Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Славейковата (Цариградската) Библия и приносът й за Българското възраждане и борбите за национално освобождение

Main Pic
Публикувана: 28.05.2012
Автор: Бедрос Алтунян
Прочетена: 3701
Коментари: 0

Историята на човечеството потвърждава, че превеждането и разпространението на Библията е крайъгълният камък за изграждането на всяка християнска цивилизация. Ние сме един щастлив народ.

Въпреки невероятните неудачи в нашата история ние имаме нашите звездни мигове. При нас това започна с великото дело на светите братя Кирил и Методий. Те съставиха славянската азбука, за да преведат Библията и да направят Божието Слово достъпно за славянските народи. Много е интересна съдбата на този библейски превод през вековете у нас и в историята на различните народи. В Словакия светите братя са почитани като апостоли, защото те са донесли християнството там. Учениците им по обратния път на тяхната мисия донесоха писмеността в България. Климент Охридски състави кирилицата – изключително български принос за славянската писменост. Положи се началото на християнска книжнина и култура. Така започна Златният век на Симеон. Започна разпространението на християнството и сред другите славянски народи. Един от големите български приноси е християнизирането на Киевска Рус и на цяла Русия. Защо толкова малко се знае и говори за това? Вярно е, че славянската писменост не се наложи във Великоморавия, за която беше предназначена, а само беше приета от балканските народи, но кирилицата достигна до далечна Азия – до Владивосток. Днес Монголия, Киргизия, Казахстан си служат с нея. Сериозна тема за размисъл… Защо не се говори за това? За голямо съжаление не всички периоди от българската история са така успешни. В началото на 19. век България е под многовековно турско робство. Най-тревожното е, че в Българската църква се служи на гръцки език. Той е неприемлив и неразбираем за народа. Тези два фактора са причина за изоставането в културното и духовно развитие на българския народ. България се оказа под двойно робство – политическо и духовно. Нашият народ остана далече от Ренесанса, от хуманните и духовнообновителни движения в Европа, от Реформацията.

Средата на 19. век се характеризира с движение за самостоятелна Българска църква. Заражда се нова средна класа. Има жажда за духовно просвещение. Но говоримият език е отишъл много далече от църковнославянския. Народът иска да има Божието Слово на разбираем език. Инициативата за нов български превод на Библията идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. То си поставя за цел да преведе Библията за християнските народи, включително и в Отоманската империя. Само девет години по-късно с височайшето покровителство на император Александър I се основава Руското библейско общество, председателствано от княз Голицин. За съжаление от Британското и чуждестранно библейско дружество не са могли да намерят такива партньори в България поради нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Затова тази мисия се извършва от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г.

Българската историческа и богословска наука трябва да осмислят и променят отношението си към първата българска Библия. Тя не е „протестантска”, а е общобългарска, но за съжаление само евангелските християни са участвали в това национално, патриотично и общохристиянско дело, докато Православната църква е имала преобладаващо гръцки митрополити, подчинени на Гръцката патриаршия, които не са били заинтересовани от този превод на Библията. Няма обяснение, защо по-късно самостоятелната Българска екзархия продължава същото отношение към новата българска Библия. Затова ние днес ще се опитаме да научим повече за някои бели петна в нашата история. Първи успешен опит за превод на части от Библията на новобългарски език е направен през 1823 г. от архимандрит Теодосий от Бистрицкия манастир край Букурещ за нуждите на бесарабските българи. В Санкт Петербург е отпечатано само Евангелието от Матей.

Този превод не е бил приет поради езикови слабости и силно влияние на славянската версия. През 1828 г. в Букурещ се отпечатва превод на Четирите евангелия от отец Серафим и на търновския търговец Петър Сапунов. Преводът има същите слабости. Първият успешен превод на целия Нов завет на новобългарски език е извършен от йеромонах Неофит Рилски, отново по поръчение и със средства на Британското и чуждестранно библейско дружество чрез мисионера Бенжамин Баркър. Този Нов завет е отпечатан в Смирна през 1840 г. с църковнославянски букви в печатницата на А. Дамян. Новият завет е приет изключително радушно. Тиражът е 5000 екземпляра. За по-малко от седмица са продадени 2000. Гръцката патриаршия реагира остро. Правят се опити да съберат и унищожат Новите завети. Тези действия само увеличават интереса. Второто издание излиза през 1850 г., третото – през 1853 г. В ревизията на Новия завет участва д-р Илаяс Ригс, Константин Фотинов – учител в Смирна. Д-р Ригс е лингвист, има богат опит с превода на Новия завет, по-късно и с Библията на съвременен арменски и гръцки език, Новия завет – на турски.

През 1857 г. в Шумен пристигат д-р Алберт Лонг и д-р Уесли Притимън – американски мисионери на Евангелската методистка църква. Те се свързват с младата българска възрожденска интелигенция. Бързо научават български език. В Шумен има голяма група будни унгарски емигранти след неуспешно въстание през 1848 г. начело с Лайош Кошут. След две години д-р Лонг е поканен от представители на търновския еснаф и търговци да разяснява Библията на разбираем български език. През 1859 г. той се установява във Велико Търново и се ползва с признанието на будните българи. Тук започва приятелството му с Петко Р. Славейков от Трявна, което продължава с десетилетия. В тези бурни години на национален възход за всички е ясно, че българския народ има нужда от превод на Библията на разбираем език. Мисионери на Методистката и на Конгрешанската църква привличат способни сътрудници, всички обединяват усилията си и така започва работа за издаване на съвременен превод на Библията.

В това забележително дело на Българското възраждане дават своя принос: д-р Алберт Лонг, опитният лингвист д-р Илаяс Ригс, бележитият наш публицист и книжовник Константин Фотинов (който през 1858 г. внезапно умира), възрожденските книжовници Петко Рачов Славейков и Христодул Костович Сечанов (Сечан-Николов). През това време се използват два основни диалекта в българския език – източно-централният и западно- македонският. Като опитен лингвист д-р Ригс, след като предприема пътуване из цялата страна и преценява обсега на действие на двата диалекта и възможностите им за развитие, той се насочва към източно-централното, търновското наречие. Днес, след 150 г., можем да оценим правилността на неговия избор. През 1862 г. Петко Славейков започва да преработва Новия завет на източното наречие.

Участието на Петко Славейков е изключително важно. Неофит Рилски е роден в Банско, Константин Фотинов – в Самоков. По тези места не се говори най-добрият български език. Хубавият, гладък и разбираем език на този превод ние дължим на Петко Славейков. Този превод е български. Американските мисионери са били помощници, консултанти, спонсори, организатори и издатели.

Успешно се работи върху старозаветните книги. Те пробно се издават в 3 тома: първи тома – 1860 г., с Петокнижието, втори том – 1862 г., трети том – 1864 г. Текстовете на Стария и на Новия завет постоянно се преработват, особено в езиково отношение. През 1865 г. текстът на Новия завет е готов. Като пробно издание през 1867г. д-р Лонг отпечатва в Ню Йорк едно паралелно издание на Новия завет. От лявата страна е църковнославянският текст, от дясната страна – на български език. Издава се в голям и среден формат. Отделно се издава само българският вариант на този превод. Двете издания са посрещнати много добре. Това ги окуражава да продължат работата си по превода на цялата Библия. Многогодишните усилия на четиримата се увенчават с успех. След 12 г. упорит труд през юни 1871 г. в Цариград излиза от печат българската Библия, позната днес като Протестантска, Славейкова или Цариградска Библия. Библията е отпечатана в печатницата на Бояджиян в Цариград.

 

Следва продължение

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg