен напира гняв, когато някой шофьор ми натиска клаксона или пък друг ми запушва изхода на гаража, или като гледам всички тези злоупотреби, които се случват в държавата. Какво да правим тогава? Това, което можем да правим, е там, където можем, да покажем греха, да не си мълчим, но заедно с това нека показваме превъзходството на любовта над гнева. Имаме нужда от Божията помощ, за да укротим омразата и гнева вътре в нас и вместо това да покажем Божията любов. Тогава ние ще бъдем много повече удовлетворени, отколкото ако видим възмездие.

 

Възможно ли е да дойде време, когато ще има мир между всички хора и кога ще дойде това време?

Това е есхатологичната перспектива на Евангелието и много ясно ни се казва, че това ще се случи, когато Господ Исус установи Своето царство, когато се установи новото творение на Земята. Преди това няма да бъде възможно. Ние знаем, че Божието царство ще бъде предхождано от много катаклизми и конфликти между хората. Когато Господ установи Своето царство и на Земята, тогава вече ще се установи този мир. Тогава няма да има война.

 

А дотогава?

Дотогава трябва да живеем в мир с другите, доколкото е възможно, както казва Словото, да не се оставяме на гнева и да подновяваме завета на мир с Бога в Христовата кръв.

 

 

 

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg